децата и ваканцията

ваканцията – ей че хубаво, време за игри! но и кошмар за родителите, особено работещите. решенията?

на село при баба – класика. работи при около 70% от случаите. там на село хем има кой да се грижи за децата, да ги храни със здравословна храна, да им се радва, да тичат спокойно из улиците, по които няма толкова коли, забава и wow, ама за когото може!

у дома, т.е. пред компютъра или из улиците – суровата реалност за около 30% от случаите. родителите са на работа, а децата скиторят немили недраги, обикалят молове като кебабчийски котета, пушат из прихлупените околоблокови пространства, учат се едно-друго на хитрости и всякакви неща, скука и ууу!

чувам, че из Европата не е така:

  • първо никъде ваканцията не е 3 (три!)  месеца,
  • училищата организират ваканционни курсове, игри и забави,
  • библиотеките организират събития и обучения за децата,
  • общините финансират всякакви клубове и курсове, за да не оставят децата да скиторят из улиците,
  • спортните клубове са много активни в организирането на всякакви лагери и курсове,

искам подобни програми и у нас. няма нищо лошо децата да са на бабино гледане на село цяло лято, но не всички деца имат къде да отидат. а активната ваканция е по-добра струва ми се от всяка друга. слушах по националното радио тези дни човек от министерство на образованието разправяше, че осигурили на 30 000 деца отдиха на море това лято. човекът се хвалеше, а то за срам, едва 30 000 … както и да е.

търсят се, още сега, днес:

  • спортни клубове, проактивни, във всеки квартал,
  • читалища и библиотеки, работещи и лятото и приканящи дружелюбно децата при себе си,
  • места за обучение по езици, музикални инструменти, танци, приложни изкуства и рисуване, а защо не и по готварство за деца, компютри и всичко останало, което ще е интересно и полезно за децата

хей, детски клубове, спортни клубове, училища и библиотеки – покажете се!

7 thoughts on “децата и ваканцията

  1. Тази година бележи бум в броя на децата, които няма да имат лятна ваканция. Най тъжните истории са от детските градини.
    После нямало рецесия преминаваща в депресия.

  2. Аз не съм на същото мнение. Във Варна, където живея, има организирани много летни занимания, и арт, и спортни. При това са общински и частни. Разликата е, че общинските са безплатни, а цената на частните варира от 70 до 120 лева за седмица.

  3. Защото родителите са избрали така..по ред причини.
    По принцип, индустриалната ваканция съвпада с ученическата.
    Мероприятия тук не липсват,
    но за разлика от други години, детските градини са пълни с паркирани деца. Само библиотеката е затворена, по скоро за подреждане, отколкото затворена-затворена. Всеки може да си поръчва книги и да си ги взема от друг филиал.

  4. Прекалено дълга е ваканцията. Нормалният отпуск в България покрива максимум един календарен месец и не всеки родител може да го ползва накуп. Всякакви летни активности, дори и на село при баба са свързани с допълнителни разходи(родителски или общински). Училището в нащия квартал това лято организира платена лятна занималня през юни. Само че плановете ни бяха други за този месец и не се възползвахме. И по-добре, защото видяхме как госпожата води отегчените децица на обяд в близката кебапчийница.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *