Николай Иванов ме респектира с позитивното си и спокойно отношение към света, с желанието си да види Батановци, своя роден град – в по-добро състояние и не само да го види, а активно да работи промяната да се случи и там. Радвам се, че сме заедно с Ники в този път и той е нашият ДЕОС кандидат в Батановци! Поканете, ако познавате някой от там, да го подкрепи!

Изисква ли се смелост да се кандидатраш за кмет на Батановци?
И да и не, зависи от гледната точка, защото с част от кандидат-кметовете не може да се води диалог, поради техни пропуски в познанията дори на законите и „морето е до колене“.

Какво липсва на Батановци?
Много неща на битово ниво, а и малко на интелектуално, но и двете са достижими и преодолими.

А на България?
Гордост и самочувствие, че живота им в следващите 4 години не струва 50лв. и мълчанието и примиреността водят до убийство на българина.

На какво разчиташ на 25-ти октомври?
На здрав разум, но не съм сигурен, че ще го има.

Какво пожелаваш на хората?
Здраве и ако могат да се замислят, какво точно целят и какво ще постигнат с вота, който дават. Да се опитат да визуализират поне няколко от очакваните от тях неща, като ги свържат с човека ,за който са гласували и неговите възможности.

Вихрен Матев има богата биография като ИТ експерт и предприемач. В последните години хората от Перник го познават най-вече от смелите и неспирни акции на Активни за Перник – група радетели за повече справедливост и спазване на законите от страна на институциите. Радвам се, че Вихрен е кандидат на ДЕОС за кмет на град Перник и водач на листата ни за общински съветници. Говорим си тук за изборите.

Иска ли се смелост, за да се кандидатираш за кмет на Перник? Друго какво е нужно?

Разбира се, че се иска смелост. Само преди 7 години Перник беше друг град. Никой не смееше да каже очевидните истини за управлението на Перник на висок глас. Медиите тогава бяха купени с нашите данъци от страна на общината. Вместо коректив – те бяха патерица на властта. Истините се казваха само под сурдинка в лични разговори. Хората се възмущаваха, но липсваше трибуна и смелост за да изразят своето възмущение. Страхът беше голям. В тази обстановка трябваше нещо да се случи. Наред с мен се появиха и други смели хора, които не ги беше страх да казват истината. Появи се и Фейсбук. Всъщност Фейсбук разчупи стереотипа и монопола на купените медии в Перник. Хората вече можеха да научат истината такава, каквато е. И нещата се промениха.

Но това не бе достатъчно. Нужно бе хората да осъзнаят, че политиката не е запазена зона само за така наречените „политици”. Политиката трябва да се прави от обикновени и добре подготвени хора за да им служи, а не да бъде винаги насочена против тях. Не беше лесно хора да бъдат убедени, че всичкото това е по силите им и е в техните ръце. Но слава-богу, такива се намериха. Надявам се в бъдеще броят им все повече да нараства. За да се кандидатирам необходимата ми увереност получих от работата си в чужбина и подготовката, която получих там. От чувството ми за справедливост, което някои наричат „болезнено“ у мен се породи увереността, че мога да направя нещо ново и различно за този град. Благодарен съм, че успях да привлека стойностни и безкористни хора, които ми повярваха и ме подкрепиха в това ми начинание. Всички те сега намират място в листата ни за общински съветници, която партия ДЕОС подкрепи!

Колко често чуваш „Нищо няма да промените. Нищо не може да се промени!“ и какво отговаряш?

Чувам го всеки ден. Обикаляме селата в пернишката община и там хората са в отчайващо положение. Те са изгубили вяра, че нещо може да се промени. Лъгани са от всички за всичко. Обещавано им е всичко и нищо не е изпълнявано. Налага се всеки ден да търпим на гърба си резултата от чуждите грешки. Но все пак не всички ни отхвърлят първосигнално. Бих казал даже, че повечето хора ни посрещат с усмивка и надежда. Те не са прости, нито елементарни. Човек с външност на клошар ни рецитира Гьоте. Друг с доста изпомачкан и окаян вид се оказва живата история на селото си. Помни кой кога е идвал и какво е обещал. Трети се оказва бивш общински съветник и започва да ни преразказва всички кусури на тази община, за които вече знаем. Казва ни „Не е проблем, че пускат водата в селото за няколко часа веднъж на два дни. Проблемът ни е, че пътя към гробището зимата е непроходим и не можем да си погребем мъртвите“. Как да не се просълзиш като чуеш това? Повечето хора са склонни да разговарят с нас. Четат диплянките ни и ни задават въпроси с трудни до невъзможност отговори. Най-трудни са тези, които са изгубили вярата си. Те искат промяна, но не вярват, че тя може да дойде чрез съзнателен и мотивиран избор. Трудно се говори с тях. Няма какво да им кажеш. Казват: „Ще гласувам за този, който докара автобус в селото ни“. Казваме им, че трябва първо да гласуват. Лошото е, че не сме първите, които са им го казвали. Искат си доверието в брой, днес и сега.

