очаквах го с голямо вълнение. и ето, че дойде и отмина. премина приказно. браво на Горичка за идеята и реализацията!

е, за родителството вече не се мълчи. говори се и то вдъхновено и вдъхновяващо. така говориха не само лекторите, но и всички наоколо в почивките. за родителството като приятелство, като отговорност, като възможности.

Зорница София направи великолепно въвеждане в темата за родителството и за това колко е важно да не влизаме, а да излиза ме от квадрата

Виктор Самуилов изправи залата на крака със стиховете си. ето малко откъсче за припомняне:
„Аз като порасна, ще поканя гости.
Ще сервирам гозба от шаран без кости.
И когато стане веселба голяма,
ще повикам татко, ще повикам мама.
Ще накарам мама песен да изпее,
татко пък – да каже стихче подир нея.“

аз говорих, обичайно – за децата и компютрите. пропуснах да кажа нещата, които си бях написала, но не взех листчето с мен а именно – че няма перфектни родители, че аз самата не съм перфектна и че все пак сме хора. говорих за нещата от живота, обичайните неща, които си ги говоря като това, че виртуалният свят е равен на реалния, че не бива да плашим децата, че Интернет е страшно място или ние да си навиваме това на пръста и да крием захранвания и мишки, защото това не помага. а да им измисляме забавления офлайн и така да ги отвличаме далеч от компютрите, без да прекаляваме, естетсвено. ключов момент е да вкараме бабите в играта – да възложим например децата да обучават бабите в компютри и Интернет. и друго – ако имаме три деца е по-лесно, те сами се забавляват и не им остава време за компютри много много. май се получи презентацията ми. като и на останалите лектори де 🙂

разказът на Ирина Каракехайова за мен беше най-важният акцент в цялото. за лошите майки. за обществото като родител. за моделите – дете в институция, майка в затвора. Ирина говори и за клишетата в медиите, в последните 10 години не се чува друго освен благотворителност, ужасните родители, ужасът от домовете. трябваше чужда телевизия да снима нещо, което всички знаем, за да се засрамим. голяма тема. земно представена. Ирина, искам да продължим да говорим по нея. и да действаме. с теб съм.

малко извадки от туита ми от деня:

Явор – наградите пречат за приемане на рискове и за правене на грешки
Ирина – няма лоши родители, има родители, които не знаят, не могат
Любов – да гледаме на агресията като на потенциал, енергията да се канализира в творчество
Бу – процесът е по-важен от продуктът. кърменето е по-важно от кърмата
Милена – училището като fast food
Орлин – децата имат нужда ние да бъдем родители, да се освободим от чувството за вина и тотална отговорност като родители
Марин – децата (и ние) имаме нужда от катарсиз, от красиво, от изкуство
Зорница София – няма невъзможни неща – вярата в това се предава по наследство, децата ни да знаят, че и ние грешим, да си признаваме
Маги – да им показваме обичта си не като им купуваме още и още …

на 20-ти ноември Горичка правят форум Храна. планираме с Томи да сме там.

Follow

„Чудна работа са родителите. Даже ако тяхното чадо е най-противният малък навлек, за когото ви идва наум, те пак продължават да мислят, че той или тя е същинско чудо на чудесата.

Някои бащи и майки стигат дори още по-далече. Те са така заслепени от обожание, че накрая започват да откриват в отрочето си чертите на истински гений.

Е, в края на краищата, в това няма нищо чак толкова лощо. Просто така е устроен светът.“

Матилда, Роалд Дал

Follow

говорихме си с Маргьорет днес на обяд и много се впечатлих от разни неща, които се правят за учениците в Исландия:

– от 14 годишна възраст започват работа през лятото – вместо да се шляят по улиците (моловете), седят пред телевизорите или в нета, децата боядисват оградите на детски градини или обществени площи, садят цветя и подобни неща, за което получават заплащане за труда си и свикват на работа, отговорност, дисциплина отрано;  организацията се поема от държавата;

– в началото на ваканциите в Исландския университет в Рейкявик има седмица на отворените врати за ученици – децата се записват, има малка такса, идват цяла седмица и сами избират в какви курсове да се запишат за седмицата, а преподавателите от университета имат за задача да им покажат, че да се учи в университета е забавно, че е различно от училище; темите, по които говорят са различни от тези, преподавани в училище, а и децата свикват с университета и не се плашат от него.

колко сме далеч от всичко това, не само географски.

