Говори с Нева

IMG_9568

Говори с Нева е подарък. От тези чудните, неочаквани, които идват тъкмо навреме, без да си знаел за тях и да си ги чакал.

Говори с Нева е като завръщане в своя дом. Леко разхвърлян, но свой, уютен, приемащ и пазещ.

Говори с Нева е като нежна прегръдка от стар приятел, с който не се се чували от цяла вечност. И без думи, в наситена тишина си споделяте света.

„умереният хаос е нашият хабитат“

„Мечтая си да живея в общество, в което е добре да си щастлив, както умееш, и е зле да забравяш, че си отговорен за щастието на всички останали.“

„Страховете се преодоляват и когато човек си преодолее някой и друг страх, си отваря време за любопитни открития.“

„Страхът хем пази лозето, хем изяжда душата.“

„модалният глагол „искам“ върви със своите събратя „мога“ и „трябва“ и е удивително как това трио действа като могъща координатна система далеч извън лингвистиката.“

Много моя книга.
Много приятелство в нея.
И много надежда.

Благодаря ти, Нева!

Вася, и на теб благодаря!

Ура за Софи от Foodie Boulevard и покана за Щастлива храна за щастливи хора

IMG_7962-1

Софи от Foodie Boulevard е една прекрасна млада дама, която е вдъхновение! За първи път Софи организира след седмица нещо много любопитно – Щастлива храна за щастливи хора и реших, че ще е симпатично да си поговорим за това пред вас 🙂

Как Софи и храната като творческо-професионален път се намериха?
Краткият отговор е: от зор. Никога не съм искала храната да бъде в ядрото на моята професионална дейност, нито някога съм имала афинитет към готвенето. Образованието и професионалните ми квалификации са в тотално различни сфери – завършила съм журналистика и бизнес и съм работила в ИТ средите, но храната беше основна тема в живота ми още от детството. Прекарах повече от десетилетие в тихи, засрамени и неуспешни опити да се справя с хранително разстройство, което контролираше социалния ми живот и дефинираше самооценката и идентичността ми.
В крайна сметка ми писна да бъда роб на една зависимост към нещо, което за повечето хора е източник на приятни емоции и прекрасни преживявания. В поредния си отчаян опит да обезоръжа най-големия си враг, напълно неочаквано аз го превърнах в най-добрия си приятел. С времето осъзнах, че храната може да ти даде достъп до една необятна вселена, която няма нищо общо с яденето и готвенето.
Освен партньор в грижите за здравето, храната може да бъде пространство за творчество, инструмент за самопознание и механизъм за култивиране на креативност и абстрактно мислене. Винаги съм намирала тези неща за безкрайно интересни, а храната се оказа неочакваният катализатор, който ми позволи да съчетая всичките си страсти, интереси, желания, любопитства и ценности в един общ контекст.

cropped

Разкажи ни за началото на Foodie Boulevard? А къде си днес?
Foodie Boulevard се роди като кулинарен блог за здравословни вдъхновения през есента на 2015 година, малко след като едната ми баба почина неочаквано от рак. Блогът беше моят начин да се разсея от мъката и именно той ми помогна да опозная потенциала на храната отвъд храненето.
За по-малко от 5 години, Foodie Boulevard еволюира от безцелно хоби и опит за автотерапия в разрастващ се бизнес, който разработва продукти и услуги в контекста на храната, за да помага на деца и възрастни да развиват своята креативност и абстрактно мислене, а като приятен страничен ефект – да се грижат за здравето си с удоволствие.