Голяма и силна група сте Активни за Перник. Какво ви мотивира?

ГС „Активни за Перник“ съществува малко повече от една година. Задължително условие за членство е всеки кандидат да представи удостоверение от комисията по досиетата, че не е работил в структурите на бившата „Държавна сигурност“. За кратката си история успяхме да получим номинация от Програма „Достъп до информация“ за неправителствена организация, използвала най-ефективно „Закона за достъп до обществена информация“. През изминалата година осъдихме Община Перник многократно за отказ да ни предостави обществена информация и всичкото това – с нулеви финансови разходи!

Мотивира ни чувството за справедливост и желанието гр. Перник да стане едно по-добро място за живеене. Успяхме да идентифицираме някои от пробойните, през които безконтролно изтичат нашите пари. Чрез публикуването на тази информация подействахме като спирачка на общинската администрация и някои свързани с нея субекти да си правят каквото си поискат на наш гръб. Открихме и доказахме с помощта на водещи ай ти специалисти, че сайта на общината умишлено е бил изключен за намиране от търсачките в интернет и това за няколко години е довело до невъзможност хората да намират публикувана информация в него. Изпратихме предложение от над 60 точни, в които описахме кое и как трябва да се промени за да стане този сайт наистина онлайн връзка между общината и гражданите. Някои от предложенията ни бяха изпълнени, но по-голямата част от тях бяха игнорирани от настоящето общинско ръководство.

Вярваш ли в ДЕОС?

ДЕОС е единствената партия, на която съм повярвал до сега. ДЕОС е различна, носител на новото. В ДЕОС се чувствам равнопоставен, защото хората там са със страхотен потенциал, който може да се разгърне до небивала величина. ДЕОС е концентрирана да прави нещата тук и сега, а не да ги отлага за светлото бъдеще. И без да съм член на ДЕОС не чувствам никакъв дискомфорт в общуването и споделянето на идеи с тях. Това, което прави ДЕОС е това, което е нужно на хората в цяла България!

Какво пожелаваш на всички за 25-ти октомври?

За разлика от всички аз няма да кажа просто „гласувайте“! Аз казвам: Гласувайте за ДЕОС, защото това е единствения ви шанс. Има много партии с добри намерения. ДЕОС има потенциал да ги осъществи. Защото ДЕОС са хора като нас, имат същите проблеми, но предлагат и решения за тях.

Тази седмица се случи първи от поредица дебати на Горичка с тема Климат: Ще избегнем ли катастрофата?

2015 г. е ще бъде най-горещата година в историята, измествайки 2014 г. от първото място. Температурата на планетата вече е почти с градус над нормата отпреди началото на Индустриалната революция.

Времето ни за реакция вече не тиктака в часовника, а в термометъра, защото според учените имаме право само на още един градус затопляне.

Преминем ли го, идните поколения ще станат свидетели на необратими процеси в една планета, намираща се на прага на тежко боледуване. Горичка вярва, че никой от нас не би искал да завещае на децата си свят, изгубил перфектния си баланс, и бъдеще, белязано от природните бедствия, превърнали се от аномалии в ежедневие.

Моето мнение напълно съвпадаше с това на Боян Рашев и Димитър Мирчев – #щесесправим

Три силни аргумента в подркепа на тезата, че човечеството ще се справим с климатичните промени:

• хората сме се справяли винаги, т.е. винаги когато сме се справяли 🙂
• има много, различни, малки решения, които в комбинация ще проработят
• да, малко хора споделят притесненията покрай климатичните промени, освен учените и част от политиците, но коя ревоклюция, коя промяна не е случена именно от малка група, но много мотивирани и ентусиазирани хора?

В допълнение – вече доста хора знаят. Доста политици знаят. Доста корпорации знаят. Знаят за промените. Знаят за устойчовостта. И действат. Малко по малко. Но с все по-големи крачки.

