Наследството на Орхан на Алин Оханесян – Вася ми я даде, след като преди време гледахме двете Раната и изплакахме цяла кофа сълзи.

И отново сълзи, сълзи, сълзи. Незатворена рана от преди 100 години.

Семейството на Лусин и още хиляди арменски семейства разтурени, убити, преследвани, прогонени, прокудени, ограбени, обездушени, лишени от живот. Милион и половина арменци. Геноцид.

Историята на 15 годишната Лусин в опита й да спаси семейството си, в загубата на всички най-близки – баща, майка, сестра, брат. Убийства, изнасилвания, грабежи, бягство. За силата на духа и живота след толкова много смърт. За любовта, прошката към другите, прошката към себе си, силата да продължиш, да се бориш, да вярваш. За силата на любовта. За тежкото наследство, което рано или късно откриваме, че носим. Всички ние.

Чете се на един дъх. С много, много тъга в сърцето.

p.s. Може би една наистина силна корица би дала друг живот на тази книга. Тази далеч не грабва …

Пътеводител на галактическия стопаджия на Дъглас Адамс – една велика книга.

Препрочитането й от време на време е задължително. Ето доста скромна част доказателства:

„Тази планета има един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни.“

„Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.“

„Немотивираните му постъпки бяха истинско произведение за изкуството. Пристъпваше към всичко в живота с една смесица от удивителен талант и непресторена бездарност и често бе трудно да различиш едното от другото.“

„Отказвам да приведа доказателства, че съществувам – казва бог – защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра аз съм нищо.“

„Всеизвестен и от голямо значение е фактът, че нещата не винаги са това, което изглеждат че са. Например на платената Земя човеците винаги са смятали, че са по-интелигентни от делфините, щом като са създали толкова много – колелото, Ню Йорк, войните и т.н., докато делфините не могат нищо друго, освен да се шматкат из водата и да се забавляват. И обратното, делфините винаги са вярвали, че са по-интелигентни от човека и то точно по същите причини.“

„Вселената, както вече беше отбелязано, е едно умопомрачително голямо място, но повечето хора, за да не си нарушават спокойствието, си затварят очите пред този факт.“

И разбира се – 42.

Това издание е от 1988-ма, Библиотека Галактика, превод Саркис Асланян, корица Текла Алексиева.

Водните бои – любим и верен приятел за всяко семейство!

Без значение дали денят е дъждовен или слънчев – време е за рисуване. И малки и големи с лекота рисуваме с водните бои и на хартия, и на всякакви различни повърхности. Забавата е голяма.

Оцветените камъчета – и в планината и на плажа са чуден начин за забава. Семейство, букет цветя или кактуси – лесно, с усмивка и замах на въображението.

Писах още за рисуване с печати от картоф, Космос в кутия, кукли от чорапи

Боян Павлов е познат вероятно на повечето хора като превъзходен готвач от ТВ шоу, но за мен е усмихнат, делови, позитивен, деен човек, който е част от ДЕОС. Бъбрим си тук с него:

Чувстваш ли се като звезда?
В България намирам думата “звезда” за преекспонирана. Кое ме дефинира, като такава? Това, че съм готвил няколко пъти по телевизията? Не, ако това дефинира значението, не се чувствам, като звезда. Чувствам се звезда за много други мои постижения, гръмки и понякога не толкова, като например, за това, че всяка сутрин казвам “Обичам те” на моята прекрасна Надя или за това че осиновихме с нея едно малко и сладко кученце, спасихме го от сигурна смърт и му дадохме втори шанс за живот. Това са нещата, които ме дефинират и ме карат да се чувствам звезда!

Какво от бизнеса може да се привнесе в политиката?
Харесвам правенето на бизнес, защото то е базирано на комуникация, взимане на решения и цифри! Комуникацията не всеки я умее, защото тя от своя страна е много строго сегментирана на вербална, невербална, агресивна, консенсусна и др. факт, който мнозинството от хора не осъзнават. В нея може да се инжектира доза его, капка емоция, щипка ехидност и както в готвенето ще получите ястие с различен вкус. Майсторството тук е да премериш правилно подправките според аудиторията. Взимането на решения е критично във всеки един бизнес. Имам една теория и тя гласи че и най-грешното решение е по-добро от невзетото такова. А последната съставка на бизнеса са цифрите. Героят на Дензъл Уошингтън във филма Мъж Под Прицел (Man on Fire) казва, цитирам: “Куршумът никога не лъже” (А bullet never lies). Toва е вярно за цифрите. Те никога не лъжат. Точна наука!

В политиката трабва (всички) да се научим да слушаме и същевременно да чуваме. Много хора слушат, но не чуват!

В политиката трябва да се научим да взимаме решения, да заставаме зад тях, да ги отстояваме! И най-важното – да си признаваме, когато те са били грешни!

В политиката трябва да се научим да боравим с цифри правилно, а не да се случва така, че в Q1 на фискалната година да имаме бюджет със сериозни дефицити. Имплементация на сериозен финансов форкастинг, екстраполация и контролинг са спешно нужни.

Трите гореупоменати са фундамента на един стабилен бизнес, а според мен и на една стабилна държава.

