Никога не бих си представила, че книга, свързана с футбола така ще ме увлече. Дори имах доста задръжки в началото. Нито „футболните“ от заглавието, нито цветовете, нито снимката ми подсказваха, че тази книга е за мен. Но преди и с политика не си представях, че ще се занимавам някой ден, пък ето – ДЕОС.

Ключовата дума от заглавието „Мениджърът – футболните лидери споделят„, която ме накара да зачета книгата бе „лидер“ и съм учудена защо книгата се казва Мениджърът, при положение че се говори основно за лидерство. Изключителни истории от реалния живот на футболни мениджъри и треньори, които с харизма, инстинкти, емпатия са успели да изведат отборите си към победа.

Книгата на Майк Карсън е завладяваща и поучителна, с много примери, за постижения, за пътя нагоре, за екипността, за ръководенето на екип в днешно време, за реалното лидерство, за разликата между мениджър и лидер, за успеха без да е заплатен със загуба на човечност.

„Ролята на лидера … се отнася до създаването на условия за успех, като в същото време отговаря на множество очаквания, преодолява значителни препятствия, справя се с напрежението, оставайки винаги нащрек.“

„Просто правило – най-напред отборът, а после последователно всеки друг, който наистина се интересува от него.“

„Правех така, че всеки да се чувства важен, а това не беше лесно.“

„За да проработи един проект, отговорните за него хора следва да са обвързани с взаимно доверие и да не забравят, че в края на краищата са човешки същества, често подвластни и на емоциите на играта.“

„Споделянето на дългосрочна визия е надежден начин за установяване на трайна взаимовръзка.“

„Ясното разбирателство и точното разпределение на отговорностите са сред най-важните предпоставки за напредък.“

„Лидерът не може да ръководи успешно и авторитетно без необходимата подкрепа на структурите около него.“

„Лидерите, където и да било, трябва да създават чувство за принадлежност у своите отбори – принадлежност към нещо специално, съкровено, нещо голямо и трайно.“

Наистина доста ценна книга за ръководители на екипи, мениджъри в бизнеса и не само, лидери от всяко естество. Препоръчвам.

Остават само 2 седмици до крайния срок на конкурса за социални предприемачи организиран от Нова телевизия и фондация „Reach for Change“.

Конкурсът е подходящ за нестопански организации, както и за индивидуални мотивирани личности, които работят с деца.

През тази година конкурсът има две фокусни теми: – Образование – Нови технологии за социална промяна (но идеи в други направления също се приемат)

Финансирането на победителя е 30 000 лв. + обучения, менторска подкрепа, медийно отразяване и участие в международна мрежа.

Кандидатстването е максимално опростено – без никакви допълнителни документи, само вашата иновативна социална идея и първоначални планове.

Крайният срок е 30 юни 2015.

Подробна информация има на: http://novatv.bg/gamechangers

След като описах седем урока от градината за бизнеса продължих да си размишлявам по темата и се оказва, че пропускам още неща. Ето ги във втора поредица тук:

1 / 8. Мяра. Грижи се за толкова, колкото ти стигат силите

2/ 9. Резерви. Използвай дъжда, за да събереш вода за запас, когато дойде суша ще ти потрябва

3/ 10. Изкуственото подсилване. Ако сложиш много тор можеш да прегориш насажденията. Ако пресилваш нещата – няма да се получат.

4/ 11. Тор. Ако ториш с изкуственяци няма да искаш да ядеш плодовете, дори да имат чудесен вид. И в бизнеса е така – не е чиста тази работа.

5/ 12. Разсад. За да е по-силен и дълъг сезона, докато е студено навън се прави разса вътре. За да стартираш добре – подготви се добре.

6/ 13. Семената. Не от всяко семе ще тръгне разсад и ще има плод. Силните семена дават силни плодове. Но често докато е само на семе не е ясно какво ще е. И в бизнеса е така – една идея може да е добра, но може и да не се получи нищо от нея, дори да изглежда добра. И в това няма нищо трагично, нормално е да е така.

7/ 14. Успехите. Най-хубавото е да събереш плодовете и зеленчуците. Няма по-вкусни от тях. Същото е и с бизнеса. И всеки успех трябва да се отпразнува с всички, допринесли за него!

Първите 7 правила за бизнеса от градинарството са тук. 

С какво родителството помага на бизнеса?

Мда, в последните години опитваме с градско земеделие и саденето и отглеждането на зеленчуци в София и размислите по това ми помагат ежедневно и в бизнеса. Решавам да споделя основните 7 урока, които научих покрай градинарстването:

1. Грижа. Градината, точно както и семейството или бизнесът и всяко нещо, което случваме, за да се случи въобще, а и за да се случи успешно изисква грижа. Грижа означава будност за потребностите, радост за възможностите, любов, отношение, топлота.

