както винаги Гугъл подобаващо отбелязват 2-ри април – 205 години от рождението на Андресен – със серия илюстрации по приказките му, вплетени в логото. 2 април е и денят на книгите за деца.

„Наречен Малка Нобелова награда, през 1958 година ЮНЕСКО учреди Международен Златен медал на името на Андерсен. На всеки две години се връчва награда на най-добрия детски писател и художник на детски книги. Наред със световните писатели: Астрид Линдгрен, Селма Лагерльоф, Туве Янсон, Луис Карол са вписани в почетния списък на IBBY (Международен съвет за детски книги) и нашите писатели Валери Петров за „Пет приказки“ през 1988 година, Йордан Радичков за книгата „Малки жабешки истории“ през 1996 година и Веса Паспалеева за „Пролет в родината“ през 1980 година. Ангел Каралийчев е първият български писател, вписан в Почетния списък.“

за себе си отбелязах деня с посещение на сакралното място, наречено книжарница и накупуването на книжки за цял куп малки приятели около мен. зарадвах се на радостта, с която бяха посрещнати книжките. надежда има.

„Съвсем в началото на журналистическата си кариера пишехме колкото се може по-сложно. И в един момент и Иво и аз разбрахме, че колкото повече разбираш нещата, толкова по-просто пишеш. Като разликата между американски и български учебник – нашите са написани така, че да се бухаш по главата „егати, колко съм тъп, нищо не разбирам.“

Филип Харманджиев, съсобственик на Икономедиа, в книгата „Невидимата история на вестник Капитал“, която бе част от подаръците от TEDxBG

„Едно време минаваха бързо от тук и беше невероятно да ги гледам – бяха забързани  като хора, които знаят къде отиват и нямат търпение да стигнат там. Сега бързат, защото ги е страх. Не ги движи цел, а страх. Не отиват никъде, а бягат. И не мисля, че знаят от какво искат да избягат. Не се гледат един друг. Трепват, когато някой се допре до тях.  Усмихват се твърде много, но усмивките им са грозни – не са радостни, а умолителни. Не знам какво става със света.“

писано преди 50 години. Айн Ранд. Атлас изправи рамене.

от Айн Ранд за финал:

„Чувстваше, че може да прости всичко на всекиго, защото щастието беше най-сигурното средство за пречистване … Хората бяха толкова жадни да видят радостта, колкото винаги е бил и самият той – за миг на облегчение от сивия товар на страданието, което изглеждаше така необяснимо и ненужно. Никога не беше успял да проумее защи хората трябва да са нещастни.“

–

последно и от 2008

време е да разкажа и аз за този наш проект – Блогопедия, стартирал по идея на Пламен и в който се включихме цяла банда блогъри и ги докарахме до удивителните 15 съавтора – Богомил Шопов, Борил Богоев, Борис Луканов, Боян Юруков, Десислава Бошнакова, Димитър Николов, Емил Марков, Ивелина Атанасова, Майк Рам, Марио Пешев, Огнян Младенов, Пламен Петров, Поли Козарова, Събина Панайотова и моя милост. както е видно компанията е приятна! всички сме амбициозни, но и много заети, та писането върви с едни умерено добри темпове.

добрата новина е, че Блогопедия вече е преполовена почти като съдържание, има си дрехи, т.е. Емо бе така добър да направи превъзходни корица и дизайн на вътрешни, а в момента дори се оглеждаме и избираме кой как ще я издаде нашата книга скоро, като й дойде времето.

опасенията ми бяха, че с толкова съавтори книгата ще е разностилна и разнопосочна, но като цяло съм приятно изненадана от резултата за момента. същите опасения имах и относно взимането на решения, но и там се справяме добре, привсе че, или може би именно защото комуникацията ни е основно онлайн, а и използваме удобни улесняващи ни инструменти за групово споделяне.

е, толкова от мен за момента. продължаваме писането. вярваме, че ще има кой да чете, а освен това – ще му е интересно и полезно 🙂

–

Ето постовете по темата: Ивелина Атанасова, Пламен Петров, Димитър Николов, Поли Козарова.

Борис Минчев беше преподавателят, който ме изпитва на първия ми изпит в Университета, мноого мнооого отдавна. точно тогава скъса половината от колегите – беше страшно. преподаваше ни обща психология. кой би предположил, че сега, толкова години по-късно с него сме приятели и последната ни съвместна книга – четвъртата част на „Законът на Мърфи наопаки“ вече е факт

Борис бе избрал темата за оптимизма и не знам как и аз се отзовах въвлечена в проекта още от първата му част, преди няколко години – писах увода, а после измислих бялото куче като антипод на черната котка и така нещата се завъртяха. всъщост основният принос за тези книги е на Борис, който събира всяка оптимистична мисъл мернала се пред очите му, а тази година оптимизмът оживя още повече със страхотните илюстрации на Веси

ето я книгата – топла топла от издателство Сиела, коричната й цена е 10 лв, а ми се струва идеален подарък за всеки повод

за кого е тази книга? тя е за всеки:

• за малките деца, които търсят свежи текстове, които да преписват за упражнение на почерка или в лексиконите на своите съученици, а покрай това могат да натрупат и малко мъдрост;

• за порасналите деца – вече тийнейджъри, за сложните моменти от тази много възраст;

• за още по-порасналите деца – студентите – за умни цитати в началото на курсовата работа, за да заблестят с мъдрост във всяка компания или при свалка;

• за още по-по-порасналите деца – защото трудните моменти винаги ни съпътстват – при очаквани или неочаквани проблеми, промяна в пътя, предизвикателства като съкращение, глобална финансова криза, раздяла с любим човек или просто депресия от грешка на фризьорката;

• за всички, които мислят, че вече не са деца – с оптимистичен опит да им се покаже обратното;

• за всички, които винаги ще носят нещо детско у себе си – за тях най-вече е детската мъдрост, поместена в края на тази книга, включваща оптимистични мисли, предложени от децата на www.Az-deteto.com.