това на снимката е ужасно, но говори прекрасно за това, което правят успешните предприемачи – намират конкретна ниша, нещо, от което хората се нуждаят, нещо, за което хората биха дали пари и започват да го предлагат
–
писах още: за да си добър предприемач, как да създаваме предприемачи, предприемачество и предизвикателства
има много недоразбрани хора на този свят. едни от тях са артистите, други – учените, трети – предприемачите
за да е истински един предприемач трябва да има уникално добра идея за конкретното място и време, в което се намира, както и сили да докара идеята си до реализация
и от тук идва проблемът. защото уникалната идея, която ще проработи е тази, която е поне две крачки пред другите. така за околните често тази идея е или пълна глупост, или стнанна приумица, или просто проява на ексцентризъм. околните, т.е. хората около предприемача, с които той я споделя трудно могат да споделят тази идея, защото нямат неговите въждания и хъс. затова и не го подкрепят
ако имате добра идея и знаете, че това е именно вашето нещо, на което ще се отдадете с цялото си същество, за да го реализирате и то ще донесе реални бизнес ползи за вас самия, за хората наолоко и за всички – действайте. действайте още сега.
–
писах още: предприемачеството значи решителност, за да започнеш бизнес ти трябва страст, за да си добър предприемач ти трябва кауза
На 14ти ноември от 19 часа Игнайт София ще ни събере за втори път в клуб “Туинс”, НДК.
След първия успешен Игнайт София, който се проведе като част от глобалнатаИгнайт седмица през февруари 2011, ви каним да участвате в Игнайт София #2.
Темите са разнообразни: храната, предприемачеството, трансформацията на градска среда или иновациите. Общото между тях е, че всички засягат пряко и нашето ежедневие.
Игнайт е динамично събитие за маниаци, основано през 2006 в Сиатъл от O’Reilly Media и Makerbot.com. Вдъхновен от вечерите Печа Куче, Игнайт се провежда ежегодно в над 100 града по света, включително Хелзинки (Финландия), Париж (Франция), Ню Йорк (САЩ), а сега и София.
Игнайт София се организира от Симеон Янчев (robotev.com), Албена Баева (runabout.eu) и Рене Беекман (raakvlak.net).
Много хора ни казват „Рекламирате парите и хвърляте децата в капитализма“. Ние не смятаме, че правим точно това. Трябва хората да разберат парите. Трябва да разбират принципите на бизнеса и да са готови да допринасят към икономиката.
Редонна Роджърс, Център за обучение по предприемачество
–
писах също: предприемачеството значи решителност
„По-добре е да правиш грешка с цялата сила на съществото си, отколкото предпазливо да избягваш грешките с трепереща душа. Отговорност значи да осъзнаваш и насладата, и цената, да направиш избора си въз основа на това осъзнаване и после да живееш в съответствие с този избор, без да се терзаеш.“
Дан Милман, „Пътят на мирния воин“
предприемачеството означава да взимаш решения, които да отстояваш. решения, за които после няма да виниш другите. и с които ще се гордееш.
предприемачеството означава да познаваш рисковете, но да не те е страх от тях. да гледаш напред. и да вървиш уверено.
предприемачеството значи да правиш грешки. и да се учиш от тях. така ставаш по-добър в това, което правиш.
–
писах още: предприемачество и предизвикателства, за да започнеш бизнес ти трябва страст, съвети за млади предприемачи
предприемачеството е риск. хубаво е, че има хора, готови да поемат риска. не ги е страх. вярват в себе си и добрата си идея. това са истинските предприемачи.
и все пак предприемачеството крие трудности, които се изпречват на пъря му:
липса на подкрепа. най-вече морална подкрепа. другаде имат ментори, бизнес-ангели. трябва подкрепа от семейството, близките, приятелите. важна е, наистина тази подкрепа, и в началото, и после.
хората, с които работиш. не се справят, трябва им време да се обучат, после пък напускат и правят конкурентна фирма, боледуват, просто си тръгват, защото такъв е животът. трудно е с тях и много деликатно. изисква специални умения. но е много важно, за да тръгне бизнеса, а и после, за да върви.
администрацията, институциите. да, те са като плашило, което кара мнозина да се страхуват. колкото и да е, това са по-преодолими трудности, за които човек по-добре да не мисли предварително, но да спазва изисквания, регулации, норми, че да си няма кахъри.
просто лоши обстоятелства. ето това е най-кривото, когато нещата не зависят много от някого конкретно. природни, климатични, големи и малки бели.
и все пак, истинският предприемач е достатъчно мотивиран, борбен и готов да прескочи всички трудности.
не им се давай. давай.
