за всички, които се влюбиха в този голям бял стол от Малкото голямо четене – той ще е целия ден на 24 май пред Народния театър „Иван Вазов“, за готина снимка с теб 🙂

в десятката са любимите на всички ни Емил, Алиса, Карлсон, Малкият принц, Мечо Пух, Пипи, наред със Здрач, Хари Потър и родните най-известни Патиланци и Ян Бибиян – голяма конкуренция! искрено съм любопитна кой ще поведе класацията

та, ти гласува ли за любимата си детска книга? гласуването продължава само още малко тук

хубавото на Малкото голямо четене е, че ни върна в детството и в нашите любими първи храбри истории, приказни герои, вълшебства неземни, приключения откровени, корабокрушения и спасения, първите романтични погледи, тийн влюбвания и бегли, но помнени за цял живот целувки. надявам се пък да е провокирало и децата да четат повече, но за това не знам.

днес специален гост на Media Masters 2011 бе Лаура Ескивел – жизнена, чаровна, с желание да изглежда модерна, но и някак търсено мистична

Лаура Ескивел взе максимума от вниманието на залата, като ни заля с поне 20 минутна реч, в която тръгна от маите, мина през 1950-та, когато е била малка, баща й направил самоделка радио, нямали телефон у дома и звъняли от магазина, като плащали всяко обаждане. после ни пусна запис как на 6 разказва приказка и баща й я записал

след всичко това стигна и до Интернет и как не можем днес без него, как внукът й, който е на три борави толкова лесно с компютъра, всички снимки са дигитални и лесно може да ги затрие човек. според Лаура Ескивел днешните хора ги е страх от тишината, изпадат в ужас, когато спре тока, не си говорят на вечеря, но изпращат съобщения нон стоп с туитър, по мейл или sms на хора от целия свят …

както Sve после написа в туитър – хората всъщност винаги ги е било страх от тишината

е, от утре ще чета Със скоростта на желанието и ще разказвам

–

p.s. честно казано миналата година на Media Masters Бегбеде ме впечатли повече

на брега е книга на Невил Шут, вероятно не много известна, но е от онези, които силно останаха в мен, от прочетените в детството. подари ми я някой от приятелите във Варна за мой рожден ден, вероятно 12-ти или около там

ако не си я чел, мисля, че си заслужава. но случващото се тези дни ме върна много в историята на Невил Шут. история на едно австралийско семейство, последното семейство, в последните дни на човечеството. след ядрен конфликт животът на планетата ни изчезва, а на брега последните оцелели с достойнство слагат край на живота си. много тъжна книга, много разтърсваща

книгата е писана в ранните 80, когато ни разхождаха от училище из подземните убежища на София и ни плашеха какво ще стане ако има ядрена война. после дойде Чернобил. изумителното е, че толкова години по-късно, предполагаемо помъдрялото човечество не е взело своя урок. и се случват неща, които дори и писателите не биха могли да вплетат в една история.

истерията завладява всички останали. а японците достойно се стягат и започват да си оправят пътища, пометени селища и предприятия. животът продължава.

обръщайки се назад към детството ми се иска да си припомня любимите ми тогава книги. ясно е – Малкото голямо четене, на Денис 10-те най-важни книги, мнението на Томи, че не бива да му натрапвам своите любими книги, защото те сега звучат неактуално …

и мислейки си много по темата разбрах, че всъщност сега харесвам тези детски книги, а вероятно тогава съм мислила другояче. въпреки това ето моите 5 любими детски недетски книги, които може би трябва вече да не си дете, за да разбереш и заобичаш напълно. но които със сигурност е добре да препрочитаме от време на време, за да сме повече себе си.

Малкият принц. Твърде вероятно повечето, дори всички деца да не разбират точно историята. Днес я изучават във втори-трети клас, но наистина им остава неразбираема. А е безкрайно красива. Но това наистина малко трябва да порастеш, за да го видиш.

Алиса в страната на чудесата. Да, децата я харесват. И да, всички обичат Алиса! Забавна е. Има и прекрасно филмче на Дисни от преди години. Но много повече виждаш от цялата история, различните заигравки и случки малко по-късно, не като дете.