Вдъхновението в ежедневието – къде го откриваш за себе си?
Постоянно и навсякъде – в подкастите, които слушам, в книгите, които чета, в комуникацията си с всякакви шарени хора от различни сфери на дейност и експертиза, в посещения на нови места.
За повечето хора е странно, че дейността на Foodie Boulevard е в контекста на храната, а аз ни най-малко не се вълнувам от кулинарни предавания, не чета готварски книги и не следвам професионални готвачи. Но за мен храната е просто един от езиците, на които комуникирам. Тя не е моят основен фокус.
Посланията, които споделям през нея, всъщност имат съвсем малко общо с готвенето и яденето и много повече с начина, по който човек възприема, интерпретира и използва заобикалящия го свят. Начинът, по който се отнасям към храната, е напълно сходен с фундаменталната ми философия за живота – винаги избирам любопитството пред предразсъдъците, куража пред играта на сигурно и креативността отвъд конвенционалните рамки.

680EC5DBBA754DD2A383C8E879FD4C19

Ако би могла да синтезираш всичко и дадеш 3 най-важни съвета за здравословно хранене днес кои биха били?
1. Никоя крайност не е здравословна, нито съществува понятие като универсално здравословно хранене. Човек трябва да търси баланса на всеки етап от живота си. Като във всяка друга сфера, в храненето балансът също е динамично състояние и изисква адаптиране според нуждите на организма и според възможностите, които обстоятелствата ни позволяват.
2. Единственият начин да създадем трайни навици за пълноценно хранене е да си го направим максимално лесно. Колкото повече усилия ни коства нещо, толкова по-голям е шансът много бързо да се върнем към старите си поведения.
3. Дори да съществуваше най-здравословен начин на хранене, ако поддържането му ни причинява хроничен стрес и тревожност, в крайна сметка организмът ни губи повече, отколкото печели.
Какво да очакваме от курса Практично готвене за заети хора и кой е поканен да се включи?
По време на курса участниците ще се научат да приготвят салата, предястие, основно ястие, десерт и закуска за общо 60 минути. Събитието е насочено към хора с много задачи за вършене, малко време за говене и напълно аматьорски умения в кухнята.
Поканен е всеки, който има динамично ежедневие и иска да приготвя вкусна и пълноценна храна бързо, лесно и бюджетно. Без значение дали човек е месояден, вегетарианец или веган, практичното готвене ще улесни живота му и ще му помогне да пести десетки часове от готвене и стотици левове от храна месечно.

И какво си пожелаваш?
Обичам да казвам, че докато печелиш чужди битки, винаги ще бъдеш губещ. Пожелавам си никога да не губя куража да се движа по собственото си трасе, за да продължавам да се състезавам в игрите, които сама създавам, колкото и неразбираеми да изглеждат те за околния свят, защото там се чувствам най-щастлива, осмислена и себе си.

––

Успех, Софи!

ние сме толкова различни, колкото и еднакви

10644814_10153414532043988_8763969975410828683_n

времето ни го позволява – да сме много по-разгърнато и показно различни. да сме ексцентрични. да имаме леви идеи, а да въвеждаме плоския данък. да имаме десни уж виждания, а да пледираме за вдигане на данъците.

партиите вече не са две. много са. плашещо много.

телевизиите не са само три. много са. плашещо много.

а иначе всички искаме сякаш едно – да живеем в мир и любов, да живеем по-добре, да нямаме проблеми, да се справяме с живота. да ни е чисто, подредено, красиво. но трудно го постигаме.

и ако искаме свобода за себе си, нима имаме право тя да е за сметка на други, на които я отнемаме?

кое е наше и кое не е? земята? въздухът? природните ресурси? не ги ли взимаме назаем именно от бъдещето?

какво се случва? нима не сме именно толкова различни, колкото и еднакви.

нима не сме хора. човеци. всеки от нас. всички.

илюстрация – Сърдиткото и Щастливеца – рисунка на Лео

Заслушай се. Адриана Първанова

IMG_0069Запознах се с Адриана Първанова около кампанията Заслушай се. И се радвам че можем да си говорим с нея на тази тема – как се разбираме / не се разбираме като хора и как заедно можем да променим това.

