много ми е трудно да приема, че има хора, които работят единствено за пари. хора, които не изпитват радост от труда. хора, които подлагат себе си, а и хората около себе си, от там цялото общество на неимоверен стрес.

ние сме свободни да избираме. в цялото мрънкане, в цялото оплакване колко сме зле, колко зле са нещата, всеки от нас има избор. винаги, през цялото време. избор между хиляди възможности.

стресът прави хората кисели, непоносими, мрънкащи, мрачни, затворени, агресивни, начумерени, безразлични, арогантни до цинични, пресметливи, избухливи …

разумни и свободни хора сме, за да правим избор. да избираме къде да работим, с кого да работим, какво да работим. да знаем къде са ни силните страни, кое ни носи радост, кое ни ядосва, натъжава, фрустрира. ако познаваме по-добре себе си ще знаем по-добре как да направим своите избори. ако обичаме себе си, ще ценим повече свободата си и ще уважаваме изборите си. с нова няма да си позволяваме стрес, а ще търсим нещата, които ще правим с повече страст.

хайде, пожелавам ви го.

по-малко стрес,
повече страст