2. Постоянство. Без постоянство няма успех. Постоянство значи да стиснеш зъби, когато е нанагорно, да полееш градината, когато е сухо, да не се скатаеш дори за ден, а да си там и да продължаваш още и още.

3. Има сезони. Да, както в градината има сезони, така е и в бизнеса. Има време за интензивна работа, има време за бране на плодовете. Но няма как да се случи второто, без да е положена достатъчно грижа и постоянство в пътвото.

4. Има и слаби сезони. Да, както в градината има сезони, така е и в бизнеса. Има моменти на възход, има и по-трудни такива. Понякога нещата са извън нас. Но ако сме достатъчно предвидливи и далновидни бихме могли да променим нещата в своя полза. Ако не – ще е нужно да положим още усилия.

5. Цикличност. Много е хубаво да има ритъм. Дава една предвидимост, устойчивост и увереност, така нужни да се продължи нататък. След зимата идва пролетта, след нея – лятото, есетна се събират плодовете, а после отново сняг, студ и зареждане за ново начало. И в бизнеса е така. Доста така.

6. Разнообразие. Монокултурите са ад за почвата и не носят нищо добро. Разнообразието дава сила на растящите в близост растения и разпръсва риска. Точно така е и в бизнеса. Ако разчиташ на един или два големи клиента – това е готино решение, но не е устойчиво. Повече клиенти, разнообразни проекти, широк спектър услуги в конкретната област звучи като доброто решение.

7. Изобилие. Животът е изобилие. Градината го дава. Бизнесът го дава. Ако всичко вече изброено по-горе се случи – изобилието е налице. И от задачи, и от хора, и от успехи и неуспехи и отрезултат.

#urbangardening #градскоземеделие #бизнес

Писах още:
7 неща, с които майчинството ми помага в бизнеса

Размислих се какво разви у мен майчинството? С кокво ми помага в бизнеса и работното ежедневие? Споделям.

Любов. Най-хубавото на майчинството е любовта. Тя е огромна и блика отвсякъде. Още по-хубавото е, че е възможно да се отключи любов към всичко. И тогава е чудно. Е, същото е в работата – ако е с любов се случва с лекота и дори трудностите отшумяват бързо. Но си е майсторлък да се отключи и задържи.

Търпение. Вероятно най-ценното, на което ме научи родителството е търпението. При майките то започва от бременността. Всичко изглежда, че се случва бавно. Истината е, че всяко нещо има свое темпо и изглежда бавно само при бездушен външен поглед. В работата също е нужно търпение, много търпение.

Вяра в човека. Всеки родител вярва в децата си. Надява се и прави всичко възможно да открият и развият потенциала си. Насърчават ги. Мотивират ги. Същото е в офиса. Вярвам, че с любов, вяра, търпение, желание човек може а се развие неимоверно много, да постигне значими успехи.

Няма невъзможни неща. Когато си родител – няма невъзможни неща. Човек може и света да обърне, само за да случи нещо за детето си. И в работата е така – стика да има достатъчно любов и отдаденост. Всичко може да се направи.

Дисциплина. Често ме питат как се справям с деца, семейство, работа, преподаване. Дисциплина. В достатъчни количества. Подреждане на задачи, приоритети, менажиране на времето. Важно и в къщи и на работното място.

Делегиране. Да делегирам задачи е ключово умение и у дома и в офиса. Ако някой може да поеме задача и да се справи дори по-добре от мен – нека той я свърши. Не за да имам време да почивам, а за да имам време да свърша нещо, което само аз мога да правя. Важно умение е да се делегира.

Заедно.  Родителството е една дълга заедност. Да знаеш, че другият е там и върши своето. Че можеш да разчиташ на него. Да може той да разчита на теб. Да градите и творите заедно. И да ви е добре заедно. Същото е с работата. Няма успех в бизнеса без екипност, без заедност.

Картинката нарисува Али специално за този пост.

Продължаваме да си говорим с Марин Мермерски на тема жени и равенство. Този път акцентът е към жените-предприемачи.

Жените-предприемачи – има ли как да ги окуражим?

Първо бих искал да кажа и че има и не малко мъже на по 30 и повече години, които имат стабилна работа с добра заплата, някой друг ипотечен кредит и семейство и които не по-малко си мечтаят за собствен бизнес. Също ги е страх и не знаят откъде да започнат. А сега обрано към въпроса ти.