Лично аз разчитам на личната отговорност на всеки. Вярвам, че хората мислят и действат.

Вярвам, че ще се справим!
Но за да се случи наистина – всеки трябва да помага.
Хайде!

p.s. комплименти за Горичка, че продължават да говорят! Браво на Маги и Апостол за модерацията! Идеята да се гласува с капачки и бутилки бе чуууудесна!

Симон Занолян е сред хората в Хасково, които ми носят надежда и увереност, че в България промяната е възможна! Радвам се, че е част от ДЕОС!

Защо ДЕОС?
Защото те са или вече мога да кажа ние сме хора ,които знаем как и можем да допринесем за един спокоен и най-вече нормален живот в България. Не са нужни толкова много усилия, колкото си мислят всички. Просто трябва първо сами да разберем , че промяна може да има и то веднага. В ДЕОС знем.

Какво искаш да се промени в България?
В България искам да променя много неща. Но си мисля , че основен проблем е беззаконието. Всички виждаме как законите не се прилагат еднакво за всички. И точно това ни кара да навеждаме глава пред нередностите около нас. Това трябва да се промени и всички заедно да застанем срещу небивалиците във всичките им видове.

Кое е основното, за което мечтаеш в Хасково?
Мечтая младите хора да се върнат в града. Мечтая младите да спрат да гледат зад граница.Мечтая за университет. Мечтая за град с данъци отговарящи на доходите ни. Мечтая за много неща, но си мисля че първо трябва да спрем да паркираме по тротоарите и много други малки неща които пречат на живота на другите граждани.

Какво отговаряш на скептиците?
Скептиците са такива понеже така е удобно на хората които са във властта. Удобни са на властта която е способна да превърне в скептик всеки човек ,който е тръгнал да се бори с нея. На скептиците отговарям , че ние сме тук за да им покажем ,че има хора способни да устоят и да се борят с корупцията. Скептицизма няма да промени нещата. Нови идеи от нови хора са способни на промяна.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
Да гласуват ! Независимо колко са отвратени от политиците и политиката. Ние с гласовете си можем да направим промяната.

Даниел Иванов е млад, образован, разумен, деен – чудесен човек! Активист е в Активни за Перник – сдружение на граждани, които не само са недоволни, но и активно действат да покажат недовоството си и какво не се случва добре в Община Перник. Дани е в листата на ДЕОС за Перник под номер 7.

Защо ДЕОС?
ДЕОС показва какво е истинското значение на политиката – различни, но притежаващи общи ценности хора се събират, за да променят и подобрят заобикалящия ги свят. Обединяват ги желанието за промяна и увереността, че всичко е в собствените им ръце.
Ролята на ДЕОС е да покаже, че политиката се прави от граждани, загрижени за общото благо. Че решенията се взимат на светло, а не чрез задкулисни договорки. Също и че избраниците на народа е редно да ходят на работа с градски транспорт, а не със служебни лимузини и полицейски буркан отгоре. Ако останалите партии не се пригодят към този светоглед, единственото, което им остава, е да изчезнат.

Какво искаш да се промени в България?
В България се усеща остра липса на справедливост . Когато човек вижда, че законът не е за всички, той губи мотивация да го спазва. Живеем в общество, в което хората, които не спазват правилата, се издигат нагоре, за сметка на спазващите ги. Нещо повече, те започват да се дават като пример за успех.
Обикновените хора са поставени в безкраен коловоз от грижи и проблеми, не могат да вдигнат глава или да сменят посоката. В крайна сметка се възпитават поколения, които свикват, че шансът за успех по честен път е извън техния обсег.

Кое е основното, за което мечтаеш в Перник?
Перник може да се развива и занапред да стане спокойно и привлекателно място за живот, с достъпна градска среда и администрация в услуга на гражданите и бизнеса. Хората в Перник следва да водят достоен живот и спокойни старини, да не се притесняват за физическото си оцеляване и за това как ще преживеят зимата. Да има възможности за оставането на младите и инициативните.