Успяваме ли ние, чуващите, да чуем и хората с нарушен слух?
Не! Много са нещата, но един е основен. Ние нечуващите, изучаваме майчиния език, както вие чуващите изучавате английски. /Кажете една дума на английски език на чуващ, който не знае английски и го накарайте да я напише. Със сигурност ще сгреши./ При нечуващите хора при изговаряне на звуците „Б” и „П” идва и звука „М”, защото е с едно долепване на устните, а ние отчитаме думите по устните. Затова грешим при писане. Случва се хората да си помислят, че съм чужденка или че чувам 
Нямам какво да крия, аз съм естествена и откровена към хората. Тези, които имат желание успяват лесно да ме разберат.

Кои са основните предизвикателства лично за теб – работа, среда, хора?
Предизвикателствата са много. В работа най-важно е да изпитваме удоволствие от това, което правим, но също така и да ценят труда ни и да проявяват разбиране към нас. Много е важно да ни бъде даден шанс да покажем какво можем, а също и да покажем, че се учим и развиваме уменията си, както всички останали хора. По отношение на средата – естествено , важно е тя да ни мотивира и вдъхновява, да е позитивна спрямо хората с увреждания. Хората са най-важният фактор за мен. Има отрицателни и положителни хора. Какво им пречи да се обърнат към – единствения в колектива, който е нечуващ и да говорят спокойно, така че и аз да разбера?. Другите чуват и работят без да гледат устните на говорещия, но те не ни дават гръб и си говорят помежду си.

Както говорите на чуващи и така трябва да се обръщате и към глухите, ние сме еднакви хора. Има добри хора и са много внимателни към мен, но има и хора, които ми обръщат гръб и не говоря с мен в компания, не ми обясняват какво обсъждат останалите. Както изолирам този момент много обичам да съм сред чуващи хора, да научавам много нови неща, да се развивам и усъвършенствам. Посещавала съм многа държави и ми се иска социалната политика в България да е както в Естония, Испания, Русия, Франция, Канада и други. Пътувала съм като участник в групата за синхронно пеене „ЖестиМ” за хората с увреден слух и по проекти на АРДУС.

Други приятни предизвикателства за мен са свързани със спорта – обичам да карам ски, да плувам, да танцувам и пътувам.

Разкажи ни за твоето образование и професионален път накратко.
Завършила съм ТУ – София, специалност „Инженерен дизайн” степен бакалавър. С много желание, труд и упоритост успях да се преборя за тази своя кауза. В момента съм последна година магистратура в НБУ специалност „Мултимедия, компютърна графика и анимация”. Същевременно работя като главен специалист в Национален военноисторическа музей, като основното ми задължение е изработване и поддържане на уеб страницата на музея и филиалите из страната.

Как могат още хора да се включат в кампанията Заслушай се?
Като научат за нея повече хора – от медиите и социалните мрежи например. Като бъде популяризирана в училищата или сред студентите. Като се потърсят партньори и се покаже примерът на успешно реализиращи се в обществото нечуващи хора.

Какво си пожелаваш в личен план?
Искам да се усъвършенствам в програмирането на уебсайтовете, и да работя сред колектив, които да не ме изолира, за това, че не чувам. Да комуникират с мен по всяко време, и така да научавам повече за света и да се чувствам пълноценна. Бих си пожелала също да живея в общество, в което нечуващите са активна част и работят заедно с чуващите в училища, банки, болници и т.н.

Заслушай се в думите на Ашо

954815_10151874540434323_914008724_n

Ашод Дерандонян е от тези идеалисти млади хора, завърнали се в България да помагат да става по-добре и тук. Финансов консултант, активен гражданин и радетел за равенство и интеграция Ашо се е захванал серизно да популяризира проблемите на глухите и хората с различна степен увреден слух. В България има над 120 000 такива хора. Те нямат достъп до българското кино и българските телевизии, трудно намират работа и като цяло са заврени в тъмния ъгъл на обществото ни.

Говорим си с Ашо защо се върна и защо искаме повече хора да се заслушат:

Защо Заслушай се?