Мисля, че за жените предприемачи – които според различни изследвания са по-детайлно ориентирани, следят бизнеса по-изкъсо, по-големи перфекционисти са и рискуват значително по-малко от мъжете – е важно на чисто емоционално ниво да приемат, че животът дава възможности често не на най-умния, най-можещия или най-разбиращия, а на този, които се е появил и е поискал най-убедително. Редно е да се борят със зъби и нокти. Има моменти, в които целият ти бизнес се крепи на това колко силно вярваш в него и в себе си. От тази гледна точка за дамите е още по-важно да се обградят с положителни хора. Да си обръщат внимание и да си угаждат заради самите себе си. Другото нещо, което е редно да приемат спокойно е, че често един бизнес отнема години, за да се изгради. Понякога потъва и трябва да се мине към нещо друго. Важно е да разберат какво им дава това да са предприемачи и защо го правят. Да не дефинират себе си само като собственик на точно конкретен бизнес, а на едно по-високо ниво – като предприемач.

Имаше изследване в Харвард Бизнес Ривю на известни млади милионери. Средният брой техни неуспешни бизнеси преди да стигнат до успешния си бизнес, доколкото помня, бе или 13, или 17. Разбира се изключително важно е рисковете да са премерени и да не те изкарат от играта, но все пак без риск няма възвръщаемост. А кое е по-рисковано да развиеш разумно един бизнес за 5-10 години и за още 5 години да натрупаш добри спестявания или цял живот да работиш за някого другиго, който я фалира, я те уволни. И ако в този момент имаш малко дете и безработен мъж?

Желая успех на всички жени и мъже, които четат тази публикация и имат или планират да почнат собствен бизнес. Правете го разумно, с търпение, любов, самочувствие и се борете здраво. Не е лесно, но си заслужава. А и кое нещо, което наистина си заслужава е лесно? И от друга страна толкова хора, които нямат и половината от Вашите качества са успешни бизнесмени. Така, че действайте.

Ето с тази гляма усмивка ме посрещна във Варна Иван Иванов. Запознахме се по телефона, седмица по-рано, като обаждането му бе лично предизвикателство към него си – да се запознае и издири начин да се свърже с човек, с когото много иска да се запознае. Е, пътуването ми до Варна бе свързано с друго, но успяхме и с Иван да пием кафе. Не люто. Лютото кафе прави той всеки понеделник в 7 сутринта с хора, които стават все по-многобройни и са готови да излязат от зоната си на комфорт и да действат в преследване на своите идеи и мечти.

Разкажи как възникна идеята за лютото кафе?
Първо името му беше Световно кафене и беше създадено от две прекрасни дами Ралица Христова и Десислава Иванова. Това се случи в началото на това лято в бар „Мерси”, който се намира на плажната ивица във гр.Варна, с формат – да се обсъждат различни теми, които бяха предложени от присъстващите още на първия брой на кафенето. Впоследствие на моето второ появяване на кафето (мисля че беше след около месец, месец и половина не помня), предложих на организаторите и на всички присъстващи да се предизвикаме помежду си. Нещо слънцето май напичаше горещо и доста се бяхме поотпуснали. Спомням си първото ми предизвикателство беше към Рали и бях предизвикал нейният страх от тъмното и самотата – да отиде една нощ сама на палатка в местността Прибой (едно много чудесно местенце до кв. Галата). Рали въпреки всичките си терзания се справи Великолепно – показа воля и характер (въпреки че имаше и допълнение към нея, взимайки и кучето си – един много сладък лабрадор на име Кара). Към мен бе отправено предизвикателство от Деси да направя една коучинг сесия следващата седмица с нея. Впоследствие имаше и други желаещи. С какво ми беше на мен лично полезно това предизвикателство – научих се повече да слушам, отколкото да говоря. Така започнах да вниквам в по-голяма дълбочина, какво иска да ми каже човека отсреща. Открих че доста неща може би съм пропускал до сега.  На следващото кафе Деси и Рали ме поканиха да се присъединя към екипа на кафето и така се започна с предизвикателствата. Каква е идеята. Първо – човек се изправя срещу свои страхове и в рамките на една седмица вижда бариерите пред себе си, и си отговаря на въпроса готов ли е да ги преодолее. Второ – научава се да се мотивира и то в срок. Трето „проваляйки се” понякога, човек научава по-голям урок, отколкото това да се е справил със самото предизвикателството. И понеже подлютяваме първоначално с предизвикателство, а после изпитваме насладата от преодолените бариери споделяйки ги в групата, решихме да наречем формата Лютото кафе. И това всичкото го правим забавлявайки се. Ето така се роди идеята.