Какво отговаряш на скептиците?
Много важна част от задачата ни е да привлечем пасивно настроените, че стига да поискаме, можем да постигнем много. Един известен цитат за Древна Атина гласи „Този град е такъв, какъвто е, защото неговите граждани са такива, каквито са“. Ако атиняните бяха скептично настроени, светът щеше да е много по-различно място. Доста от хората в Стария свят пък са били скептично настроени към съществуването на Новия. Великите градове не се издигат сами. Хората издигат градовете и намират нови континенти, но за това се изисква положително отношение и воля.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
Възползвайте се от правото си на глас. То е вашият шанс да намерите хора, които мислят като вас. Потърсете информация за различните кандидати и тяхната дейност досега. Липсата на гласуване означава и липса на желание за промяна. Означава, че сте доволен да живеете в сегашното положение – харесват ви дупките по улиците и мръсотията , грозните плочки на площада и бутафорните ремонти.
Освен това, кажете „Да“ на електронното гласуване. То ще приобщи към вота стотици хиляди българи и ще обърка плановете на купувачите на гласове.
Ако се колебаете, попитайте някой робот.

КЛЮЧе е място, на което освен вдъхновение и нови идеи ще получите и доста приятелства и добри познанства с хора като вас.

Каня ви на КЛЮЧе в Пловдив на 31 октмоври – подробностите са тук.

Каня ви на КЛЮЧе в София на 14 ноември – подробностите са тук.

 

Не е нужно да говориш дълго с Чавдар Арсов, за да се заредиш с оптимизъм и вяра в човека! Предприемач по дух и занимание, доскоро национален треньор – спортист от световен ранг, работяга, позитивен, деен, с лъчезарна и силно заразна усмивка, Чавдар се връща в България, за да помага за ДЕОС и първото ни участие на избори. Той е и едно от най-младите лица в листата ни за София.

Какво те Води в ДЕОС?
Аз съм очарован от политиките и дейностите на ДЕОС. Вярвам, че партията е много необходима глътка свежеж въздух от която народа ни се нуждае.
Мисията и визията на ДЕОС е за по-добра България.
Аз съм патриот, чувството ми за добро и зло, социалната справедливост и международен житейски опит са допирни точки именно с мисията на ДЕОС.
България се нуждае от спешна реформа, трябва да се насърчават инвестициите, само чрез по-силна икономика може да се надяваме да се подобри перспективите за нашите съграждани и да се спре „изтичането на мозъци“, най-добрите ни таланти напускат страната. Ние се нуждаем от силно движение за насърчаване на туризма и международни конгреси в страната ни. ДЕОС е единствената алтернатива, която показава ясно, че мисли за именно тази реформа наистина.

Защо един предприемач се обръща към политиката?
Само с активно участие може да се допринесе за търсената промяна в политиката на страната.
В момента българският народ е пред избор – дали искаме да продължим да живеем живота си както досега, да ни управляват по същия начин или ще направим избор да поемем курс към една истинска и реална промяна.

Ще работя за доверието на хората, да върнат надеждите и мечтите си за нормален и достоен живот. Трябва хората да не се отказват и да не се отчайват. Факт е, че депутатите от години са забравили да мислят за обикновените хора и гледат само собственото си благоденствие и именно това искам да променя.

За каква България мечтаеш?
България в мечтите ми е страна, в която има строги ограничения и няма егоистични хора, мислещи единствено за собствената си печалба
България е една от най-красивите страни. С невероятната си природа тя би могла да впечатли всеки. Високи планини, красиви долини и равнини, чист въздух, всичко това е събрано на едно място в което лицемерието, егоизмът и жаждата за власт са напълно непознати неща. Място, което не е унищожено и застроено. Място, което може да накара човек да се чувства горд.
За да можем пълноценно да използваме земята, която ни предоставя родината, селското стопанство трябва да се възроди. Занемарили сме производството, а можем вместо да внасяме чужди стоки да произвеждаме и изнасяме свои. Постепенно се изгубва всичко българско, забравяме традициите си в трудното и сурово ежедневие. По улиците скитат просяци и бездомници. Трябва да съумеем да обединим народа си и да направим така, че всеки да може да получи работата и заплащането, от което има нужда. Така и няма да има напуснали млади хора, търсещи високи заплати и по – добър живот някъде в чужбина.
В страната ни има различни етнически общности и винаги е съществувал конфликт между тях. В мечтите ми това е изчезнало напълно и всички живеят спокойно, без страх , без насилие. Хората се разхождат спокойно вечер, без да бъдат обладани от притеснението, че във всеки един момент могат да бъдат нападнати и ограбени.
Дали това е възможно?
Може би трябва все пак да опитаме.
Трябва да се стремим да подобряваме страната си, а не егоистично да трупаме печалби ден за ден, както в днешно време правят повечето. Егоизмът ни пречи да бъдем хора и това малко по малко ни разединява.
Мечтая за страна в която цари хармония и спокойствие. В живота, ни винаги доброто възтържествува, но понякога ние, хората можем да опитаме да се справим с трудната „задача“ живот. И мисля, че трудността, която трябва да преодолее новото поколение е да запазим и да не унищожим родината си, да бъдем най – единния народ. Да съхраним това, което са ни дали предците ни. Стремежите ни да бъдат такива, че чрез собствените си успехи, да допринасяме за благото на България.
Има мечти, които изглеждат неосъществими, мечти, които ни натъжават при мисълта, че няма начин да сбъднем, мечти, които винаги са били в ума и сърцата ни.
Моята мечта за родината България е напълно осъществима, единственото което трябва да направим е да се обединим и постепенно, стъпка по стъпка, да направим страната ни една СБЪДНАТА МЕЧТА.