/снимката е от централното фоайе на университета/

Follow

утре е Пролетният базар за родители – инициатива, която провеждаме за девети път

на базара можете да размените дрешки, които са вече малки на детето ви и ненужни за вас, играчки, които вече не са му интересни или да продадете или купите такива на символични цени от други родители като вас

а ако не искате да разменяте и продавате / купувате можете просто да дарите всички ненужни ви вече неща за деца в нужда

25 април 2009 г. (събота) от 10.00 до 13.00 ч. в двора на 81-во ОДЗ (Зона Б5 на ул. Одрин 62) в София

Follow

година и малко след големия шум за дома в Могилино темата за децата в институции се поде от различни организации, текат различни кампании, ноже би нещата (ще) се променят

година по-късно ето го моят любимец от Дома за деца лишени от родителски грижи в Долна Баня – Веско, на заден план е батко му – Иво

Веско е както винаги усмихнат и чаровен. майка им е от Долна Баня, но не е в състояние да ги гледа. затова са в дома, от години. а са две прекрасни деца.

за късмет вчера си бе дошъл и Исус – той вече е на 16 години и от септември живее и учи в София. сестрите му Мария и Цецка също са в София, но живеят при леля си. Исус е кандидатствал и е бил приет в гимназия Джон Атанасов, където учи за компютърен специалист – мерак му е да се занимава с компютри, да поддържа мрежи, да програмира и да прави сайтове; живее на общежитие; помагат му негови приятели от църква; не получава помощ от другаде; майка му живее в Гърция, а баща му в Перник, но не се интересуват от тризнаците, не се чуват или виждат, не им помагат с пари и нищо; Исус иска да стане рап-звезда и да пее и наистина прилича на звезда – вижте го на тази снимка (с очилата) – знам, че ще постигне мечтите си!

нищо, че вече живее в София, Исус се прибира в Дома понякога – той е любимец на всички там и те го чакат, като голям брат, подражават му, радват му се, обичат го! на снимката е със своя голям приятел Митко и малката Веси.

от началото на годината домовете преминаха към общините и което прави чест – Общината в Долна Баня е спонсорирала добър ремонт за Дома – саниран е, сменен е покрива, боядисана е фасадата, подменена е дограмата, в момента се прави оградата

без да звучи като идилия – децата в Дома в Долна Баня са наистина обгрижени, живеят в чист и уютен дом, самите деца са като всички деца лъчезарни, но и много възпитани и добри, за което заслуга имат директорката на дома и екипа й

дано тези деца имат добро бъдеще, каквото заслужават!
но и дано повече майки и бащи са в състояние и искат да отглеждат децата си у дома, където за тях би било най-добре!

декември 2007 в Долна Баня – тук

Follow

в час ли сме като родители? признавам си – на мен ми е трудно. работата ме поглъща, а искам достатъчно време за децата си, искам да мога да съм сигурна, че съм избрала правилното училище / детска градина, че отговарям по най-правилния начин на въпроси от рода на зададените ми преди малко „Мамо, когато стана на 70 вие с татко на колко години ще сте?“, „Мамо, как така става, че хората се женят? Ама преди пръстена и целувката, как се стига до това …“, „Мамо, в Университета професия ли те учат? А в кой университет те подготвят добре за спасител? Това е важна професия?“, „Защо трябва да уча немски“ и т.н. въпроси без край …

моят приятел от години, човекът, който активно се занимава с Фолософия с деца и самият той е добър баща Веско Дафов организира тази събота училище за родители, т.е. семинар, workshop или както и да го наречем за родители, които си задават въпроса „направих ли наистина най-добрия избор за моето дете“, „справям ли се с това да съм родител“

„Детето е човек, който във всяка своя стъпка трябва да бъде насърчаван и окуражаван свободно да се присъединява към всяко постижение на човечеството. Да му се показва с какво всъщност е добро, това добро нещо, на което искаме да го научим или приобщим. Да се даде възможност самото дете да се замисли в какво точно е поканено да участва и какво кара възрастните да настояват за неговото приобщаване. И това не е никак лесна задача за възрастните. Ето защо е някак естествено да се разчита на специално подготвени възрастни за тази работа. И това са учителите. Не, че те могат да поемат цялата грижа, но те са хората, които в най-голяма степен имат квалификацията да приобщават децата към човешките постижения. Понякога обаче се подценява и ролята на родителите като пряко отговорни за развитието на детето и тогава възникват напрежения. “

информация за Родители в час и регистрация има тук

а тук има кратко интервю с Веско за родителството

Follow