започнах този пост с „окаяното състояние на …“,  след което преосмислих. истината е, че днес библиотеките не са толкова чак забравени и окаяни, колкото бяха преди 10-тина години, но въпреки това много малко се мисли за тях (на държавно ниво), твърде малко се случва при тях, твърде оскъдно им е финансирането

навсякъде по света парите за култура се взимат от общите. и не са много, но са да кажем около достатъчно. библиотеките не са и не могат да са печелившо начинание. но са важно културно средище, а-то и я-то на всяка цивилизованост

ето къде са библиотеките у нас – дори тока не могат да си платят сами, какво остава за нови книги. хубаво, че има някой да ги подкрепи, но трябва още. и трябва повече подкрепа най-вече на държавно ниво. ясно е, че част от управниците ни вероятно рядко са имали достъп до библиотеки. но поне на децата си да осигурят такива, а и на редовия човек, четящ и жаден

Follow

повечето хора гледат „с лошо око“ на тези, които реституираха свои имоти и имат доходи от рентиерство. честото отношение е „мани го тоя бе, реститут“. особено любими са „бабите реститутки“.

сбъркана работа. много наподобява на отношението към бизнесмените и бизнеса като винаги „нечист“, измамен, изеднически. у нас. по андрешковски.

естествено е по-заможните хора да не са любимци на масовата публика. но е добре същата тази масова публика да знае малко повече. хората, които с трудности успяха да реституират свои имоти са изстрадали хора, на които насилствено са отнети имотите им през мътните години след идването на „социализма“. в името на равенството. да бе да. нека всички, които днес се подиграват или завиждат на „бабите реститутки“ и техните внучета се замислят как биха се почувствали, ако някой нахлуе в дома им и ги изгони и каже „това вече не е твое, то е на народа“.

хм.

Follow

нямането преди пълни очите на хората сега и с това те са склонни да харчат по много за глупави храни.

нямането преди и консуматортвото, богато прокламирано навсякъде и във всичко карат хората да плащат много пари за боклуци.

сякаш днес имането на лъскави, изглеждащи скъпо в опаковката си храни и напълването на кошницата е признак на успех. грешка!

бабите, които цял живот са месили баници и правили сладки днес предпочитат готови вити баници, само да ги опекат и шоколадови десерти от кутия, вместо домашните и с това хранят внуците си – от една страна за да имат повече време да гледат сериалите си, през които им пробутват именно кои баници и бисквити да вземат, от друга – защото „по тяхно време“ е било немотия и сега са някак щастливи, че за левче могат да накупят куп „вкусотии“.

така се свързват нямането с храненето и се стига до още по-голямо нямане, защото неправилното хранене води до болести, още пари за лекарства, намалена работоспособност и липса на възможности за каквото и да е друго.

добрата новина е, че купуването на основни продукти, непакетирани, не лъскави и по-малко вредни, за приготвяне в домашни условия, се завръща на дневен ред. поне при част от хората. надежда има.

много добри разсъждения по темата има и при Петър Стойков – Защо бедните ядат боклуци

писах още: и още малко за храната, най-злите родни храни, храна

Follow

София се превърна в най-опорочения от реклами град. съсипаха я. то не бе коледни украси, брендирани с имена на лекарства, то не бе елхи, неделикатно окичени със силно натрапчиви знаменити брендове, то не са билборди, улични реклами и какво ли още не.

последното изцепление смразява кръвта и на най-големия непукист – едно от най-уникално красивите места на града – Орлов мост е „облечено“ от … верига супермаркети. ако и да е най-великата верига – намирам идеята за свръх безвкусна и пошла.

минах от там днес, но в шока пропуснах да снимам. коментар по темата и снимка има при Еленко – тук.

да, София е далеч от Сао Пауло, но си мечтая за смел кмет, който да разкара всичкото това чудо от нашия град. дали?!

Follow

когато преди повече от 10 години съзнателно спряхме да гледаме у нас телевизия повечето хора ни смятаха за чалнати. днес не сме чак такова изключение (проучванията показват, че поне едно 20% от хората не гледат телевизия).