Какво ще кажеш на отчаяните и обезверени хора?
Партиите в настоящия парламент отдавна се доказаха като корумпирани, напълно некомпетентни и незаинтересовани от каквито и да е реформи, така че не повтаряйте същата грешка. Иначе защо бяха всички тези протести, след като статуквото се запази? Ако ще гласувате за тях, защото останалите няма да влязат в парламента – това е така, вероятно защото още хиляди като вас си мислят същото. Ако ще гласувате за тях, защото не виждате алтернатива – огледайте се, потърсете информация и може и да намерите алтернатива. Ако ще гласувате за тях поради идеологически, етнически, финансови или семейни причини се замислете хубаво дали си струва. Много хора са само на още едни подобни избори разстояние от това да се запътят към Терминал 1 или Терминал 2.
Промяната трябва да дойде и по-добре да е скоро.

Какво си пожелаваш за изборите на 25-ти октомври?
Всички знаем поговорката – Внимавай какво си пожелаваш, да не вземе да ти се сбъдне.
Все по-често се сещам за нея. Особено наблюдавайки политиката, и систематичното старание с което, водени от инстинкти и новите си подходи към правене на политика, водещите партии методично я превръща в актуално проклятие.
Затова ще си пожелая промяна, по-добър живот за българския народ, по малко пари за депутатите и повече за обикновения трудещ се народ забравен и от бог.

Чавдар е 12-ти в листата за общински съветници на ДЕОС за София. Можете да гласувате за него с номер 35/12.

Август го изкарах (почти*) без устройства.

От 1 до 31-ви нямах мобилен, т.е. никакъв телефон. За първи път. Не знаех как ще е. Знаех, че ще е приключение.

После, от 15-ти пък за три седмици бях без компютър. За първи път. Пак не знаех как ще е.

Е, оцелях. Беше любопитно. И затова споделям.

1. Хората не ти вярват и не те разбират. Това, разбира се, няма значение. Някои мислеха, че си правя евтин ПР. Други, че съм се чалнала. Трети просто вдигаха рамене неразбиращо, аджаба защо си причинявам това. Всички са опитвали да ме търсят, въпреки че категорично бях казала, че нямам устройство. Дори sms ми бяха писали.

2. Рязко спада стресът. Юхууу. Без техника (временно) се живее по-леко и една идея „по-розово“. Времето тече с друго темпо. Много, много приятно темпо.

3. Освобождава се много време. Ехааа! Лично аз го посветих на четене, рисуване, време с децата и приятелите. Зареждащо!

4. Комуникациите не липсват. Компенсират се с други – реални. Новините идват почти със същата скорост, защото хората наоколо все пак остават с устройство и свързаност.

5. Без досадните междинни чувания. Много ми хареса това, че отпаднаха досадни, безсмислени междинни чувания от сорта на „къде си“, „идваш ли“, „ще закъснея“.

6. Добър пример за децата. Ами няма как да не се радвам с това постижение – без устройства аз е доста по-убедително и окуражаващо да изисквам и тези около мен да са по-пестеливи с времето, отделяно на устройствата.

7. Извън зоната на комфорт. Най-ценното за мен бе именно това. Извадих се от собствената си зона на комфорт. Приятелите ми знаят, колко онлайн човек съм. Е, радвам се, че експериментирах и установих за себе си, че е възможно. Възможно е да съм без телефон не ден, не два, а цял месец! Без компютър също. Живее се. Провокирах се. Успях.

