Когато изпратим деня. Пиер Мейлак

IMG_1450

Когато изпратим деня на Пиер Мейлак е като наниз пътешествия из човешкото – красота и самота, тъга и безвремие, фантазии и земности, влюбвания и мечтания, загуби и загубвания. Книга, изпълнена с любов към момента, към хората, към думите.

Когато изпратим деня е колекция от 14 разказа за нас, за несподеленото, за мислите и мечтите ни.

Браво на ICU за избора, за корицата на Живко Петров и за превода на Невена Дишлиева-Кръстева.

Идеална за дългите зимни вечери на януари.

p.s. и като уикипедианец не мога да не споделя специално един от разказите – Държавен преврат (вече в Уикипедия); същият разказ е доста показателен и за медийния свят и препоръчвам и на колегите журналисти

Ако ви се плаче, излезте навън

IMG_1796

Ако ви се плаче, излезте навън е книга за успеха на жената в комплицирания свят на бизнеса. Кели Кътроун е голямо име в ПР на мобната индустрия в Америка. Разказва личната си история без да спести паденията, сълзите, наркотиците, оцеляването, пътя нягоре. За успеха и неговата цена. За предразсъдъците, които човек трябва да пребори у себе си и у другите. И много неща, които майките не казват, а би било добре да знаем.

Книгата е както за момичета, решили да се захващат със свой бизнес, така за хора, занимаващ се с комуникации, с личностно развитие, с бизнеса с мода и красота.

В края има доста поучителни истории за това как Кели управлява компанията си и дава практически съвети от това как да се явите на интервю за работа, през това как да се обличате, до това, че ако ви се доплаче в офиса е по-добре да излезете навън.

„Твърдо вярвам, че всяка жена е богиня и че дълбоко в себе си тя го знае.“

„Ако твърдите, че сте свръхорганизирана и инициативна личност, трябва да бъдете такава и в работата си.“

„Най-често постигат успех хората, които реагират на отказите, като мобилизират силите си и продължават напред.“

Книга за смелостта да вървиш напред. Книга за това как по пътя напред да не загубиш човешкото. Книга за напредъка.

Да, книгата може да се види като феминистка. Да, има някои странни неща като това, в какво вярва авторката. Да, ще кажете – тя касае Америка. Но в моя прочит я видях като доста релевантна за нашето тук и сега, за мъжете точно колкото и за жените. А всеки е свободен да вярва в каквото желае, стига да не пречи с това на другите.

Хм, в края искам да спомена, че книгата си заслужава. За жалост корицата по никакъв начин не е адекватна и по-скоро прикрива чара на текста. Тъжно е, че е попретупана. Но преводът е ОК. И книгата (повтарям се, знам) си заслужава.

Филмът Виктория на Майя Виткова.

5393Viktoria_poster

Майя Виткова работи 10 години, за да създаде филмът Виктория. Майя и уникален екип. 10 години. От идея до филм, който днес почели редица престижни международни награди.

Виктория е филм, който ще ви остави безмълвни за дълго, ще ви изпълни с мисли, ще кънти в ушите ви с дни и седмици.

Изключително красив филм, въпреки грозотата на епохата, за която разказва.

Виктория за мен е филм за крещащата нужда на всеки в този живот от любов – от даряване и получаване на любов.

Виктория за мен е филм за жаждата за свобода, травмираща, но силна.

Виктория за мен е филм за соц-а, за хората, които той успешно деформираше, за ограбеното човешко у човека, за търсенето, за спасението, за семейството.

Виктория вече е по кината. Гледайте го.

А Майя, Майя е велика.

Деца-предприемачи: Мария, която издава вестник

IMG_7271

Мария Ганчева е само на 11, но вече има предприемачески опит зад гърба си с няколко различни инициативи. Една от последните е да издава вестник, заедно с две свои приятелки. Във в-к Русалка Мария пише за музика и новини в областта на науката – темите, които я вълнуват. Оставя го за продан в магазина на своите родители – Дюкян Меломан. Това е, разбира се, на бартер – във вестника има реклама на магазина, а срещу това Мария получава опция за дистрибуция 🙂
Усмихната, делова и все пак волна като дете – Мария разбива митове и върви уверено по свой собствен път. Харесва ми и затова си говорим с нея тук за бизнес идеите и как се случват те, когато се раждат в главите на децата.

Разкажи ни накратко за себе си – на колко си години, къде и какво учиш.
Аз съм на 11 год. и уча в Образователен център „Навсякъде“, и уча всичко което ми е интересно. Обичам да танцувам, да пея, да изобретявам.

