Ако си роден без късмет и без никаква възможност да получиш дори и малко щастие и радост в отредените ти години, а повярвай ми, много хора са такива, имаш два пътя: да станеш добър човек, който без да има защо обича живота и хората, или да станеш отчаян и зъл изрод, който мрази целия свят. Но ще те предупредя! Твърде, твърде малко са родените като теб, които са тръгнали по първия път. А сега си ходи.

По един от двата пътя
Има ли кой да ви обича, Калин Терзийски

–

последно за 2010-та – Трон: Заветът
последно за 2009-та – Айн Ранд
последно за 2008-ма – Мураками

„… Наистина, има ли кой да ни обича? Случвало ми се е да мисля за това и като мисля достатъчно дълго, да се разплача“

„Много лесно вярваме, когато ни кажат, че ни мразят, много трудно вярваме, когато ни кажат, че ни обичат“

„Преди обичах да им вярвам, но сега знам – когато са още млади, просто говорят глупости, заради половите хормони, Когато годините напреднат, казват, че ни обичат от страх и от самота …“

–

интервюто ми с Кайо (Калин Терзийски) от това лято, след Лудост е тук и се получи добре

Мирослав Пенков – един земен, спокоен, много несуетен и силно отдаден на литературата млад човек. очарова ме книгата му на изток от запада, която излезе преди седмица. омая ме с историите си, с откровеността, с напевността – на ситни стъпки на моменти, на протяжна родопска мелодия в други. България разказана в последните й 200 години през погледите и ежедневието на обикновените хора.

корицата е великолепна. от шведското издание на книгата. включва детайли от всички разкази. куполите вкарват лека заблуда и руски привкус, но в текстовете няма такъв. те са тук. тук и сега, дори да ни рвъщат на моменти в миналото.

макар навсякъде да хвалят най-много как купихме Ленин – за внука, който купил тялото на Ленин от eBay и го изпратил подарък на дядо си – заклет комунист (включен от Салман Рушди в сборник с най-добрите разкази на Америка за 2008-ма), моите два безспорни фаворита са на изток от запада и нощният хоризонт. не искам да разказвам за тях. трябва да се прочетат. трябва.

„Така свиреха двамата, часове дълги, дълги дни. В кръг около струга танцуваха, а по лицата им сенки от думи трептяха. Горяха на Кемал гърдите и пръстите й горяха. Навън излизаха двамата преродени. Свеж въздух ги срещаше и залези тъй ярки, че не потърсеше ли Кемал в бащините прегръдки спасение, щеше слънцето сигурно да й ослепи очите.

Ала той спасение не й даваше никакво.“

Ангел Игов – превод, Мариана Мелнишка – редактор, Жанет 45 издава, у-ни-кал-но адекватна корица. това ме накара да си я купя и зачета.

виждаш ли го този смазващ шрифт на корицата? и това смляно месо. за това е тази книга. смазваща. реалистична до сюрреализъм. човешкото изстъргано до корен от човеците. азът в пълната му липса.

„ако животът станеше твърде лесен, уменията, които бе придобила през годините, щяха да се окажат безполезни и нямаше да има какво друго да прави, освен да умре“

„Знае, че неговият живот е почти изцяло посветен на Партията. Но няма представа коя е Партията. Знае, че Партията е била тук и преди да се роди той и че го е направлявала през целия му живот. Всяка частица от него принадлежи на Партията. Партията му е поръчала да пише романи. Би могла да му заръча и да умре, ако поиска – не би имал избор“

за книгата писаха и Зори тук и авторката на корицата – Ина Бъчварова – тук

като говорим за китайски автори – непременно Хиляда години молитви

„- Всеки човек се ражда с повече таланти, отколкото би могъл да използва. Никога не бих си представил дори, че ще се запаля по готвенето, ама ето ме – по-добър готвач, отколкото съм си представял.

– Да, много впечатляващо.

– И по същият начин – животът ни носи повече щастие, отколкото сме си мечтали. Трябва само да се обучим как да го търсим“

хиляда години молитви. Июн Ли

Сашо (сериен предприемач и доброволец), създател на сайта за електронни книги Biblio.bg (един от малкото подобни у нас, най-сериозна заявка в този сегмент) приема проекта си като просветителска мисия, говори със страст за електронните книги и вярва в тях

„Книги могат да се четат електронно на компютри или лаптопи, но електронните четци са това, което прави елктронното четене удоволствие. Електронната книга не е просто един текстов файл, тя е много повече. Тя е комбинация от шрифтове, изображения, текст и форматиране, които правят вида й стилен и красив, също така в нея има възможност за вграждане на звук и видео.“

„Нашето лого има в себе си дърво и книги. Това е символ на живите дървета и четенето на книги. Щом технологията позволява, защо да потребяваме и изхвърляме тонове хартия, защо тя да събира прах и да се налага да пререждаме при всеки ремонт вкъщи?

Електронните книги не се повреждат, не се амортизират и лесно се съхраняват.

Електронните книги са много по-евтини от печатните. При нас има такива от 20% до 60% по-евтини от печатните еквиваленти.

Електронните книги се изтеглят лесно, имат малък размер и за тях не е нужна доставка. Винаги можеш да разгледаш подробен откъс преди да купиш, дори да си в най-отдалечения край на България или където и да е другаде по света. Единственото условие е да имаш Интернет.“

цялото интервю е в Kafene.bg тук

–

писах още за е-книги vs хартиени и какво да извадим от ученическата чанта

признавам, че това са първите разкази от съвременен китайски автор, които чета. и съм изумена от лекотата, с която се разказват тежки съдби, от красотата в малкото, което гледано отдалеч е грозно, от стъпилата стабилно на земята история, без притеснение от истината, без грим и помпозност.

искрени, човешки, повече тъжни, с усещане за живец са разказите на Июн Ли от „Хиляда години молитви“. станах приятелка с всички тези хора, в чиито късчета живот надникнах.

задължително четиво.

още за книгата тук, а за прочит и целият едноименен разказ – тук

грабна ме заглавието – Лятото преди мрака. и името на авторката – Дорис Лесинг. но се оказах неподготвена за тази книга.

много женска, много зряла, тежка. въпросителните са цял куп. любовта, бракът, свободата, майчинството, щастието, себе си.

идеално четиво за края на лятото на всички жени над четиресет. препоръчвам.

„Европеецът купува средно 11-12 книги годишно, българинът 0,56. Европейските библиотеки се посещават от 60-70% от населението, българските от 10%. В българските библиотеки няма нови книги и тяхното посещение става безсмислено.

Няколко примера за процента от населението, регистрирано в библиотеките:
Великобритания – 60%
Финландия – 90%
България – 10%“

целият текст за инициативата за възраждане на българските библиотеки  – тук

–

писах още: големият потенциал на позабравените библиотеки и е-книги и учебници vs хартиени

популярните книги за училище – за свободен достъп и в аудио формат – вече са достъпни на openculture.com. Оруел, Шекспир … всичко. разбира се, не говорим за българските класики.

вероятно за 2011-та е нереалистично, но за 2012-та си пожелавам родните министерства на Културата и на Образованието да инвестират в сайт-библиотека, в който да са достъпни в свободни формати родните класици, както и учебниците, всичките за всички класове. за ползване през web, през мобилно устройство – който както му е удобно.

защото класиката е за всички. а образованието и културата са веднага след слънцето и въздуха за всяко живо същество.

дали това може да стане?

писах още: е-книги vs хартиени