говорихме си с Маргьорет днес на обяд и много се впечатлих от разни неща, които се правят за учениците в Исландия:
– от 14 годишна възраст започват работа през лятото – вместо да се шляят по улиците (моловете), седят пред телевизорите или в нета, децата боядисват оградите на детски градини или обществени площи, садят цветя и подобни неща, за което получават заплащане за труда си и свикват на работа, отговорност, дисциплина отрано; организацията се поема от държавата;
– в началото на ваканциите в Исландския университет в Рейкявик има седмица на отворените врати за ученици – децата се записват, има малка такса, идват цяла седмица и сами избират в какви курсове да се запишат за седмицата, а преподавателите от университета имат за задача да им покажат, че да се учи в университета е забавно, че е различно от училище; темите, по които говорят са различни от тези, преподавани в училище, а и децата свикват с университета и не се плашат от него.
колко сме далеч от всичко това, не само географски.
/снимката е от централното фоайе на университета/
Не им е лошо….
Аз мисля че и за бг деца да имаше такава оферта, и те биха я приели.
Днес стъпих в училищната библиотека. За първи път чувам цифрата 35 000 заети книги годишно във възрастовата група 3-16 г. Впечатлих се. Яко. В училището учат около петстотин деца.
Тайната ?
Проектът на библиотеката.
Нормално, категоризирането е по азбучен ред по фамилията на автора.
Тук не е така. Книгите са разделени по клиентски групи.
За най малките – в шарени кутии са анимационните серии, на височината им. Като се начетат, минаваме при по-големите деца, където фентъзи е водещата тема. Тук колекциите също са отделени по автори и следват азбучен ред. В съседство, за най-големите ученици е детската класика. Азбучен ред.
И като си започнал да четеш на шест, и като ти е помагано по пътя, много ясно че това ще е мястото където се чувстваш приятно, където ще се връщаш много пъти. В същата зала е библиотеката за големи, откъдето по интернет могат а си поръчат комп. игри, двд или музика
Не е нужно всеки път да се почва с измислянето на дълбоката чиния
в училището на моя син е подобно на това, което описваш, започна да носи първите книжки по Коледа, когато започна да чете по-гладко
родителите даряват книжките, други се купуват след набиране на средства, добре е, но не мисля, че се води статистика колко кой е взел
все пак добре е, че има все още деца и у нас, които четат.
Днес видях как на практика ги зарибяват. Малка групичка бе поканена на представянето на нова книжка. Главният библиотекар се изправи пред един голям екран и зачете. Момченце му помагаше да сменя илюстрациите, заснети с цифрова камера и показани през прожектор.
След четенето имаше Въпроси и Отговори.
Получи се много приятно и хлапетата веднага рипнаха да заемат книжки.
Направи ми впечатление че всяко междучасие са там, а в програмата има спец часове, дето се казват библиотечни часове.
Библиотеката е общински домейн, те одобряват бюджета, те предоставят средствата за закупуване на нови книжки, учебни материали, пособия, по едрите устройства за модернизиране на учебния процес. Значи можело
**
статистиката е дали се чете и е важен аргумент при одобряване на бюджета за следващата година