И все пак какво ми липсваше:

• най-вече снимането – по принцип снимам по много всеки ден, а през август нямах устройство, с което да снимам;
• блогването – блогът запустя, а изчетох доста книги, за които ми се пишеше, сега имам да наваксвам;
• евентуално беше възможно да се разминем с някой за среща, но при по-добра организация това е решимо.

* През месец се наложи все пак да проведа три телефонни разговора и го направих през чужди устройства. В това време използвах таблет, взет назаем, по час на ден. През тези три седмици два пъти по 15 минути ползвах чужд компютър, работата го изискваше.

Благодарна съм на екипа ми, приятелите и семейството ми, които проявиха голямо разбиране и подкрепа към това мое странно предизвикателство.

Ето така с моя експеримент без устройства.

Вече съм обратно в света на „нормалното“ – с телефон и компютър.
Планирам догодина да повторя.

Светът не свърши през този месец. Добре ми се получи. Пожелавам го на всеки смелчага. Струва си.

 

Мая Донева ни разказва за това, което се опитва тя и екип доброволци да направият във Варна – The Social Teahouse или още известно като #чайна oт конкурса на Нова Тв „Промяната“. С усмивка, с ентусиазъм, с много доброволчески труд, последователно и с вяра в доброто Мая и екип показват как се случва реално промяната в България.

Чайната ще отвори през октомври във Варна, в една прекрасна сграда – паметник на културата в сърцето на града и ще бъде не само място за чай и сладки, но и място за събития, литературни вечери, следобеди на поезията и така нататък. Млади хора , които са израснали в домове ще могат да започнат работа, като преди това са били част от менторската им програма. Идеята е Чайната да променя живота на тези млади хора.

ФБ https://www.facebook.com/SocialTeaHouse

Мая: От 4 години съм доброволец в една доброволческа група – „Розови очила“ във Варна и там всеки вторник и четвъртък правим следобедни ателиета с децата и младежите от домове. За 4 години видях много истории и много деца, които в един момент са буквално в безпътица. Когато им се наложи да напуснат дома трябва да се изправят пред много решения, за които не са готови- какво да работя, как да се издържам, как да живея сам и независим. За 4 години имах много срещи с младежи, израснали в домове – и щастливи срещи и много тежки срещи и след всичките тези преживявания със Стояна Стоева просто седнахме проведохме един много дълъг разговор и решихме, че трябва да направим нещо. И измислихме чайната- идеята няколко пъти се променя, но основата винаги е била една и съща- променяш контекста на деца и младежите от домове, променяш средата.

Какво носи Чайната за тези млади хора?
На първо място време и внимание за споделяне и израстване. Подкрепа чрез 3-годишната менторска програма и независим живот- както финансово заради предложената работа, така и емоционално заради различната среда. Чисто в човешки план им носи приятно споделено време, приятели и преживявания, които всяко едно обикновено дете и млад човек би искал да му се случат- забавления, игри, грешки от които се учим, поуки.

Кои бяха най-предизвикателните моменти до тук? И на кой етап сте в момента?
Целият този проект е едно голямо предизвикателство- да убедим обществото и институциите, че има нужда и смисъл да се работи с деца и младежи относно личностно развитие и професионална реализация още когато са тийнейджъри, да мотивираме самите младежи за нещо толкова голямо, да убедим Община Варна да ни предостваи за 5 години сграда в центъра на града за чайна. Всичко това успяхме да направим за 1 година с помощта на много партньори, доброволци и приятели. Сега сме на етап на набиране на средства – за да реновираме сградата, за да оборудваме кухнята, салона, семинарната зала за менторската програма. Пишем проекти, писма до спонсори, но най-вече разчитаме, че обикновените хора като нас ще ни подкрепят- през crowdfunding платформата IndieGogo с дарение, или по друг начин, който те са намерили за добре. Но това е общностен проект и той може да стане само с общностен подход и подкрепа.

За каква България мечтаеш лично ти?
По-възпитана и по-мила. В повече ми идва лекотата и безразличието, с които се нагрубяваме тук. Наистина ми се иска хората малко повече да мислят един за друг и да се възприемат като общност и като цяло

Пожеланието за всички млади хора, които имат нужда, но няма да бъдат обхванати от вашия проект?
Всеки може да постигне всичко. Не вярвайте на тези, които ви казват, че няма да успеете. Повярвайте в себе си, ценете себе си и се харесвайте!

–

Можете да помогнете на #чайната и Мая с дарение, дори и малко или като разкажете на свои приятели и познати за този чуден проект!