София е един хубав град. носи си проблемите на всеки по-голям град. няма късмет на Главен архитект с визия, но пък има уникални малки местенца, които вдъхновяват, създават уют и добавят към чара й. да, има още много проблеми за решаване (сещаме се за тях най-вече покрай изборите), но пък вече си имаме доста метро, с тенденция да стане още повече, имаме много места за излизане – и културни и кръчмарски, има хора, които обичат града си и се присетиха, че е добре да се грижат за него. има и трансформатори, и фри София тур

едно от уникалните ни неща – старите надписи. старите надписи, разпилени по фасадите из целия град, са нещо, с което можем наистина да се фукаме, вместо да ги оставяме на произвола на времето. красиви са. искат само леко да се пипнат. и дават облик на града. и генерират снимки от туристите, които после показват града ни и други туристи идват

този пост е вдъхновен от Събина, която също обича много този град и има чудни снимки от него

писах още: най-голямото богатство на София, от София до …, моята София и албумът ми София във фб

• на днешния трети март Националният исторически музей не работеше, макар да имаше много желаещи родители и деца да го посетят;
• на днешния трети март София бе окичена със знамена, но като цяло по-малко отколкото турски знамена се веят из Истанбул в обичаен ден;
• на днешния трети март разбрах, че 100-те Национални обекта са брендирани с Дачия;
• на днешния трети март група добре изглеждащи и ентусиазирани българи се бяха отправили към Боянската църква, наша гордост, призната и от Юнеско, но като разбраха, че входният билет е 10 лева се отказаха;
• на днешния трети март пространството около Свети Александър Невски беше нелепо окупирано от Атака;
• на днешния трети март имаше хора с цветя, които обикаляха паметниците на Левски и незнайния войн с почит;
• днес разбрах също, че вече внасяме детегледачки и домашни помошнички от Шри Ланка (!!!);
• на днешния трети март много българи се почувстваха по-българи, защото изписаха БЪЛГАРИ с главни букви след честит празник на първия си за деня статус във фб;
• повечето хора в туитър пък бяха скептични и освириха горното;
• из блоговете имаше привърженици на двете крайности;
• и за оптимизъм накрая нещо от Камелия в туитър днес: „Родината се обича не затова, че е велика, а затова, че е своя.“

днес цял ден си мисля. искаше ми се да напиша нещо хубаво за България. какво харесвам в нея. какво й е уникалното. опитах се да съм честна. ето ги клишетата в редичка. вадя ги от една анкета, която проведох преди година с мои студенти, за нещата, с които се гордеят, че са българи.

природата. имаме прекрасна природа. и другаде има природа уникална. природата по принцип си е уникална навсякъде. има и държави, лишени от именно такива красоти и благини, те пък си имат свои природни красоти. лошото е, че това, което го имаме почти сме го затрили и не е останало много, с което да се гордеем.

историята. славна история, така казват. ако прочетем чисто историята, без национален филтър или засилена доза родолюбие, както и без политически пристрастия ще видим, че има и доста моменти, в които да се срамим. особено в контекста навремената, в които живеем.

хората. хората тук са добри, красиви, честни, работливи, гостоприемни. все клишета от останали в миналото. е, това за най-красивите жени все още силно битува. останалите са не само под съмнение, но накои напълно  са заличени. за сметка на това списъкът от стари времена може да се допълни с хитри (Андрешко), завистливи (я не сакам да съм добре, а Вуте да е зле). хора като хора, мисля си аз, навсякъде сме / са еднакви.

кухнята. превъзходна. истината е, че в кулинарно отношение сме силно повлияни и много не се различаваме от съседните нам държави. освен това масовката в заведения изравни вкусовете и в най-честия случай сервира буламачи. влусни гозби има във всяка кухня, стига да са приготвени с желание и вкус, както и с качествени продукти.

талантите. певци, музиканти, артисти всякакви, спортисти – надарена нация. да бе да. истина е, че имаме единици, които да ни прославят в дадена област, но те по-скоро са изключенията, които потвърждават правилото. и за да не съм толкова скептична – тук нещата са като с природата – и да има нещо ценно, нито го търсим, ното го развиваме  и насърчаваме. за жалост.

достатъчно е човек да е попътувал малко из света, за да разбере, че има много други места с уникална по своему природа, с богата и пребогата история, с добри и талантливи хора, с прекрасна кухня.

и все пак сме българи. обичам България. и искам децата ми да познават и обичат родината си, но да са широко скроени да разберат, че това място е по-специално за тях само защото са родени тук. да се чувстват комфортно навсякъде по света.

Честит празник!