А сега и за твоите бизнес идеи – как ти хрумват и какво предприемаш, за да се превърнат в реалност?
Бях на 7 г. когато изкарах първите си пари на стойност 160 лв.с презентация за фламенкото и си купих ролери с тях. Във момента се занимавам с направата на вестник, изработка на обеци и шия подвързии за книги. Тези неща ми хрумват по най-различни, даже понякога смешни, начини, а за това какво предприемам, за да ги направя първо питам родителите си и после запретвам ръкави купувам необходимите продукти и… и… и ги правя.

Могат ли, според теб, децата да правят бизнес и да се занимават с подобни дела? Кога им остава време? Защо е важно това според теб?
Разбира се, че могат децата да се занимават с такива неща, нали това е най-хубавото – да сътвориш сам нещо и после да имаш успех! Винаги намираш време, ако го желаеш силно и е важно да правиш такива работи, ако ти се правят.

Как би окуражила други млади хора със симпатични идеи да опитат?
Аз бих казала – следвай мечтите си!!!

Какво е нужно за успешната реализация на подобна идея?
Да имаш въображение и да влагаш любов в нещата, които правиш.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да следвам мечтите си!

На снимката: Мария разказва пред деца, участващи в работилница по предприемачество в Серендипити, за своя опит на предприемач. Юли 2015 г.

Писах по темата още: Предприемачите се учат от малки, Как да създаваме предприемачи, Жени и правото на всеки да е най-доброто си Аз, Бизнесът от идея до мисия.

Ангел Игов: Кротките

12368996_10153793874643988_7188235817280149063_n

 

Чаках я отдавна. Кротките на Ангел Игов. Именно такава.

Как се случва 9-ти септември 1944-та за обикновения човек. Как той, обикновеният човек, приема и позволява Народния съд? Какво се случва в онази „невъзпитана зима“? Защо „бащите ни, само като чуеха думата „партия“, плюеха ядно в жълтата ючбунарска прах“? „След произнасянето на първите два съдебни състава, смъртната присъда изведнъж се очертаваше не просто като реална възможност, а като стандарт, с който беше редно да се съобразиш.“

„Ама наистина ли трябва всички да ги разстреляме, запита се Лиляна. Сигурно трябваше. Не по някаква човешка, простичка логика, а по логиката на историята, която действаше със замах и не се интересуваше от дреболии.“

За това как случващото се наоколо променя хората. За възхода на злото. За лесния начин, по който мъстта и безпричинната омраза поемат още и още души и променят съдби.

Изумително детайлен и многопластов прочит на едно мътно и кърваво време в близката ни история. Ангел Игов го прави със стил, внимание към момента, заравя се в мислите на хората, скрити зад зидове, стени, страхове, тайно надзъртащи, с надежда всичко това да е само лош сън.

Една смела книга, с много баланс, с не малко препратки към  случващото се сега (поне аз ги откривам).

Задължителна, ако близката история на България те вълнува.

Юнас Юнасон: Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна

IMG_1361

Много трудно посягам към прехвалени книги. По тази причина Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна на Юнас Юнасон дълго чака на купчинката. Но сега, след като я завърших бързичко с ръка на сърце мога смело да кажа – юхууууу тази книга е чудна! Едновременно забавна (ама наистина се смях на глас много пъти), интригуваща (четях я по алеята на път за офиса, вървейки, смеейки се, какво ли са си мислели хората), мъдра, съвременна, поучителна, лека, заплетена, оплела в себе си всички велики диктатори на 20-ти век – Франко, Сталин, Ким Ир Сен, Мао плюс Айнщайн, Берия, слоницата Соня, жълт автобус, куфар с много пари, още много пари случайно появяващи се неочаквано, два трупа, бомби и взривове, много водка, ЦРУ, ГРУ, ГУЛАГ, Турандот, Владивосток, Библията и още и още.

Знам, че звучи абсурдно така поднесено, но Юнас Юнасон явно освен доооста богата обща култура има и изключително богато въображение и съумява по великолепен начин да подреди приключенията на 100 годишният Алан и да го разходи по всички „горещи“ точки на света в ключови моменти за световната история от миналия век до днес.

Най-завладяващото за мен в романа, отвъд историите, отвъд характерите на героите е излъчващото се безкрайно спокойствие и вечен оптимизъм на главния персонаж – Алан. Зареди ме много.

Вече я подарих на двама приятелиСтогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна на Юнас Юнасон. Планирам да закупя още бройки – идеална за Коледен подарък е!

Юрт & Русенфелт: Човекът, който не беше убиец

FullSizeRender

От години не бях чела криминале, признавам. И все пак Човекът, който не беше убиец – Първа среща със Себастиан Бергман на Юрт & Русенфелт ме очарова.

Много заплетена. С доста пластове. Северна. Интригуваща. Човешка.

