започнах този пост с „окаяното състояние на …“, след което преосмислих. истината е, че днес библиотеките не са толкова чак забравени и окаяни, колкото бяха преди 10-тина години, но въпреки това много малко се мисли за тях (на държавно ниво), твърде малко се случва при тях, твърде оскъдно им е финансирането
навсякъде по света парите за култура се взимат от общите. и не са много, но са да кажем около достатъчно. библиотеките не са и не могат да са печелившо начинание. но са важно културно средище, а-то и я-то на всяка цивилизованост
ето къде са библиотеките у нас – дори тока не могат да си платят сами, какво остава за нови книги. хубаво, че има някой да ги подкрепи, но трябва още. и трябва повече подкрепа най-вече на държавно ниво. ясно е, че част от управниците ни вероятно рядко са имали достъп до библиотеки. но поне на децата си да осигурят такива, а и на редовия човек, четящ и жаден
Follow
Чуваме малко за проблемите на библиотеките -които съвсем на завършват с бюджет. От непрозрачност за намеренията до откровена липса на воля за същестуване във време на главоломно издаване и предсавяне на нови автори. Най-трагични са случаите, когато библиотеката разбира ролятa си като политическа сцена или рекламен форум на реалити шоу. УНИБИТ не сътрудничи с никой, ББИА е профopма, а Глобални библиотеки не могат да създадат стандарт на качество за обслужване на новия тип читател. Трагедията – с истинското си имe, е училищната библиотека. Такова недоразумение цари, че е дивно как няма частни библиотеки онлайн.
@in2h20, направи ми впечатление коментарът Ви, тъй като съм част от екипа на „Глобални библиотеки“ и в плановете ни за 2012 г. е отделено значително място и време за разработване на нови, качествени услуги, насочени точно към новия тип читател. (Досега приоритет ни бяха доставката на компютри и обучението на библиотекарите да работят с тях – вероятно затова не сте видели нещо значително до момента в областта, която споменавате.) Ще ми бъде интересно да дискутираме темата за обслужването на читателите и услугите, които са им нужни, може би дори и да се видим на живо, ако е възможно. Можете да ме намерите на s.furnadzhieva@glbulgaria.net.
Силвина, Борис Темков институт следи ФБ групата Ви и своевременно ще се включи в дискусията. Като експерт в Epprobate, ще дебатирам и качество в Life Long Learning инициативите. Четенето сред младите и инициативи в партньорства с училищнатa библиотека ще срещнат подкрепата ни, концептуално и с benchmarking, в най-модерната визуална класна стая на пазара. Нашата.
Темата „училищни библиотеки“ ми е особено чувствителна, защото работя в такава и знам колко ентусиазъм и усилия полагам, за да бъда полезна на учениците и учителите им. Не мисля, че положението е трагично, напротив-имам десетки колеги, които имат множество инициативи, читатели и библиотечни успехи.Вместо да давате крайно негативни оценки, си помислете, че училищния библиотекар е без статут, със заплащане, което е смешно и без библиотечни попълнения. Работи се на автопилат години наред. Необходими са малки, но жизнено важни промени- отделяне на процент от средставата в училищата за закупуване на литература – непрекъснато, целогодишно; компютърни конфигурации – за всяко читателско място и да се изработи статут на библиотекаря, който да има нормален мотив за работа. Ентусиазмът остава дълече-далече – във времето на изграждането на прохода Хаинбоаз…
Образованието е без статус, не училищния библиотекар. Причината е , че не съществува във времето си. Резултатите, които постига са далеч от 2012 и липсата на европейска посока – примерно създаване на силна идентичност с връстниците от континента – са характеристиките днес. Много родители са принудени да търсят алтернатива, за да не загубят окончателно малкото останало любопитство у младите българи. Платена алтернатива. Инвестициите в техника и литература не създават култура на учене сред учителите. Последните не са обновявали компетентностите си, специално във връзка с новите технологии, от преди да се родя. Училищната библиотека-заради която помним всяка образователна институция с името й – от древността до днес, е дробовете и мотора в този процес. В бг училищната библиотека НЕ Е в дискусията за образование, вече 80 години.
Проблемите на библиотеките в нашата държава започнаха много отдавна. Да, не е бюджет проблема. Смисъл не е коренът на проблема в бюджетите. Просто нашите управници са склонни да гласуват повече „бюджет банкет“ или „бюджет тиимбилдинг“ – които означава парти някъде из резиденциите и тотален разврат, отколкото да инвестират малко в културата за сметка на светските си и похотливи мераци. Жалко е, в цял свят е така но тук просто блика.