Какво е нужно, за да се развива човек и предприемаческият му дух?
Аз смятам че на първо място е желанието да се развиваш. Човек сам трябва да поиска да се развива в дадена посока, тогава и мотивацията му е на високо ниво. Второ, да му е интересно в посоката която иска да се развива и да е готов да действа. Някои хора природно са надарени с предприемачески дух, друга част го изграждат в себе си, трупайки във времето опит и развивайки в себе си определени качества. Част от които смятам че са: да вярваш в себе си; да успяваш да се само мотивираш; да предприемаш действия без да се страхуваш, че ще загубиш и да си готов да се учиш от „провалите си”; да се учиш от най – добрите. Аз смятам че няма успешен човек, който не се е провалил. И всичко това да го правиш забавлявайки се.

Ти самият как излизаш от зоната си на комфорт? 
Излизането от зоната си на комфорт за мен е движение и промяна. Когато усетя че нещо много се застоявам или вървя в една линия си измислям предизвикателства – стартирам нови проекти,опитвам се да правя неща, които досега не съм правил или както казва Ранди Гейдж „Когато промените действията (БЕЗдействията) си – ВСИЧКО ще се промени.“ Лютото кафе беше създадено именно с тази идея.

Къде ни е на нас българите финансовата култура? А предприемаческият дух?
За съжаление финансовата ни култура не е на високо ниво, но аз вярвам че който иска намира начин да я постигне. Особено при предприемачите финансовата култура трябва да е на много високо ниво, иначе трудно ще ти се получат нещата. А колкото до предприемаческия дух, в контекста на това че имаме много млада икономика (на 25 години без традиции в предприемачеството), мисля че все повече млади хора, под различни инициативи биват въвлечени в сферата на предприемаческия дух, което ми вдъхва доверие за случването на едно по-добро бъдеще.

За какво мечтаеш? 
Мечтая хората  да започнат да се усмихват  повече.

Какво пожелаваш на хората, които четат това интервю?
Пожелавам им в навечерието на коледните празници да си направят подарък под елхата, като си поставят смели цели и мечти, и да ДЕЙСТВАТ през новата година за тяхното осъществяване.

 

В 90-то СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в Люлин започва дарителска кампания за набиране на средства за ремонт на помeщение в училището, в което ще започне дейността си Младежки кариерен център.

Центърът е единствен по рода си на територията на Западна София, който ще предлага кариерно консултиране и професионално ориентиране и ще работи напълно безплатно. Фокусът на работата му ще бъде върху предприемчивото, но няма да се ограничава само до една тема.

„Кариерното ориентиране може да бъде подходящо за всяка възраст. Човекът има нужда да открива своите дарби, възможности, таланти и потенциал във всеки период от развитието си. Темата засяга децата още от 1-ви клас, макар че обикновено си мислим, че професионалното ориентиране става след 7-ми или след 12-ти клас. Напротив, аз считам, че това е задача за целия живот на човека.” – споделя г-жа Емилия Иванова, Директор на 90-то СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“.

Младежкият кариерен център има нужда от 6000 лв. за ремонт на помещението. Ако искаш да станеш част от кампанията, изпрати дарителски SMS с текст на латиница DMS KARIERA на номер 17 777 (за абонати на Tеленор, VIVACOM и Mtel).
За абонати по договор с Tеленор, VIVACOM и Mtel цената на 1 sms е 1 лв. За потребители на предплатени услуги на трите мобилни оператори цената на 1 sms е 1,20 лв. с ДДС. За реален акт на дарение се счита плащането на дарителските sms към мобилните оператори, а не тяхното изпращане.

Говорейки за децата и Интернет ми се ще първо да запитам – Какво му е страшното на Интернета? С какво е по-страшен от всички други места (реалното vs виртуалното е само в нашите глави)?

Не бива да наслагваме собствените си страхове в главите на децата си.

Не бива да ги пускаме онлайн, без да сме около тях – все едно да ги пуснем директно сами на улицата да се учат да карат колело.

Не бива да забравяме, че забраненият плод е най-вкусен.

Ако подходим към регулиране времето им онлайн, когато те са в 4, 6, 8 клас – закъснели сме.

Ако ние самите стоим на компютрите или пред телевизора по цял ден – как да им го забраним на тях?!

Въвличането в различни задачи, ежедневни, различни е добро решение.

И все пак е добре да има правила.

И все пак е добре всеки на направи своите грешки, за да се поучи от тях.

Бабите и дядовците следва да бъдат вкарани в играта – не само заради помощта, но децата имат нужда и от тяхната гледна точка, опит, за да се формират като мислещи хора.

Ето така накратко. Повече – в презентациите ми от #digitalkidz 1 ноември 2014:
Как да възпитаваме деца-предприемачи
Как да (не) държим децата далеч от електронните устройства