Мечо Пух. Естествено, Мечо Пух е номер едно детски герой. Дори и след намесата на Дисни. Предполагам някои биха казали – заради Дисни. Някои дори докрай остават вдетинени и в захлас от него. Но и историите на Пух, нищо че са забавни, на моменти са повече за родителите, отколкото за децата.

Ние, врабчетата на Радичков. Родната класика. Харесвана донякъде от децата, но родителите са тези, които са истински влюбени във врабчовите истории и Драги ми господине.

Пет приказки и въобще Валери Петров. Родната класика. Приказки, идеални за по-малките деца и най-вече за родителите им. Безпрекословно светиня. За децата във 2-3 клас, когато се изучава, които вече са на Хари Потър и Пърси Джаксън – може би леко скучна. Трябва им време да открият красотата на словото. Ще стане при тези, които продължат да четат. И да мислят.

изпускам ли нещо? а твоите детски недетски книги кои са?

очаквах нещо подобно от Ромен Гари. след животът пред теб и сияние на жена. и все пак ме изпълниха и погълнаха удоволствието от текста, от философските размисли, от човешкото, дори твърде човешко, самотата и оптимизма на Голям Гальовник

книгата е била двойно цензурирана у нас – един път от френска страна през 1974-та, когато излиза и втори път през 1986-та, когато родната власт също я орязва. е, днес вече я имаме цялата, за щастие, пълна версия

преводът на български е повече от великолепен и си представям, че е бил същинско предизвикателство, с което Красимир Мирчев се е справил блестящо. текстът те носи, без да бърза, в оплетени смисли и мисли

Голям Гальовник някак естествено при мен дойде след Страната на чудесата на Мураками, за да продължи действието в асансьорите и тайнството, което се случва в тях, както и темата за самотата и за щастието и за човека като такъв, в своя живот

– да, животът има нужда от поощряване

***

– деветата симфония е от Бетховен – каза инспекторът
– знам, но е време да настъпи промяна

***

когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщаш вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата. числото 1 става трогателно, съвършено несретно и уплашено, също като тъжния комик Чарли Чаплин. всеки път щом видя числото 1, ми се ще да му помогна, за да избяга

***

животът е сериозно нещо, поради своята незначителност

***

не е достатъчно известна истината, че слабостта е изключителна сила и е много трудно да й се съпротивляваш

***

свободата е особено мъчителна история, понеже ако не съществуваше, щяхме поне да имаме извинения, щяхме да си знаем защо

***

За тази книга намерих само още два блог-поста:
Голям Гальовник на amayula и Голям Гальовник на nav

не, не, не, няма такава книга. не, не, не чети нещата, написани отзад, особено това „… той за първи път се усеща свободен от всепроникващия контрол на японското общество над индивида“ (WTF?!)! от всичко написано отзад избери само „голяма доза киберпънк“ и се приготви за едно невероятно приключение, по-чудно от онова на Алиса дори

след „Дивата овца„, „Танцувай, танцувай“ „Страната на чудесата за непукисти и Краят на света“ идва още по-екзотична, по-философска, по-слоеста. изненадващо няма котки, няма и овце. но има еднорози и ИНК-и. главният герой отново е мъж, разведен, по средата на 30-те. детайлите са много, а действието – бързо, дори и в моментите на забавен каданс

да, щях да пропусна, има библиотекарки, и в двете истории. има и разчитане на мечти. има много гурме детайли, а също и музика, много музика, дори и река с изключен звук

„- как е възможно съзнанието, духът да са толкова несъвършени?
– може и да са несъвършени, но оставят следи. и ние можем да тръгнем по тях, както по стъпки в снега.
– накъде отвеждат те?
– към самите нас. духът е точно това. без дух нищо не води наникъде.“

не подхващай книгата ако не харесваш Мураками или абстрактните лутания на постмодерното. ако пък си им фен – книгата е очароваща

за всички малки и пораснали любители на космоса и на Стивън Хокинг – една много добра книга, наскоро издадена на български от Сиела.