Какво по-хубаво от това име за първата по рода си информационна кампания за предизвикателствата пред хората с увреден слух както и за повишаване на културата на слухово здраве в България. Време е вече да се заслушаме един в друг независимо от това дали имаме слух или не. Това е призив за едно по-добро общество, където всички ние имаме възможността за равен старт. Също така, голяма част от хората в България приемат слуха си за даденост и не предприемат никакви мерки срещу шумовото замърсяване, на което всеки един е изложен в съвременното ни общество. Инициативата е на хора с увреден слух и техни приятели, които призоват за по-добра грижа за слуха. Ние, хората с увреден слух, знаем какво е, и искаме да предпазим всеки.

Какво планирате още, за да ангажирате вниманието на обществеността?

Вече промотираме лица с увреден слух и показваме, че въпреки загубата си на слух, те са можещи и активно работят за това техните мечти да станат реалност. Вече с помощта на Столична община  промотираме Кампания „Заслушай се“ чрез билборд и постери. Присъствието ни в онлайн пространството ни чрез фейсбук страницата ни и сайта ни също допринасят за информирането на българските граждани. Участието ни в редица събития, като StartUp Conference 2014, където за първи път ще има осигурени жестов превод и съответно субтитри за видеоматериали е един пример за съпричастност към тихата общност. Обществените библиотеките в страната тепърва ще работят в посока да осигуряват по-добър достъп до информация за хората с увреден слух. Привличаме редица инициативи, организации, бизнеса да покажат своята съпричастност към каузата.

Къде е мястото на хората с нарушен слух в обществото ни и какво може да се направи, за да е по-достойно?

В момента хората с увреден слух в България се водят като инвалиди, което е в резултат на една държавна политика от години, което обаче довежда не до тяхната интеграция, а допълнителна изолация.  Това трябва да се промени – хората с увреден слух са здрави и можещи хора. Единственото, което трябва да се осигури е достъп до по-добър достъп до информация и комуникация. Нужен е модерен център за жестов език и услуги, който да подпомогне  по-добрата интеграция на хората с увреден слух. Трябва да имаме субтитрирани български филми, предавания и т.н. „Заслушай се“ ще се стреми точно към това – осигуряването на равен достъп до информация и комуникация.
„Заслушай се“ се стреми към по-добро приемане и разбиране между всички нас.

Самият ти какво пожелаваш на хората като теб?
Аз бих пожелал от сърце на всички хора с увреден слух да имат самочувствието за това, че можем да бъдем като всички останали. Загубата на слух не трябва да ги плаши и демотивира, напротив трябва да полагат усилия и да покажат, че въпреки това, можем да живеем по същия начин както всички останали. И да сме целенасочени и борбени и разбира се да сме приятели с всички, независимо чуващи или със слухова загуба. „Заслушай се“ се стреми точно към това – да покажем че най-доброто предстои. А то е, да сме щастливи и да имаме възможностите за равен старт.

#заслушайсе

и страничката за кампанията във фейсбук

протестът като семейство

530325_231005210394399_1196825478_n

в деня на християнското семейство ми се ще да разкажа за моето любопитно ново семейство – протестът.

вече повече от пет месеца сме заедно. живеем на площада. просторно ни е. макар да сме все по-оградени и наглеждани.

и се караме и се обичаме, разделяме се и се събираме. рамо до рамо. хванати за ръце. прегърнати. близки. споделяме си. мислим. спорим. мечтаем. после се уморявам и избягвам за малко и после пак. отнема време. взима енергия. дарява любов и приятелство. дава сили. дава надежда. дава вдъхновение. дава увереност, че тук, в България, може да се случи промяна и тя вече е в ход.