Защо ДЕОС – какво казваш на хората, които те гледат учудено?
На първо място – заради усмивките! Усмивката притежава много силна енергия, която, досущ, като водата, си проправя път, бавно, но сигурно! На второ място – либерални възгледи – трудно е в дълбоко обременена България да се споделят такива! Трето, но не последно място – желанието за истинска промяна! През последните 25 години има страшно много полемика в политиката, в която винаги се изтъкват слогани, които завършват с, цитирам: “…за България”; “…за развитие на България”; “…за по-добра България”. Е, хайде де!

В политиката се дават интересни предизборни обещания с идея, че след 2, 3 или 5 години те няма да имат валидност, ще бъдат забравени или този, който ги е дал няма да е отговорен относно това, което е обещал.

Може ли да се случи промяна в България?
Тук ще си позволя да насоча вниманието към една песен на Майкъл Джексън – Мъжът (човекът) в огледалото (Michael Jackson – Man in the Mirror). Изслушайте я, изгледайте видеото към нея. Промяната трябва да сме ние! За последните 25 години виждам едни и същи лица, с едни и същи разбирания и една и съща политика. Те обаче очевадно не са слушали песента на краля на попа! Е, аз предлагам да им я изпеем! Призовавам всички млади хора да им я изпеем и да им покажем как се прави! Винаги съм казвал, че мога да сформирам много по-успешен кабинет от всички от 90та година до момента само с една шепа колеги, студенти и преподаватели от СУ Климент Охридски, Катедра “Политология”.

Имаш ли си любими места в София и кои са те?
Обичам много природата и се чувствам истински щастлив разхождайки се в Южен Парк, изкачвайки Витоша и наслаждавайки се на Боянски Водопад!

Какво пожелаваш на София?
Пожелавам и силно управление с нов, либерален модел на мислене! Пожелавам електронна София на гражданите! София, в която ще може да си поръчате регистрация на автомобил онлайн и да я получите с куриер; София, в която може да си подновите личната карта онлайн и да я получите с куриер; София, в която може да регистрирате фирма за 20 минути онлайн и други такива интересни неща, на които се наслаждават жителите на много други градове по света, а на нас ни се струват просто, като едно недостижима мечта. А, на себе си, като Софиянец си пожелавам – София за хората! Ти избираш!

Кого каниш в ДЕОС?
Отправям своята покана към всички усмихнати и позитивни хора, най-вече млади такива! Всички, които вярвят, че за да се случи каквато и да е промяна, тя трябва да се случи първо вътре в нас!

Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван, Галя, Арян, Дарин, Катина

Човек на име Уве е написана първо в блога на Фредрик Бакман. Това сложи някои предразсъдъци у мен, колкото и да им се съпротивлявах. Е, текстът ме опроверга напълно. И много се радвам, че изчетох този роман.

Уве е от тези тихи мърморковци, които има във всеки квартал. Тези, които все пак предприемат и действия и гонят правото и реда. Уве е също от тези, които мнозина биха нарекли неудачници.

След като е загубил жена си Уве прави усилено опити да се самоубие, но все не му се получава. Новите съседи нарушават писаните отдавна правила, други случайно срещнал през деня идват да се настанят в дома му. Смешни случки, от които никак не му е до смях, но които го превръщат от искащ да напусне бързо този свят човек в истински герой, спасяващ хора, помагащ на всички, дори обичащ съседите си.

И все пак Уве е човек. И носи чувства, съпричастност и човечност. Въпреки драматичните промени, които времето ни носи за всеки от нас.

Корица – великолепна. Автор – Дамян Дамянов.

„Утре е също подходящ ден за самоубийство.“

„В момента нямам време да умра.“

„На човек му е трудно да признае, че греши. Особено когато е грешил години наред.“

„Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща. Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш в това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, обаче обичаш къщата не заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключът да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.“

„Най-големият страх от смъртта е, че тя ще ни подмине. Ще ни остави сами.“

Книга за толерантността, за отношенията между нас, за човечността. Модерна, лека и забавна. Препоръчвам.

От 2010 живея в България. В България не се чувствах в къщи при тези партии, които се смятат за либерали. Според мен най-големия проблем при Български политически партии е факта, че идеология не е на първо място и партите са около един човек. Доста често България е доказателство как държавата е най-голямата пречка на развитието.

Произходът на ДЕОС е протестите против кабинета Орешарски и последователно партията е съсдадена от хора които са склони да държат на идеалите си. Най-много политици имат инат за избрания път, но в ДЕОС виждам инат за дестинация. ДЕОС не отбяга трудните предмети и хората в ДЕОС силно вярват в либералните ценности.

Кое ти харесва тук и кое би променил веднага, ако имаше вълшебна пръчица?
Бих променил конституцията за да ограничава власта на държавата и политиката като гаранция за свободна икономика.

Кого каниш да се присъедини към ДЕОС?
Всеки които вярва в либерални ценности като свобода, толерантност, прозрачност, откритост, оптимизъм за бъдещето и грижа към България, професионализъм, предприемачески дух, доброволна солидарност и има здрава доза скептицизъм към държавата като решение на проблеми.

Пожеланието ти към България?
България е една страна с огромен потенциал, но този потенциял не се използва в този момент. Твърде много хора не живеят, но преживяват. За да променим това е нужно здрава икономика. Когато икономиката върви, хората ще могат да си намерят работа и да живеят. Икономиката ще върви когато един предприемач може да се занимава с неговия бизнес вместо бюрокрацията. Здрави бизнеси означава икономическо развитие и повече работа.
Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван, Галя