Себастиан Бергман е психолог, въвлечен по силата на случайността в разплитането на убийство в малкото градче Вестерос. Екстравагантен особняк, вълк-единак, той все пак успява (разбира се) да разплете плучая с човека, който не е убиец.

Макар и средна по обям книгата се чете бързо и с лекота. Действието те повежда и не те оставя преди да го завършиш.

Очаквам и следващите в поредицата Северно сияние на издателство Ера.

Петра Хартлиб: Моята прекрасна книжарничка

IMG_8543

Моята прекрасна книжарничка на Петра Хартлиб е жизнерадостна, пълна история за смелостта да започнеш свой бизнес, въпреки всички предразсъдъци и условности, за любовта към книгите и хората, за лекотата да развиваш идеите си и да правиш нещата от все сърце.

Историята за стартирането на книжарничка във Виена, ей така, като на игра, е великолепно разказана, с усмивка и пъстрота. Мисля, че е подходяща освен за хора, които обичат книжарници и книги, значително повече за всеки, през чиите мисли летят предприемачески идеи, мисли за семеен бизнес, въпроси за съчетаването на родителството и бизнеса. Действието се развива в наши дни и всички трудности и предивзикателства за релевантни и за стартиращите сходни проекти и тук.

Чудна, лека, зареждаща. Идеална за уикенд четиво.

Фредерик Бегбеде: Windows on the World

IMG_1153

Някак странно е, че чета, дочитам тази книга ден след зловещите събития в Париж от 13 ноември 2015-та. Книгата на Бегбеде, посветена на 11 септември 2001-ва.

Вероятно много хора ще подминат този пост само заради името на автора. Съгласна съм – Бегбеде е автор и на доста скандални, спорни книги.

Windows on the World е друга, различна, важна, изумително тежка, дълбока, лична, философска, жива книга за сутришните часове на 11-ти септември, тези, променили завинаги Америка и целия свят. Една книга за живота в днешния свят, различен, в самота, в търсене на любов, в отказ от търсене на себе си. Една книга за демокрацията и свободата и какво ги определя, какво ги конституира.

Краят на света настъпва, когато сатирата става действителност, метафорите – истина, а карикатуристите се превръщат в сополанковци.“

„Имаме ли право? Нормално ли е да си чак дотам привлечен от разрушението? …Не е ли твърде рано да естетизираме цялата тази скръб? Изкуството, разбира се, не задължава и никой не посещава изложбата по принуда, нито пък чете книги насила.“

„Поука: когато сградите изчезват, споменът за тях остава само в книгите. Затова Хемингуей пишел за Париж преди смъртта си. Защото знаел, че книгите са по-устойчиви от сградите.“

„Единствената възможна революция е извън тази саморазрушаваща се система.“

„Единствената полза от демокрацията е, че можеш да я критикуваш. Тъкмо по това се познава дали живеем в демокрация.“

„Този роман използва трагедията като литературна патерица.“

От 8.30 до 10.27 минута по минута мъчително Бегбеде разказва ужаса на случващото се в луксозния ресторант Windows on the World в първата от двете кули. През врязването на самолетите, до падането на кулите. През погледа на един баща, завел своите двама синове вместо на училище в този ден – на разходка до „върха на света“.

„Някои секунди траят по-дълго от останалите.“

 

 

Свободата е нещо, което се отстоява непрекъснато или още 3 абсурдни спомена от соц-а

The Fall fo the Berlin Wall

Някои неща, които днес, 26 години по-късно, дори не можем да си мислим, че ни се случваха през соц-а:

  • Не можехме да излизаме в чужбина. Нито за почивка, на екскурзия, никак. Малцината, които пътуваха, бяха или отявлени комунисти или вероятно доносници. В късния соц вече пускаха до соц страни да се пътува една идея по-лесно, но отново след много бюрокрация, писмени покани, дълги одобрения и т.н. Не знам младите хора днес дали имат въображение да си го представят това.
  • Нямаше избор в магазините. В магазина имаше максимум два вида хляб (бял и Добруджа), един вид мляко, един вид кисело мляко, един вид сирене, един до два вида салам. Пред магазините, специално в късния соц имаше винаги опашки, ако продаваха нещо различно. Например само по коледа пускаха банани и портокали и на всеки продаваха само по кило. Това беше лукс. Същото важеше за всичко останало – книги, дрехи, обувки и т.н.
  • За някои неща се чакаше със записване и ред с месеци или с години, за да си ги купи човек. Например за апартамент или автомобил, ако си без връзки, т.е. не си комунист отявлен или доносник, си чакаш поне 8-10 години, „за да ти излезе реда“. За пералня, печка, прахосмукачка се чакаше по-малки – 1-2 до 3 години. Абсурдно звучи, но беше факт.

Още за 10-ти ноември през годините писах:
Моят 10-ти ноември
10 спомена от преди 10-ти ноември