нямането преди пълни очите на хората сега и с това те са склонни да харчат по много за глупави храни.
нямането преди и консуматортвото, богато прокламирано навсякъде и във всичко карат хората да плащат много пари за боклуци.
сякаш днес имането на лъскави, изглеждащи скъпо в опаковката си храни и напълването на кошницата е признак на успех. грешка!
бабите, които цял живот са месили баници и правили сладки днес предпочитат готови вити баници, само да ги опекат и шоколадови десерти от кутия, вместо домашните и с това хранят внуците си – от една страна за да имат повече време да гледат сериалите си, през които им пробутват именно кои баници и бисквити да вземат, от друга – защото „по тяхно време“ е било немотия и сега са някак щастливи, че за левче могат да накупят куп „вкусотии“.
така се свързват нямането с храненето и се стига до още по-голямо нямане, защото неправилното хранене води до болести, още пари за лекарства, намалена работоспособност и липса на възможности за каквото и да е друго.
добрата новина е, че купуването на основни продукти, непакетирани, не лъскави и по-малко вредни, за приготвяне в домашни условия, се завръща на дневен ред. поне при част от хората. надежда има.
много добри разсъждения по темата има и при Петър Стойков – Защо бедните ядат боклуци
писах още: и още малко за храната, най-злите родни храни, храна
не е винаги до нямане в миналото. далеч не всички хора са били бедни преди 40-50 години, че да избиват сега страховете си от гладна смърт 😉
да, съгласна съм. някои от нямалите са го насадили на децата си, които не че нямат, но друго не знаят
за имащите и храненето – скоро 🙂
Мисля, че наводнението от лъскави хранителни опаковки и продукти в България дойде изведнъж след голямата липса на стоки и на средства и хората просто минаха в другата крайност. Нямаше време за размисъл. Закупуването на тези стоки носи спокойствие и удовлетвореност. Много често в магазините чувам коментари: “ А ето ги бисквитите от рекламата, ще взема от тях“ или пък “ Тези са хубави, дават ги по телевизията“. Струва ми се, че някои от етапите на осъзнаване, през които са минали други общества, при нас липсват, защото всичко се случи изведнъж и съвпадна с развитието на други феномени, взаимствани от Запада, които благоприятсваха за формирането на новия български консуматор.
Радвам се обаче, когато срещам хора, които предпочитат да купят суровината и да си приготвят вкусна храна в къщи. Това е приятно, вкусно и със сигурност по-здравословно, а и по-евтино и екологично.
мария, кои други общества визираш, които са осъзнали че не всичко което го дават по телевизията трябва да се купи? щото аз такива не виждам…
Longanlon, имах предвид общества, в които осъзнаването е по-активно и по-голям брой хора са чувствителни на тема здраве и хранене. Това са моите наблюдения от няколкогодишния ми престой в чужбина, Западна Европа. Срещала съм хора от различни среди и с различни финансови възможности и наистина се мисли в друга насока. Само факта, че телевизията почти не присъства в ежедневието на много хора говори за по-различно мислене и отношение.
В България ме радва, че срещам хора, които също ценят здравословното хранене, но като цяло мисля, че процесът е още в зародиш.
Общества дето храна и хранене е култура. Примерно, в Скандинавия се преподава. Няма значение как е опаковано – не е ли в културата, лютеницата е аут. Сарми, баница и bob в злато да обвиеш-не можеш да продадеш.
да бе, айде приказки от селски вечеринки. сякаш нямат макдоналдс в „Скандинавия“ и не смятат картофите и ориза за единствените зеленчуци на света
Ядат под 3 кг чипс и МacDonalds e най скъпия в света, имам кожен чепик дето струва по-евтино
Нека се намеся в разговора ви. Доста пътувам. Навсякъде има и от едните и от другите. И от безумно нагъващите чипс и кола в лъскави опаковки (масата) и от онези, които предпочитат да си сготвят сами здравословна супа (малцинството) …
светът е така устроен. навсякъде е така. навсякъде.