отново по темата за беднотията и работата, за предприемачеството, гордостта и това, че все друг ни е длъжен тази седмица кака Сийка – Петър Стойков написа силен пост в блога си
много хора са склонни да тънат в мизерия и оплаквания, да обвиняват ББ, Държавата, другите за всичко, вместо да захванат нещата в ръцете си и честно и с труд да изкарат достойни пари
„Спестяване, работа, образование са трите колони, на които се крепи прогреса.“ леко ги преподреждам – нека започнем с образованието, не измислено, а истинско, не учителите виновни, а всички ние и да оправим нещата. продължаваме с работата – яко, много, с мисъл. ако остане – съгласна съм и за спестяването. но то е наистина на трето място
писах още: работа и предприемачество, има ли шанс за промяна в масовото образование
едно от най-тъжните неща, които ми се случват ежедневно е да получавам телефонни обаждания, мейли, съобщения от близки и далечни познати, приятели, роднини, които ме питат за работа. в последните 2-3 години получавам средно дневно по около пет до десет подобни. това направо ме смазва. cv-тата са на хора знаещи и можещи, учили, с езици, с компетенции, често с богат опит. и без работа.а аз не мога да помогна на всички. за жалост.
ако предприемаческият дух не бе смазан у поне част от тези хора, ако имаха достатъчно увереност и поне малко късмет – можеха да започнат нещо свое, да опитат да стартират, да рискуват, евентуално да спечелят.
ако има повече предприемачи ще има и повече работни места, ще има повече хора със заплата, а не безработни, повече хора, плащащи данъци и т.н. по веригата и в крайна сметка – повече щастливи хора.
предприемачеството у нас е смазано по едни причини. исторически. факт, че на Запад от нас също се оплакват от затихване на нови предприемачески инициативи в последните години. щастливите млади едвам искат да учат, трудно поемат рискове, търсят бърза слава и пари и лесно живеят със социални помощи. в САЩ също оплакват златните години на предприемачеството, последните от които са останали вече в миналото, когато Силиконовата долина беше такава, каквато вече не е – пълна с млади ентусиасти, готови да започнат в гараж, още на 16-18-20, да чукат по вратите на инвеститорите не само с добра идея, а почти цялостна разработка. днес всеки иска да си мине времето в университета непокътнато, за купона, а чак след това да започне и то с лъскав офис и стриктно написан бизнес план, придружен от голяма сума от бизнес ангел. предприемаческият дух е на изчезване. навсякъде.
за да започнеш бизнес ти трябва страст. истинска. такава, която да те върти на малкия си пръст седмици наред. такава, която да не те оставя на мира денем и нощем. такава, която да те кара да мислиш за идеята си постоянно. не само да мислиш, но и те кара да действаш.
ако я нямаш, точно толкова изпепеляваща, но и трайна, по-добре не се захващай.
отделно друга изключителна важна съставка към страстта, за да започнеш добре бизнеса си е вярната доза реализъм. реализмът е да си стъпил с два крака на земята, да си си начертал всичко в главата, да си изписал тефтер-два-три с идеи, със сметки, с варианти, възможности, слабости, задачи, хора, спънки, вратички, стрелкички, задрасквания, закръгляния, подчертавки и големи ОК.
ако я нямаш тази здравословна доза реализъм, по-добре не се захващай.
хайде, бягай ги търси страстта и реализма, виж колко са ти налични и действай, че не чака. давай.
ясно е – не е лесно да стартираш бизнес. често си в ситуация да няма от кого да учиш как се прави бизнес, от кого да гледаш, до кого да се допиташ правиш ли грешка или не. има книги, но рядко те са релевантни именно за твоя казус, тук и сега.
моята теория е, че всеки трябва да си направи грешките. и все пак има грешки, които е по-добре да избегнем. ето някои от тях:
– ако стартираш с прекалено добре разписан бизнес план и разчиташ да не мръднеш от него идната година-две, а да го следваш стриктно. знай, че още с написването си той е остарял, защото ситуацията се променя. променя се ежедневно. бъди готов за промяна. не разчитай само на бизнес плана.
– смесването на лично и служебно – отдели парите, които са ти необходими, за да започнеш и опитвай да разделяш личните си разходи от служебните, личните средства – от служебните. иначе можеш да се окажеш в доста лоша схема.
– следи изкъсо разходите – човек лесно се увлича, взел е кредит за бизнеса си, спечелил е голям проект и взел първия хонорар – не изхарчвай всичко за лъскава кола или як офис, бъди пестелив, в началото разходите винаги са повече и все непредвидени.
– планирай по-голям резерв – винаги имай план Б, мисли си, че нещата могат да се развият и по неблагоприятен начин, ако не си го предвидил може да пострадаш сериозно.
– другите да работят – аз съм шеф и ще почивам – невярно и много страшно, особено ако си в началото. личният пример е от изключително значение – идвай пръв, работи яко, отивай си последен. иначе нещата няма да се получат.
– сам ще взимам решения, няма да питам другите – не е добре, често сами не виждаме добре цялата картинка. другите също не я виждат, но чуй какво ще ти кажат другите и след това сам вземи решение накъде да продължиш.
–
писах още: за да си добър предприемач;
съвети за млади предприемачи;
а в началото как започнахте?
Follow