„Чудна работа са родителите. Даже ако тяхното чадо е най-противният малък навлек, за когото ви идва наум, те пак продължават да мислят, че той или тя е същинско чудо на чудесата.
Някои бащи и майки стигат дори още по-далече. Те са така заслепени от обожание, че накрая започват да откриват в отрочето си чертите на истински гений.
Е, в края на краищата, в това няма нищо чак толкова лощо. Просто така е устроен светът.“
Матилда, Роалд Дал
част от задължителната литература за 3-ти клас са книгите на Роалд Дал. за жалост книгите му не се намират лесно.
всъщност може би следва да тръгнем от там, че в София по кварталите (почти) няма книжарници. Ако има то те предлагат и канцеларски материали, а книгите специално за деца са за най-малките. библиотеки също (почти) няма. особено снабдени с необходимите за прочит през лятото книги.
започва обикаляне из не многото по-големи книжарници в центъра – из моловете и други. търся каквото и да е от Роалд Дал, след обиколки в поне 5 книжарници намирам:
ГДВ, изд. Колибри, 1996, цена 8 лв.
Матилда, изд. Пан, не става ясно коя година, цена 6.50лв.
Чарли и Големият стъклен асансьор, изд. Ентусиаст, 2010 г., цена 8 лв.
не знам защо книга от задължителната литература на учениците (Матилда) се намира изключително трудно. предполагам не малко родители ще се откажат да я търсят след третата книжарница.
не знам защо книги, които се харесват и четат от децата (като тези на Роалд Дал) се намират трудно
това, че един успешен автор се издава в годините от различни издателства също не говори добре
и после да затваряме виртуалните библиотеки, вместо да погледнем истината в очите и да си признаем, че издателствата имат проблем/и.
години наред си купувах книги само онлайн. книжарницата беше books.bg, избирах си редовно и ми ги доставяха. после последните поръчки нещо не дойдоха, опитах и с други онлайн книжарници, но не останах доволна и минах на класиката – офлайн книжарниците.
обичам книжарниците
защото в тях мирише на книги, на хартия и мастило,
защото в тях е тихо и книгите създават неумоверен уют,
защото можеш да потънеш с часове, без да усетиш как ще излети времето,
защото там има толкова много книги, дори и в по-малките книжарнички, и винаги поне няколко, които да купиш за себе си или приятели, или просто ей така,
защото почти винаги наоколо има магьосник-книжар, любезен човек, който е повече книжен плъх от теб, чете всичко, което мине през ръцете му, има мнение, от местата, по които се заглеждаш из редовете с книги вече знае какво харесваш и веднага ти подсказва какво ново е излязло и може би не си го прочел и би ти било интересно, или нещо важно, което си пропуснал, а после си говорите и за други книги и автори, книгоиздаването, кориците, преводите и какво ли още не, а другия път като се мернеш наоколо си говорите за последната закупена книга и после за следващата и следващата
ето такова е усмихнатото момиче, чието име не знам, от Писмена на НДК
такъв е и симпатичният човек от книжарничката на Оборище, срещу Испанската
ако всеки работи това, което обича
и всички, които продават книги ги обичат
светът ще е едно по-добро място, сигурна съм.
преди да затварят онлайн библиотеките добре е и издаващите и властите да помислят книгоиздаването бизнес ли е или кауза, книгите бизнес ли са или кауза
на фона на затворената читанка 20% от българите не са купили и една книга в живота си
„Според националното представително проучване „Читателски практики в България днес“ на „Алфа Рисърч“, 27.4% от българите не са прочели нито ред от книга през 2009 година, 20% никога не са си купували книга, а 14% смятат, че изобщо не е нужно да купуват книги.“
не мисля, че им е лесно. ама никак. може би на по-големите изглежда като да им е по-лесно, но не им е. не мисля, че хората купуват по-малко книги днес от преди 10 години. дори сигурно купуват повече. просто има много издателства и всеки опитва да оцелява. за да оцеляват издателствата трябва да избират и издават книги, които няма да залежават, а ще се купуват, по възможност като топъл хляб. от там идва единият проблем.
вторият проблем идва от минималните разходи, които издателите се стремят да направят за всяко издание. за родните писачи – мисля, че масовата практика е на автора да се дава 20% от коричната цена от тиража на книга, което е смешно малко (сметнете сами, при масов тираж за средна стока книга от бг автор между 500 и 1000). знам за случаи, в които преводът на текст пък се договаря за смешни стотинки. от там – ужасно качество на преводите. после много често (не съвсем винаги, за да сме честни) – ужасна корица, технически грешки, ужасна (тоалетна) хартия. следва да се отбележи, че има издателства с много добри преводи, прекрасни корици и държащи на книгата от а до я. малко са, но го има. и браво им.
третият проблем – може би най-значителният – разпространението. от приятели – издатели знам каква мъка е. обикалят да си разпространяват, после да си събират парите на порции. сложно, неефективно, унизително.
предполагам като се тегли чертата сметката на издателите се върти около нулата. е, сигурно е над, за да продължават да издават книги, сигурно едни заглавия спасяват други. вярно е, че се издават много книги у нас. дано се издават още повече.
та целият проблем е, че неуспявайки да намерят къде е проблемът, издателите на книги у нас се хващат за най-лесното и обвиняват Интернет, затварят читанки и вдигат шум. така и киното навремето – рита, рева против нета, видя, че с ритане и рев няма да стане и изкара Аватар да върне народа в салоните, после продължи 3д, за да ги задържи. може би в тази посока да се мисли, вместо да се затварят библиотеки.
