Днес за първи път се отбелязва Глобалният ден за рециклиране. И като върл поддръжник на разделното събиране на опаковки, компостирането, рециклирането и умното използване на ресурси няма как да не го отбележа.

И когато събирам след срещи или из офиси празни пластмасови бутилки от минерална вода или безалкохолни, чаши, стъклени бутилки, кутии от бонбони и т.н. и т.н. хората понякога ме гледат странно, без разбиране и дори с изумление нужно ли е „чак пък такава“ стриктност.

Ами нужно е. Планетата ни сме я превърнали в кочина. И това най-вече последните 50-тина години. И ти и аз сме в процеса. Защото няма ден, в който да не използваме и захвърляме опаковки.

Та, основните 3 мита, които битуват из нашите земи, свързани с рециклирането:

1. Ама те събират всичко в един камион, от трите цвята кофи отива на едно! Оооо колко колосално оправдание е това за нашия прост човешки мързел! Това е твърдение, което яко се е закотвило из главите ни и лежи на „свидетели“ – „ама мой прятел / съсед го е видял“ … Няколко клика в нета, леко лоюбопитство какво именно се случва оборват този клет мит. Лично аз съм била вече няколко пъти на площадките за семариране и отвеждане на събраното от контейнерите на Екопак

Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние

Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

и знам, че дори да отиват на едно – след това се разпределят грижовно (в доста смущаващи като мирис, шум и цялостно условия) и се рециклират по категории, разбира се.

2. Никой в България не изхвърля разделно / рециклира, защо да го правя и аз! Абсолютно невярно. Но е вярно, че процентът на осъзнатост по темата е нисък. В допълнение има доста вандализъм и в контейнерите се изхвърлят и други отпадъци, което замърсява и понякога силно пречи рециклирането да се случи.

3. Рециклирането е много скъпо. Затова не изхвърлям разделно. Да, със сигурност изгарянето е по-евтино, ноооо … има много „но“-та! Изгарянето после ни излиза през носа – буквално. Защото си го дишаме. Складирането на планини отпадъци е решение сега, но не и утре – завещаваме го на децата си! Поне 100 години кенчета, сламки и бутилки няма да се разградят … Рециклирането може да се прави умно и да се вижда като оползотворяване на ресурс, а не като досада. С рециклиране можем да спестим отсечени дървета, вода, петрол, енергия.

Ако продължим с митологиите – има ги още много. И ще продължат да си се въртят из главите на хората. Но се надявам тези хора да остават малцинство.

Убедена съм, че на никой не му е приятно да вижда пликове, бутилки, всякакви пластмаси, метали, стъкла из плажа, в планината, в парка, около пътищата, навсякъде.

Убедена съм, че малко е нужно да направи всеки, за да сме едно по-чисто място.

Убедена съм, че мързелът е основното, което спира всеки от нас да действа в посока по-чиста планета. Но знам, че нещата вече са в преломна точка. И вярвам, че и ти вече го осъзнаваш. Ако сме повече – скоро ще започне да се вижда резултатът.

–

Тази публикация е първата от серия, посветена на темата. В идните дни следват още.

Писах още:
Захвърленото богатство
Моят начин да изхвърлям разделно лесно

Всеки ден всеки от нас небрежно и лежерно отнася кога в металните кофи, кога просто захвърля (не, не ти, но няма как да не се съгласиш, доста хора небрежно изхвърлят) на улицата бутилки от минерална вода, кенче от бира, опаковка от чипс или всякакъв друг отпадък от опаковки, които реално биха могли да бъдат рециклирани.

В последните много години човечеството изконсумира за около половин година това, което планетата може да ни осигури за цяла. С около две планети назад сме вече. В океаните има цели острови от пластмаса. Дърветата си ги сечем (ние в България и с лекота изнасяме за съседни държави безценната суровина) и използваме тонове хартия, вместо да я рециклираме. Дори стъклото – бутилки, буркани, което има опция да се рециклира безкрай много пъти изхвърляме в общия кюп отпадъци.

Абе ще каже човек, че нямаме мисъл в главата си и че цялата тази еволюция и интелигентност, за която претендираме, в моменти на ежедневна рутина позабравяме. А да, имаме оправдания – „ама те не ги преработват наистина“, „ама нямам наблизо разноцветни контейнери за разделно събиране“, „абе това не е моя работа, нали си плащам данъците на държавата“ и т.н. т.н.