моето любопитно ново семейство е уникално. то е пъстроцветно като косата на Джейн или Бебо. то е топло като прегръдката на Радина или Виктор. то е мило като усмивката на Михаела. то е добро като очите на Жоро. то е чаровно като Любена. то е решително като Люба. то е енергично навсякъде като Иво. то е силно и непоколебимо като Ивайло. то е инатливо като Асен. то е опако като Яшу. то е позитивно като Лъчо. то е спокойно като Миряна. то е критично като Марти. то е непримиримо като Сирма. то е непреклонно като Галя. то е начетено като Юли. то е смислено като Емо. то е забавно като Лео и Самуил. то е закачливо като Тео. то е изумително като Фани. то е тичащо към утрето като малката Мария. то е с мъдростта на Юлия и Юри. то е непредвидимо, пулсиращо, приемащо, променящо, менящо се, ново всеки ден. то е повече от всеки един от нас. заедно. семейство.

#дансwithme #протест #протестнамрежа #оставка

снимка: People of Sofia

де е България

marta

днес в Чудо голямо с децата правихме мартенички. в края бяха останали куп парченца прежда, като за боклука. но с малко въображение се превърнаха в тази красива мартенска картичка.

дадох й име: де е България

защото България е в сърцата ни. в обичта, а не в омразата. в градивното, а не в разрухата. в малките пръстчета, които сплитат мартенички …

безчинствата на комунизма

едно от най-големите безчинства на комунизма е т.нар. „народен съд“. на 1 февруари 1945 г. в аулата на Университета осъждат на смърт политическия елит на страната. вероятно една от основните причини днес да сме на този хал.

На тази дата през 1945 г. първи състав на тъй нареченият народен съд обявява смъртните присъди на 67 депутати от 24-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите акад. Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов на правителствата от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар.

да, ако Германия днес се срамува, че е „родила“ Хитлер, ние би следвало да имаме не по-малки основания за срам с нашия „народен съд“ – масова кланица, масово убийство на целия ни елит. след този акт безчинствата продължават – семейство след семейство – интелектуалци, предприемачи …

От всички държави от Оста – съюзници на нацистка Германия, смъртните присъди в България са най-много, броят им смайва чуждестранните наблюдатели и става тема на европейски вестници…

според баща ми – свидетел и жертва на всички тези събития – днес е по-добре да забравим за целия този черен период от историята на България. мисля, че въпреки болката, историята не бива да се забравя. трудно ще е на днешните хора да разберат онова време, но има поуки, които още не сме взели. и грешки, които има опасност да повторим.

народният съд – най-масовото убийство

погубените 1945-та

линчът наречен „народен съд“ – в дневник

България преди 9-ти е била рай

Българската гилотина

всичко е свързано.

1b

много филми и книги в последно време говорят за това как всичко е свързано, всички сме свързани. дори да избягаме от магико-вселенските трактовки простият живот ни го показва.

ако бием децата си – ще ги направим побойници.

ако постоянно говорим против съседите, града си, България – ясно е, че те ще искат да избягат от тук.

ако им натякваме колко не сме обичали училището – как ли те ще заобичат своето?

ако се напиваме пред децата си – как ли ще пият те, дори недочакали 18?

ако сме постоянно пред компютъра – защо ли и те искат да не са постоянно там?

ако ние не четем книги – защо пък те да го правят?

ако не ги обичаме или не им показваме, че ги обичаме – как ли те ще заобичат живота?

да, всичко е свързано.

бг версия на децата-чудо. 2. Валя.

като си говорим за деца, подели различни мега значими инициативи. деца, променящи света. деца. и в търсенето им в бг версия стигам до още една Валя.Валентина Миланова.

като ученичка в 10-ти клас по своя инициатива Валя се захваща да обяснява на съучениците си за толерантността, да им разказва за ромите, живота им и нуждата да променим отношението си към тях, да знаем повече за тях. провежда серия семинари със своите съученици, прожектира филми, поема голяма инициатива и обикаля из различни столични училища и говори, говори, говори …

за мен Валя е герой. и се гордея, че имаме подобни деца. и се радвам, че я познавам.

интервю с Валя – в диплома.бг

бг версия на децата-чудо. 1 – Валя.