културната ни политика

след предния пост за книгите (с цифрите и фактите) и размислите за тях

ми се ще да обърнем внимание и на другите изкуства – всички, или почти всички са избутани в последна глуха

е, напоследък има раздвижване. киното живна, макар и доста да се комерсиализира и брутално да нахлуха продукт плейсмънти, за да се изплаща. музика и театър – държавата субсидира, макар и с малко, но има пари за всеки продаден билет, което пак доста ги комерсиализира (разговор по темата – тук)

останаха книгите. при бурните промени преди 20-тина години Държавата безшумно се освободи от книгоиздаването и заниманията с книги. предаде ги изцяло в частни ръце. няма лошо. на всичкото отгоре около 2000-та вместо да освободи всички книги от ДДС, тя добави ДДС и на учебниците. прекрасно. и за връх не отпуска никакви средства за закупуване на нови книги за библиотеките. съответно последните замират, разчитайки само на случайни дарения. това е геноцид.

ясно е, че нямаме културна политика. а и политиците ни от култура не се интересуват.

хляб и зрелища. а книгите, изкуствата – ярета ги пасли.

интересни цифри за родното книгоиздаване

извънредно любопитна среща днес с човек от бизнеса с книги. няколко цифри в аванс:

средно у нас се издават годишно 70 000 книги. продават се около 10% от тях.

така на човек на година се пада по 1 книга. средното за Европа е 6 книги на човек.

среден тираж, т.нар. добър тираж е 1000 книги. така книгите стават като бутикови издания, а книжарниците – бутици за книги.

в същото време бедна на ресурси и с тежко историческо наследство държава като нашата може да пробие само с интелект, с мисъл, с умни хора.

а хората в Столична библиотека, библиотекари са със заплата 350 лева. и само 4% от учителите четат редовно книги.

подробности, ама наистина интересни скоро в kafene.bg

Физика на тъгата.

fizika-na-tagataпризнавам, че изчаках да отмине шума покрай книгата

но истината е, че покрай подобна книга не може да отмине шума. вероятно няма да отмине дълго. вероятно няма да е преувеличено да кажа, че това е най-добрият български роман, който съм чела от години. в допълнение – корицата е много добра също

тъгата на миналото, преплетено в много пластове. от времето на Минотавъра та до днес. поднесено на малки порции. в много образи. в аз, който сме.

бях и момчето на панаира, и бащата при лудницата, и сина и дядото с писмото, и майката, изоставила детето в мелницата, и сестрата, която тича назад, за да го прибере, и бабата, невиждаща, но помнеща, и момиченцето на моста. и в мазето, и в лабиринта, и в коридорите и тесните стаички. времето. сълзите. мъката. времето. тъгата. аз.

моето време. моята тъга. моята книга. в която аз сме.

време за книги, време за библиотеки

започнах този пост с „окаяното състояние на …“,  след което преосмислих. истината е, че днес библиотеките не са толкова чак забравени и окаяни, колкото бяха преди 10-тина години, но въпреки това много малко се мисли за тях (на държавно ниво), твърде малко се случва при тях, твърде оскъдно им е финансирането

навсякъде по света парите за култура се взимат от общите. и не са много, но са да кажем около достатъчно. библиотеките не са и не могат да са печелившо начинание. но са важно културно средище, а-то и я-то на всяка цивилизованост

photoето къде са библиотеките у нас – дори тока не могат да си платят сами, какво остава за нови книги. хубаво, че има някой да ги подкрепи, но трябва още. и трябва повече подкрепа най-вече на държавно ниво. ясно е, че част от управниците ни вероятно рядко са имали достъп до библиотеки. но поне на децата си да осигурят такива, а и на редовия човек, четящ и жаден

Господ слиза в Атина

9850новата книга на Александър Секулов ми хареса. стегната, динамична, в същото време дълбока и мъдра. и днешна. случва се бързо. чете се на един дъх.

двама мъже и една жена, класика. летните бунтове в Гърция. всичко направо, без заврънтулки. теми, размисли, пластове но не те боли главата.

„лукс е да знаеш какво нямаш.
лукс е да знаеш какво да ти липсва“

„консумацията на образи доведе до вакуум в смисъла на живеене“

„твърде дълго живеем в мир и смисълът на съществуването ни се губи, особено на нас европейците“

още за Господ слиза в Атина тук

и твоето компетентно дете

9388вероятно много родители, в своята отдаденост, любов и грижа, днес искат и четат книги за отглеждането на своите деца.

за модерното или по-скоро да го наречем нормалното отглеждане на децата е добре да се четат модерни, хайде да ги наречем съвременни автори.

задължителен е Йеспер Юл. от няколко месеца и на български.

основното ново, което надявам се всички знаем е, че децата са истински, завършени хора от самото си раждане. умеят да общуват, да реагират, да проявяват съпричастност.

ето само малко:

  • важно е и децата и родителите да поставят свои граници;
  • няма нищо лошо родителите да са на различно мнение;
  • здравословната алтернатива на борбата за надмощие е откритият, искрен диалог който зачита желанията, мечтите и потребностите и на децата, и на родителите;
  • не искаме да отглеждаме деца, които „слушат“, нали?
  • още много – в книгата. задължително четиво за всеки родител днес.

още за твоето компетентно дете – тук

мъдростта на щедрото дърво

dsc03341поредното чудно изкушение, дело на издателство Точица е книгата на Шел Силвърстийн Щедрото дърво. великолепен превод на проф. Александър Шурбанов. изящно издание.

една история на човека, който винаги иска и дървото, което винаги дава. и това го прави щастливо.

една история за живота, в който никога нямаме покой. за доброто. за търпението. и за любовта, разбира се.

една книга за деца и за всички останали. пожелавам ти я.

p.s. има надежда за света, в който живеем, за нашата България, щом има хора като Зори и Марин от Точица.

Деян Енев с носталгия по младостта

9793 Българчето от Аляска е новият сборник разкази на Деян Енев

разкази за София. по-малко каквато е днес, повече каквато беше преди години. с уютните й улички, с малките дюкянчета, с наивните й жители, понякога семпли, но ведри, мъдри, често уморени, но хора, но човечни. София на тъгата, спомените и любовите. София на младостта, разгледана бавно в къси разкази като черно-бели избелели снимки

„когато си на двадесет и две … веселието обитава непрекъснато сърцето ти, … всичко ти е интересно и във всичко намираш смисъл … светът е твой … момичетата усещат, когато сърцето ти е дом на радостта и бързат да влязат вътре …

това време никога няма да се върне, но на двадесет и две ти не го знаеш. и това е най-хубавото на тази възраст“

още за книгата – тук

скоро и интервю с Деян Енев

да върнем читателите в библиотеките

aaa

забавно и креативно – библиотеките навсякъде, не само у нас имат нужда да върнат читателите си. ето как, със заигравка със социалките, библиотеката Milwaukee кани с банери и билборди читателите да се завърнат.

яко. мечтая си за подобна свежа кампания и у нас.

ленивият любовник и неговите следобеди

9764

земно написани разкази от един 19 годишен бъдещ голям майстор на думите. с любов към живота в голямо количество и ведрост от младостта. лениво-гальовни, влюбчиво-наивни, изпълнени със собствени мисли следобеди, дъждовни дни, нощи

може би не цялата колекция е впечатляваща, а за мен можеше да има още няколко разказа, за да ми е по-завършена темата. но със сигурност когато вали, очите ти са сини и следобедите на ленивия любовник са ми фаворити

чакам още от Димитър Ганев, с любопитство

още за Следобедите на ленивия любовник