Ето колко красиви и чисти, готови за преработка могат да бъдат събраните за няколко дена у нас отпадъци от опаковки. Събираме ги в една обща по-голяма чанта и после ги отнасяме за разделно изхвърляне в трицветните кофи в квартала. Намирам го за лесно, ненатоварващо и крайно необходимо действие. Боли ме, когато виждам чуден ресурс, който може да се използва още и още, вместо да замърси и без това позадръстената от боклук природа, да се изхвърля в общия кюп.

Много хора, отивайки на Запад, започват да изхвърлят разделно. Защото там има сериозни глоби ако не го правиш. По закон и тук има глоби. Но никой не прави контрол. За мен контролът от страна на държавата е нещо вторично и дори неприятно. Струва ми се всеки има мисъл, съвест и достатъчно възможности да вземе решение сам за себе си и да полага усилия да живеем по-чисто и разумно.

Ще се радвам, ако и ти го правиш. Защото само заедно можем да се измъкнем от боклучавото блато, което в момента сме подготвили за децата ни. Нали.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

p.s. Осъзнавам, че рискувам да стана досадна с периодично повдигане на темата тук, в блога ми и из социалните мрежи. Но ще го правя докато не видя наоколо си реално повече хора да започнат да събират и изхвърлят разделно. Така смятам за правилно.

Хайде още малко мотивация за разделното събиране. Защото рециклирането спестява ресурси и помага да сме по-щадящи към планетата. Повече рециклирани хартии, стъкла, метал, пластмаса – по-малко отсечени дървета, по-малко струпани на бунището планини.

Лесно е да се събира и изхвърля разделно. Не мирише, не е мръсно, не отнема много допълнително време или усилие. Нужно е само малко желание. Ето колко е просто – чанта, в която да се събират опаковките и през няколко дена да се отнасят до трите кофи.

Поредната доза отнесени за рециклиране опаковки – кофички от мляко, буркан и бутилка, кутии метални и картонени, кенчета, пликечета. Всички те са годни за рециклиране и очаквани в кофите за разделно изхвърляне на отпадъци от опаковки.

Целта ми е у нас поне да достигнем 80-90% от тези опаковки да стигат до цветните кофи. Органиката компостираме (скоро ще пиша по-подробно с експериментален компост на терасата). И общият отпадък, който достига до традиционните кофи е все по-малко. Ако и ти, и твоите приятели, както моите и всички го правим – това е една от малките стъпки, които всеки от нас може да предприеме за по-чиста планета. Че сме се запътили стремглаво в не много добра посока. Последни година-две да я променим. Заедно.

Хайде. Покажи ми, ако започнеш повече да изхвърляш разделно и ти.

 

---

Писах по темата още: Моят начин лесно да събирам и изхвърлям разделно, Кашони за рециклиране. Тонове бутилки. Тонове опаковки за рециклиране. Ще се справим с климатичните промени. Из София с велосипед. Компост и компостиране – всеки може.

вероятно за повечето хора това ще звучи претенциозно, излишно, скандално или просто чудато. но да, бих се радвала хората да сме поне малко по-малко консуматори, отколкото сме. защото мисля, ама наистина го мисля – прекаляваме. в искането си. в оплакрането си, когато нямаме. когато нямаме най-новия телефон, телевизор, кола, обувки или друго.

а денят, обявен по цял свят като ден, в който не се купува нищо или buy nothing day е само един. аз опитвам да ги направя много, поне за себе си.

прочети също и нуждата да нямаш желание

и за buy nothing day 2012

вероятно ще погледнеш скептично на заглавието, но ако изчетеш текста и се замислиш – ще се радвам. говоря за малките пластмасови бутилки, които се разглезихме много и използваме постоянно, без да се замислим. да, удобни са, леки, купуваш – пиеш – изхвърляш. дори в заведения ти поднасят вода в бутилка. после пак – на боклука. една след друга. хиляди, милиони …

да, дори да ги изхвърляш. на правилното място. разделно. пак има проблем.

пластмасата не се разгражда лесно. дори почти въобще не се разгражда. изобретение на новото време тя е навсякъде. но е и голяма беля. няма отърване от нея. но виж тази снимка:

хиляди птици загиват от нея.

виж и това, не е монтаж, истина е.

и моля те, другият път, когато решиш да си взимаш (малка) пластмасова бутилка вода, безалкохолно, бира, мляко – замисли се. има начини да опазим малкото останало от планетата.

малки стъпки. всеки ден. всеки от нас.