това е скулптура на Аполон, от около 200-150 г преди новата ера. не, не се намира в Гърция, където правилно предполагаш, е създадена. намира се в British Museum в Лондон, Великобритания
истината е, че това е римско копие на въпросната скулптура, създадено около II-ри век от новата ера
опа, я виж, копия от снимка на тази скулптура са мултиплицирани върху тефтери, разделители на книги, тениски, чанти, линийки, гумички и какво ли още не и се продават в магазина на същия музей. когато излезеш от него, отсреща на уличката в друг магазин на половин цена се продават копия на горните копия, на копието на оригинала …
да, стана объркано, но такава е историята. нещо, създадено преди хилядолетия някъде, после копирано другаде, днес се намира на съвсем различно място и се копира до забрава. подобни копия могат да се открият във фокуса на фотоапаратите на милиони туристи и из музеите в САЩ и доста други европейски и всякакви други градове
варварство! кражба! авторство! авторски права! собственост! веднага да се опрости дълга на Гърция заради всички копия и права, които имат върху цялата Античност! ха-ха!
колкото и грубо да звучи, именно благодарение на кражбите, копията, споделянето днес имаме запазени основните стълбове на цивилизацията. нашата, човешката цивилизация, споделяна и разнасяна от континент на континент през вековете. днес – просто по-лесно мултиплицирана
какви ли щяхме да бъдем днес ти и аз, без изчетените тогава, издавани без покриване на авторски права в соц-а книги например от библиотека Галактика или без презаписваните с лошо качество на касети песни на Бийтълс?
предполагам ако ACTA влезе в сила около 95% от експонатите на въпросния British Museum следва незабавно да бъдат върнати на родните им места. да, виждам усмивката ти. невъзможно е. точно толкова абсурдно звучи и това да не може да се споделя което и да е друго произведение на изкуството. точно толкова абсурдно звучи заради авторски права да не може детето ти да рецитира любим стих, а ти да го заснемеш с камера и да го споделиш в блога си
безумието АСТА е един отчаян опит на старото да се защити. днешният ден има нужда от нов поглед към авторството. нов поглед към търговията с авторство. нов поглед към споделянето в най-мащабния му вариант, какъвто вече съществува и с или без АСТА ще продължи да го има
протестите са навсякъде. присъедини се и ти. събота 11 февруари 11 ч НДК
още важни гледни точки по АСТА при Светла Енчева, Енея, Нели Огнянова, Боян Юруков
писах още за handmade и авторски права,
Follow
вчера писах за сп. .net по темата точно погледнато от културно-исторически ъгъл и за ползата от пиратството. Лошото е, че се заклеймява, без да са разгледани всички възможни ъгли, а цивилизацията, водена от комерса, мисли само краткосрочно (за пропуснатите ползи), вместо печалбата, която има от него (която надвишава загубите).
Днес никой не би знаел кой е, да речем, Омир. Днес никой не би знаел какъв софтуер се е използвал през, да речем 80-те, защото носителите, на които е разпространяван тогава, или не съществуват, или са практически неизползваеми и нечетими.
Би ми се искало това с книгите да е направо някакво по-генерална блогърска позиция. Т.е. да се съберат книги от блогъри и да се дарят, я в Библиотека, я в училище, я в някой дом… и така по градове.
Имаш ли ентусиазъм?
П.П. Чуден текст. 🙂
Як пример! Такива взети от реалния живот смесени със същата логика като на защитниците на авторските права създават комични ситуации, на които обикновено се реагира „е чак пък толкова“. Реално се взима едно страшно общо споразумение, което дава права на малцина да правят каквото си искат, а от друга страна те само ще решават кое има логика и кое не.
А идеята за събирането на книги от блогъри ми харесва. Преди време събирах така книги от Германия – оставят пред книжарниците чат-пат стари, но запазени – и ги носех в библиотеката на английската в Пловдив. Сега се сетих, че отдавна не съм го правил.
Толкова нагледно и толкова задълбочено!
Имах нуджда да прочета това, благодаря ти!