„Съвсем в началото на журналистическата си кариера пишехме колкото се може по-сложно. И в един момент и Иво и аз разбрахме, че колкото повече разбираш нещата, толкова по-просто пишеш. Като разликата между американски и български учебник – нашите са написани така, че да се бухаш по главата „егати, колко съм тъп, нищо не разбирам.“
Филип Харманджиев, съсобственик на Икономедиа, в книгата „Невидимата история на вестник Капитал“, която бе част от подаръците от TEDxBG
Простото и сложното… Имам любима еврейска притча (има такива и дзен, и дао, със същата поука и сценарий „ученик многознайко и учител-мъдрец), която разказва:
Раби Радиц от Полша бил дългобрад дребничък на ръст равин, който бил известен с чувството си за хумор. Веднъж един от учениците му го попитал:
– Кого Бог е обичал повече – Мойсей или Аврам?
– Аврам – отвърнал раби Радиц.
– Но нали Мойсей е довел израелтяните в Обетованата Земя? – учудил се ученикът.
– Еми добре, нека бъде Мойсей – съгласил се мъдрецът.
– Разбрах, раби. Това беше глупав въпрос.
– И въпросът ти е глупав, и самият ти си глупак, и ми слез най-подир от крака, че накрая ще взема да те отлъча.
Учудващо е как повечето от нас са преизъпнени с мнения и гледат отвисоко на простотата.