ако сте канени на детски рожден ден и се чудите какво да подарите – това е прекрасен подарък, дори ако детето още не може да чете.

с много картинки и истински великолепни снимки от различни краища на Галактиката Джордж търси съкровища в Космоса е едно наистина забавно приключение за всички

взех я по препоръка на приятел. признавам си, захванах я с леки предубеждения. завърших я с нетърпение да узная развръзката. а току що изгледах участието в TED на авторката на романа – Елиш Шафак, която говори убедително и увлекателно за писането на истории

Любов е красива приказка за великия Руми и неговия духовен спътник Шамс. успоредно се развива и историята на американката Ела. тя не ми бе много убедителна като образ и ми дойде много клиширана като история, но това са подробности. беше ми любопитно да навляза в суфизма в ежедневния му прочит, в живота на дервишите, в историята на техния танц и целия им мироглед.

начинът, по който е разказана Любов ми напомни Името ми е Червен, макар самата история тук да не е чак толкова заплетена

ако Изтокът и суфизмът са ти любопитни, мисля, че книгата ще ти хареса

след Сияние на жена очаквах нещо изключително добро. потърсих в книжарницата и първото, на което се спрях, за да продължа с Ромен Гари бе Животът пред теб. след многото сълзи през януари време ми беше за тази книга. но не бях достатъчно подготвена за нея.

великолепен текст. без претенция, но с голяма мощ. семпли думи, наслагани смисли, сарзакъм в over дози, реализъм до пареща болка. преводът на Красимир Мирчев – рядко добър.

няма да продължавам с хвалбите. просто я прочети.

„мисля, че животът трябва да се живее в най-ранна възраст, защото после се обезценяваш и никой нищо не ти дава даром“

„за мен хероинът е долна работа. момчетата, дето си го праскат, се пристрастяват към щастието, и тогава прошка няма, защото то, щастието, е известно най-вече със своята липса … не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане“

„винаги ми се е виждало чудно, че сълзите са били запланувани още в началото. ще рече, така са ни направили, да плачем. може ли да не помислят? кой уважаващ себе си конструктор ще ги надроби такива …“

„Господин Хамил е голям човек, само дето обстоятелствата не са му позволили да стане такъв“

„времето пристига бавно от пустинята, с камилски кервани и никак не бърза, защото носи вечността. но къде-къде е по-лесно да го разказваш, отколкото да го гледаш по лицето на някой старец, от когото ден след ден крадат по нещо, а мен ако питате и времето е един изпечен крадец“

„и аз като порасна, също ще напиша клетниците, защото това пишат хората, когато имат нещо да кажат“

голяма книга.

говорихме си с Денис вчера, защото имахме път наблизо и аз имах да купувам (пак, за четвърти път тази година) книги, кога намирам време да чета. истина, както и при теб вероятно, както и при много хора – на нощното ми шкафче стоят няколко започнати книги. други поне 10-тина са в позиция на изчакване – закупени, но още неотгърнати. ще им дойде ред. вероятно.

не, не съм книжен експерт, не мога да се изказвам научно за прочетеното, нито да правя анализи. обичам да чета. но не чета толкова, колкото бих искала. все пак чета прилично. по-добра съм в купуването на книги. особено обичам за подарък ей така да купувам книги. но това е друга тема. харесвам и приятелите ми, които четат книги и ми препоръчват какво да чета.

кога чета ли? всеки ден. или ок, почти всеки. може би 6 от 7.

кога чета? най-вече вечер, след като изгася компютъра, преди да заспя, понякога 30-тина минути, понякога два часа, пада се между 12 и 2 нощем. по-рядко чета сутрин. рано сутрин. около половин час. понякога чета в колата – по задръстванията в София. понякога ако имам 5 минути преди среща също чета.

какво чета? най-вече съвременни автори, родни и световни. за най-впечатляващото обикновено успявам и да блогна. например за Сияние на жена, Атлас изправи рамене, Дървото на нощта, Танцувай, танцувай … имам си дори категория книги тук

а ти?