медиите се загубиха. между политиката, бизнеса и себе си. с изключително малки изключения (у нас, и по света) продължават да правят журналистика. наемат палячовци, за да забавляват народа. а успоредно и го плашат, унижават и мачкат.

мда, ясно е, че медиите (всички медии класически) са пред голяма промяна. възникнали като източник на новини, издържащ се от тираж днес се превръщат в динозаври, имащи нужда от много храна, от всякакъв порядък, ежедневно. от свежа кръв. наричат го „истории“ и не се свенят да стигнат мнооого надълбоко. медиите са основен инструмент за пропаганда, промиване на мозъците на хората и насочване на общественото внимание в друга посока.

изумително е колко хора знаят, че това е така и въпреки това консумират в големи дози. мда, води до пристрастяване. като цигарите, на чиито кутии пише, че от тях се умира, ама какво от това.

хайде, изключи телевизора.

снимката намерих онлайн.

важната статия на Дойче Веле – Българи, изключете телевизора!

точно преди година писах и защо не гледам телевизия

Follow

по времето на свръхпроизводство и свръхконсумация Коледа и всеки повод да се купи боклук, който ще има живот между половин и един час – перфектно. едните правят боклуци, другите дават пари, консумират, изхвърлят и отново.

това време на нерационалност отминава. защото идва времето на трезв поглед към природата, към планетата, към себе си. само че тук сме малко назад, защото в нямането, нямането с години и внушението за това нямане изведнъж магазини за боклуци по 1 лев ни се струват истински пещери със съкровища и купуваме, изхвърляме, купуваме, изхвърляме. изкушението е голямо. окото – ненаситно.

процесът на себеутвърждаване чрез купуване се развихря еднакво силно и при неща за лев и при неща за 50 лева и при неща за 500. често купуваме по инерция. без да се замислим. когато купуваме на децата си голям камион всъщност запълваме своите детски нереализирани коледни желания. избираме големия камион, а детето би се зарадвало и на малкия, с цена 1/3-та от другия.

и все пак мисля, че 2011-та вече е време за практичните подаръци. не тези, които ти подаряват, практични са, но захвърляш в шкафа. подаръците по списък, индивидуално за всеки, нещо което харесва, обича, ще влезе в употреба веднага и ще зарадва човека. в този порядък според мен са и самоделните подаръци, които може да са малко инфантилни, доста сантиментални, но винаги са ценни. днешният ден няма нужда от еднодневки и прахосъбирачки. има нужда от оптимизация. и предполагам с това почти всички ще се съгласят.

ако мога да перефразирам: за Бога, братя, не купувайте боклуци!

–

писах още: какво искат децата ни за Коледа и харесвам коледните празници

Follow

много често чуваме израза „конкуренцията е голяма“ и всякакви оплаквания от конкурекцията. истината е, че конкуренцията е много важна за всеки бизнес. конкуренцията е тази, която ще стимулира развитието на твоя бизнес. защото иначе ще стигне бизнесът връх, ще лежи на стари лаври и няма да има стимул да се развива.

конкуренцията кара всеки бизнес да се хване за косите, като Барон Мюнхаузен, и да се изтегли нагоре.

лошото е когато нямаш конкуренция. тогава и на хората, клиентите им е по-трудно да направят разликата.

така че, да й се радваме на конкуренцията. нека я има.

–

писах още за негово величество Клиентът

Follow

един от най-важните уроци, който трябва да научи българският бизнес е, че клиентът не е оня лудия, досадния, нахалния, тъпия и т.н. и т.н. клиентът е Клиент. той е най-важният за да има твоя бизнес. ако нямаш клиенти – нямаш бизнес.

урок, който мнозина и от кварталния магазин и от големите велики фирми имат още да усвояват.

за да има бизнес той трябва да е в любовни отношения с клиента, метафорично. бизнесът трябва да предусеща, предразполага, усмихва клиента си, да го обгрижва и гали, за да се връща той пак и пак. а не да го гони. а това си е цяло изкуство.

Follow