Виктор е човекът, който преди събираше книги на файлове, беше организирал много хора да сканират и OCR-ват, че да има слепите какво да четат. правеше го преди. имаше „безмонитор.ком“ – виртуална библиотека и много хора му бяха благодарни. после първо го наградиха, а после го заплашиха, Виктор и той спря да се занимава с това. вместо да сканира и да дава на други да четат жена му му чете лично и само на него книгите новоизлезлите, дето още ги няма на брайл или дигитални и така се затвори един голям прозорец за слепите у нас.
по-рано днес Виктор гостува на една влиятелна телевизия, а ето че сега гостува и тук по темата за книгите:
„Тия хора не разбраха, че както светът на книгите се е променил след Гутенберг, толкова, а може би и повече светът на книгите се промени след Интернет.
Ако има сайт с файлови книги, и с есемес аз да си плащам по два лева за файлова книга, Читанката и безмонитора нямаше да ги има. Ама не, те искат всичко, сега, по много, за 20 и повече лева за книга. Е не става, ще трябва да се преориентирате или да се хванете за друг бизнес …
Във издателите са файловете, нека ги продават. Така ще се спасят много дървета, които иначе биват изсичани за хартия. 🙂
Понякога ми е мъчно, жал ми е за тия хора, но не съм чул за фалирало издателство. Значи са добре, ама искат повече печалба. Е нЕма.“
–
ако питаш мен – мисля, че е не е въпрос на печалба. въпрос е на концепция, на начин на мислене. светът има нужда от нов начин на възприемане на интелектуалната собственост и отношение към нея.
както казва Сет Годин – книгите, хартиените книги са вече само сувенири, хората искат да притежават една за спомен. защо иначе ти е да си купуваш книга на хартия.
тези дни на презентация на готината кампания на тийнпроблемс Якото четене видях, че всъщност библиотеките тотално са изгубили стойност у нас. освен че са изчезващ вид като такива – едва около 6% от младежите са казали, че взимат книги от библиотека.
мисля, че тук и сега е дошло времето на виртуалните библиотеки. те идват с новото мислене за авторството, изкуството, текстовете и тяхното консумиране. в тези библиотеки ще има всяка книга и в оригинал и в превод. може би дори в няколко различни превода. ще има книги, издадени преди столетия на хартия, а и такива, завършени от авторите им вчера. изборът ще е труден и лесен. ще ми липсва само мирисът на хартия. но все някак ще свикна. сигурно и ти така.
–
а междувременно – скорошното пълно разчистване на огромния масив хартиени книги у дома доведе до два кашона повтарящи се или ненужни ми вече заглавия, отделно от някои пълни нонсенси за днешното време, които видяха своя път към рециклирането. та ако някой има идея къде могат да се дарят тези книги, барабар с временно притежаваните върху тях права, доколкото все пак са купени и ще бъдат подарени – моля да сподели. мога да пусна и списък и да се избират от тук, но се страхувам, че списъкът е дълъг и скучен.
тези две книги се класираха за титлата „най-грозна корица“ при разчистването на библиотеката у нас тези дни
Хорхе Борхес – Пясъчната книга
и
Зигмунд Фройд – Тълкуване на сънищата
мисля, че хората, работили кориците са нямали и най-малка идея кой е автор на въпросната книга и за какво иде реч в нея. тъжно. и двете книги са от 90-те но и днес продължават да се случват подобни недоразумения.
книгите, не само добрите книги, всички книги заслужават красиви корици. защото нали знаете – по дрехите посрещат … това от комерсиална гледна точка. иначе днес говорим за user experience. корицата е част от естетиката на цялата книга. тя носи наслада, после и спомени. и е обобщение на книгата, визуален синопсис.
не се свени, покажи ми и най-най-анти попаденията в твоята библиотека.
престъпна безотговорност накара този усмихнат блог да стои повече от седмица с намусена тема и да не промърква дори. всички оправдания са недостатъчни и напълно излишни. хората писаха и защо да участвате в БГ Сайт и за Стъклен дом и БГ Сайт и за какво ли още не. а тук усмихващите се зачезнаха. време е да вдигнем оптимизма на обичайните му нива. ето – Варна е град, пълен с котки. много котки. всякакви. и те са на почит. почти като в Истанбул. или като кучетата в София. но котките са по-аристократични същества. малко по-мързеливи, но държат на своето, с характер. ето я една котка, уникално украсила страната-стена на една книжарничка, някъде в периферията на центъра на Варна.
днес из нета чета „Русенец задържан при акция срещу интелектуалното пиратство“. ужас! арестуват моя личен онлайн маркетинг агент! същият, който дистрибутира от месеци БЕЗПЛАТНО (това с главните букви е цитат) книгата ни с Гори „Онлайн маркетингът, мисията още по-възможна“! човекът дори е махнал името и логото на Сиела и е сложил своят сайт за издател! е, това, че е сбъркал името ми е без значение, все пак ме има …
е, други книги струват по левче с SMS, добре е че нашата с Гори е била безплатна – вървяла е повече! 🙂
домейнът bookbg.net е купен не от друг, а от всеизвестният John Smith!
и все пак, нищо че индексът е свален, сайтът работи, елементарен гугъл сърч дава всичко нужно, ето и за по-любопитните към книгата ни с Гори, моля заповядайте тук
ето го. с всичките му 44, целия му чар и сексапил. изпуснал си полета за София, но все пак долетял с втория, написал речта си на торбичката за спешни нужди в самолета. говори 20 минути. на типичния за един французин английски. каза много неща. (имам и видео с цялата реч, скоро!).
на живо е умерено циничен, доста по-малко от в книгите си. едновременно с това и земен.
мерси на Mtel за вечерта, книгата и Бегбеде.
почивка в кома на Фредерик Бегбеде е вече факт. enjoy.
–
Follow