едни от най-забавните и екзотични дни от живота на нашата фамилия са 2-3 пъти в годината – дните, в които вадим мед. да, истински пчелен мед

от 20 години хобито на баща ми е да отглежда пчели. насред София. няколко кошера. и наше хоби е да помагаме, да участваме, да се забавляваме с ваденето на меда

• първо питите се вадят от магазините (частта над кошера, където събират меда)
• почиства се горната част – запечатаните с восък килийки – това трябва да се прави с внимание, за да не се повредят самите килийки и си иска търпение и майсторлък
• после се подреждат по осем пити в центрофуга – голям казан със специално устройство, което използва центробежна сила за вадене на меда
• после центрофугата се върти – изисква се сила и синхрон между няколко души, а долу от една дупчица започва да тече мед
• медът се слага в буркани, готов за хапване 🙂

това са чудни дни при нас, въпреки многото работа и умората, въпреки жегата (за да не надушат меда си пчелите се затварят плътно врати и прозорци). включват се всички – малки и големи. облизват се пръсти, яде се мед с восък. разказват се смешки, стари истории и истински семеен фолклор от рода на днешното „Където няма ред – няма мед!“. в края се броят бурканите и се радваме с благодарност на този голям дар от природата

може да не е био, защото няма сертификат, но това е най-хубавият мед за нас. особено като му добавим удоволствието, че е от нашите пчели, нашия двор – нашия мед

вероятно мнозина не знаят, но основната полза от пчелите не е да правят мед, това е вторично. основното, което те вършат е да опрашват всички растения – цветя, дървета, жита, треви. без тях няма да има нито земеделие, нито какво да ядем ние, хората. една пчелна колония може да опраши до 300 квадратни метра цветя на ден

в последните години много държави регистрират проблеми с пчелите, отчита се рязко намаляване на пчелните семейства. в Китай е ясно, че е от пестицидите – там от години опрашването се прави ръчно – хора с четки. в САЩ проблемът е най-голям и е назован Разпадане на пчелните колонии (Colony Collapse Disorder)

вероятно мнозина не знаят също, че в центъра на София, на покрива на Хилтън има експериментално поставени 10 кошера! проектът е за две години, но искрено ще се радвам да продължи

ето така с меда при нас. пчелите, да са живи и здрави, продължават да събират. а ние после – берем мед 🙂

семестърът отминава толкова неусетно, от тема в тема, дискусии, брейнсторминги, групови задачи и хоп, дошло време за изпит

тази година май най-малко писах за студентите – един пъстър курс ми се беше паднал, едни любопитни, свежи, креативни и относително последователни млади хора, чудни!

семестърът показа

• че ученето е забавление
• че през собствен опит научаваш най-много
• че екипната работа има много силни страни и помага
• че сухите факти идват от Гугъл, но добрите идеи са в ума и сърцето ти

преподаването е благодат. не знам дали преподавателят дава повече на студентите си или студентите на преподавателя. но е чудо. и съм благодарна. а когато видя благодарност и радост и в техниче очи чудото е още по-истинско.

успех, хора! не губете ентусиазма си!

–

писах и за инициативата на Боби, един от тези уникални хора, които ако ги има в даден курс правят нещата още по-чудесни – млад в България

баба ми ми казваше, когато бях малка

вярвай в себе си, за да ти вярват другите

вярвай в хората, за да ти вярват на теб

от днес започна Световната седмица на кърменето. по традиция 1-7 август.

ще спомена само някои неща, които още не са много ок при нас, макар да имат тенденции към оправяне:

• в родилното все още няма подкрепа и добри насоки за първескините по отношение на кърменето; хубаво че все повече млади момичета-майки са достатъчно активни по време на бременността да четат из нета и да са подготвени; и все пак друго е една опитна жена, акушерката, да ти помогне, да  те напъти, в този не лек момент;
• все още ако кърмиш на обществено място (парка, автобуса, ресторанта) те гледат като извънземна; чудо голямо – най-естественото нещо на света и най-милото;
• все още ако кърмиш повече от година всички те гледат като извънземна, бъзикат те и шушукат тайно зад гърба ти, а явно излизат с приказки от сорта, че кърмата ставала вредна и от сорта; дрън-дрън; важното е да не им се хваща на приказките човек;

ако си решила да кърмиш – кърми си без да се вслушваш в никой друг, освен собственото си бебе и себе си. колкото – толкова. пък ако послушаме и старата максима – колкото повече – толкова повече – още по-добре. но, както се случи. кураж!

