отново по темата за беднотията и работата, за предприемачеството, гордостта и това, че все друг ни е длъжен тази седмица кака Сийка – Петър Стойков написа силен пост в блога си
много хора са склонни да тънат в мизерия и оплаквания, да обвиняват ББ, Държавата, другите за всичко, вместо да захванат нещата в ръцете си и честно и с труд да изкарат достойни пари
„Спестяване, работа, образование са трите колони, на които се крепи прогреса.“ леко ги преподреждам – нека започнем с образованието, не измислено, а истинско, не учителите виновни, а всички ние и да оправим нещата. продължаваме с работата – яко, много, с мисъл. ако остане – съгласна съм и за спестяването. но то е наистина на трето място
писах още: работа и предприемачество, има ли шанс за промяна в масовото образование
Follow
Хубо, Пешо почнал да мисли за пенсия. На мен обаче таз идея ми е още далечна и чужда. Предстои ми да избера в коя държава ще прекарам старините си.
Спомням си един коментар под статия как 5 км колоездене на ден удължават живота „Е, да. Още пет години в старчески дом, на памперси и с течащи лиги“.
Възможно е идеята да е фундаментална, но – ще прекарам старините си в държава. Както си написала по-горе, държава с главно Д. Дето има комуникации, инфраструктура, меритокрация, работещ здравен сектор..и работя по въпроса. Не като спестявам за пенсия, а като харча.
Спестяването за пенсия е силно неактуално в моите среди. Но се рекламира настойчиво и упорито от всички два пъти моята възраст. Щото мизерстват. Макар че навремето са бачкали яко. Щото живеят в беднотия, въпреки че имат по 45 години работа зад гърба.
Държавата не е добър стопанин на парите ми. Държавата, наяве, не е добър стопанин на училища, болници, институции…опитвам се да се сетя за нещо държавно, дето функционира. И не мога.
но имам сходни трептения с Пешо, че това поколение дето ще ми плаща пенсията – не дай боже! – не бачка достатъчно, няма необходимите познания и е потънало в дългове