една любопитна инициатива на студенти от НБУ и конкретно Боби, който в блога си задава въпроси и доста хора му отговарят. позволявам си да цитирам няколко фрагмента:
Какво ти допада в България?
Яна, 24: Допада ми и живота в София, колкото и странно да звучи. Тук постоянно нещо се случва. Само трябва човек да поиска да бъде част от случващото се.
Вергиния, 20: аз си харесвам страната, харесвам голяма част от хората тук, харесвам университета си и т.н., главно, защото смятам, че нещата са такива, каквито си ги направиш. Именно за това се обграждам от готини хора, които искат развитие, подбирам да ходя на места на които няма да се изпълня с неприятни мисли и си пестя песимизма на оклните, до колкото мога. Старая се да променям нещата, които зависят от мен – към по-добро, както и да създавам повече неща, които да зависят от мен 😀
Илия, 20: На първо място е фактът, че съм си у дома, при познатите места, хора и неща. Няма друго място на света, където да мога да си спомня по нещо за почти всеки ъгъл :). Харесва ми и фактът, че стига да решиш в България можеш да постигнеш много далеч по-лесно отколкото на други места, защото конкуренцията е малка. Обожавам наш’те планини зелени, малкото оазиси по застроеното ни море откачени неща, които са част от характера на българите.
Иван, 25: Че тук има много за постигане и оправяне.
А какво не ти харесва?
Яна, 24: Това мислене на българина, че на хората извън България им е много по-лесно и много по-добре, ме влудява. Мисля, че в много от тях все още живее Бай Ганьо.
Илия, 20: част от хората и типичното им мислене, което е деструктивно и анархистично. От там следват и всичките материални неща, които не харесвам в България – лошите пътища, лошите условия за живот, незаконните строежи, повсеместната селяния и непукизъм за нея… За щастие има някаква надежда за промяна.
Илияна, 24: Не ми харесва това, че все още много от нас са отрицателно настроени, намусени, сиви, без никаква гражданска отговорност. Не ми харесва, че масово хората се опитват да парадират с положение и пари, които всъщност нямат. Не ми харесва, че има много чалга.
Иван, 25: че на никого не му се занимава …
Follow
Това може да се напише за която и друга страна, от децатa които живеят там
именно.
От дизайнерска гледна точка е проблем. Дойдат ти на гости хора, не познават страната и са тук за първи път – тръгнат си и не помнят нищо. Както всеки Маркетингов Форум на Икономедия.
От гледна точка на глобализирането и Светът като работно място – е здравословно да си реалистичен какви са ти възможностите, там където си и заслужава ли си усилията.
Това поколение е жертвено, в смисъл че никой не очаква нищо от тях. Не са поставяни стандарти. Шумът на улицата и медийния цирк моделира ценностите им. Те не са расли с класика и нямат проблеми да забравят историята. Тяхната идентичност не е точно национална, защото при липса на национална идея шовинизма празнува в странни съчетания.
Дори не могат да заработят пенсията ми, защото предпремаческия дух е задушен от излишна бюрокрация и скрити разходи. Какво да правят ?
Вклиняват се в приятелите си и в идеята че тук и сега си струва. Определено яко.