писах още: здрави бебета и кърмене;
кърменето днес: предразсъдъци и заблуди;
защо още кърмя

Интернет ми подари тази снимка преди малко и реших, че е важно да я споделя.

На всички, които се опитват да те ядосат и да ти свалят готината усмивка от лицето отвърни с още по-голяма усмивка. Не им се давай.

на брега е книга на Невил Шут, вероятно не много известна, но е от онези, които силно останаха в мен, от прочетените в детството. подари ми я някой от приятелите във Варна за мой рожден ден, вероятно 12-ти или около там

ако не си я чел, мисля, че си заслужава. но случващото се тези дни ме върна много в историята на Невил Шут. история на едно австралийско семейство, последното семейство, в последните дни на човечеството. след ядрен конфликт животът на планетата ни изчезва, а на брега последните оцелели с достойнство слагат край на живота си. много тъжна книга, много разтърсваща

книгата е писана в ранните 80, когато ни разхождаха от училище из подземните убежища на София и ни плашеха какво ще стане ако има ядрена война. после дойде Чернобил. изумителното е, че толкова години по-късно, предполагаемо помъдрялото човечество не е взело своя урок. и се случват неща, които дори и писателите не биха могли да вплетат в една история.

истерията завладява всички останали. а японците достойно се стягат и започват да си оправят пътища, пометени селища и предприятия. животът продължава.

обръщайки се назад към детството ми се иска да си припомня любимите ми тогава книги. ясно е – Малкото голямо четене, на Денис 10-те най-важни книги, мнението на Томи, че не бива да му натрапвам своите любими книги, защото те сега звучат неактуално …

и мислейки си много по темата разбрах, че всъщност сега харесвам тези детски книги, а вероятно тогава съм мислила другояче. въпреки това ето моите 5 любими детски недетски книги, които може би трябва вече да не си дете, за да разбереш и заобичаш напълно. но които със сигурност е добре да препрочитаме от време на време, за да сме повече себе си.

Малкият принц. Твърде вероятно повечето, дори всички деца да не разбират точно историята. Днес я изучават във втори-трети клас, но наистина им остава неразбираема. А е безкрайно красива. Но това наистина малко трябва да порастеш, за да го видиш.

Алиса в страната на чудесата. Да, децата я харесват. И да, всички обичат Алиса! Забавна е. Има и прекрасно филмче на Дисни от преди години. Но много повече виждаш от цялата история, различните заигравки и случки малко по-късно, не като дете.

Мечо Пух. Естествено, Мечо Пух е номер едно детски герой. Дори и след намесата на Дисни. Предполагам някои биха казали – заради Дисни. Някои дори докрай остават вдетинени и в захлас от него. Но и историите на Пух, нищо че са забавни, на моменти са повече за родителите, отколкото за децата.

Ние, врабчетата на Радичков. Родната класика. Харесвана донякъде от децата, но родителите са тези, които са истински влюбени във врабчовите истории и Драги ми господине.

Пет приказки и въобще Валери Петров. Родната класика. Приказки, идеални за по-малките деца и най-вече за родителите им. Безпрекословно светиня. За децата във 2-3 клас, когато се изучава, които вече са на Хари Потър и Пърси Джаксън – може би леко скучна. Трябва им време да открият красотата на словото. Ще стане при тези, които продължат да четат. И да мислят.

изпускам ли нещо? а твоите детски недетски книги кои са?

домът за мен е

ароматът на току  що излязъл от печката хляб

миризмата на сладко от ягоди, което къкри на котлона

препълнената купа червени вишни, измити и проблясващи

прясно простряно пране в слънчева сутрин

неразтребената маса късно вечер, след събиране с приятели

и приготовлението на същата тази маса преди това

и смехът по време

кротко подредените до входа обувки – от най-големите до най-малките

четките за зъби в банята и пастите, небрежно разхвърляни

у дома е най-хубавото място от всички места по света.

предполагам и ти мислиш така. домът е важен, ще си говорим за това утре на форум Дом на Горичка

имало още съвсем малко места, да знаеш 🙂