Деца – предприемачи в Серендипити

11873992_10153548716883988_1205903045_n

Неусетно тази седмица отмина и второто издание на лятната академия за деца – предприемачи в Серендипити – изпълнено с вълнения, усмивки, идеи и забавление!

Няколко извода в края:

  • не, на 10 не са малки, за да се говори с тях за бизнес, напротив – готови са;
  • децата искат да работят, творят, създават, само трябва да им осигурим условия за това;
  • децата имат идеи, както и много възрастни, но за разлика от много възрастни децата са готови да работят неуморно, за да реализират идеите си и наистина не бива да им пречим;
  • успяващите деца са тези, които имат около себе си подкрепящи ги възрастни;
  • и да – създаването и работата са забава за всички, още повече когато се работи в екип!

11850964_10153548518343988_1561230780_n

От 9 идеи за бизнес избрахме този път три, т.е. децата избраха след обсъждане – игра с карти на отбор Асоциирай ме, био веган бонбони на отбор БиоБон, играчки и бижута на отбор xMake, но творческата искра бе запалена у децата и дойде и четвъртият, доста класически проект на отбор Лимонче – лимонада и оранжада.

11857556_10153548716943988_1788407308_n

Моля забележете старанието, с което са създадени и опаковани био бонбоните – продукт, лого, опаковка, етикет, плакат! Всичко бе изумително добре намислено и реализирано от екипа Миа и Божена!

Деси, Поли и Мая работиха бижутата и плюшените играчки с много творческо вдъхновение!

Ники и Тео изцеждаха лимони и портокали с такова старание, все едно навигираха самолет, а продуктът им бе идеален за жегата!

Митко и Самуил хвърлиха огромен труд в намислянето и създаването на играта Асоциирай ме. Смятам да я предложим на някой издател да мине в масово производство.

11872813_10153548716533988_1870067477_n

Имахме всички късмет, защото:

  • всички деца от групата бяха настроени да работят отборно, екипно и нямаше солови играчи;
  • всички деца бяха работливи, сръчни и отдадени на проектите си;
  • всички родители бяха много подкрепящи децата си и проектите им и дойдоха на финалната разпродажба, с което допринесоха за успешния финал на курса ни.

Благодарна съм! И вярвам в доброто, защото тези деца ги има!

и аз за издателствата …

не мисля, че им е лесно. ама никак. може би на по-големите изглежда като да им е по-лесно, но не им е. не мисля, че хората купуват по-малко книги днес от преди 10 години. дори сигурно купуват повече. просто има много издателства и всеки опитва да оцелява. за да оцеляват издателствата трябва да избират и издават книги, които няма да залежават, а ще се купуват, по възможност като топъл хляб. от там идва единият проблем.

вторият проблем идва от минималните разходи, които издателите се стремят да направят за всяко издание. за родните писачи – мисля, че масовата практика е на автора да се дава 20% от коричната цена от тиража на книга, което е смешно малко (сметнете сами, при масов тираж за средна стока книга от бг автор между 500 и 1000). знам за случаи, в които преводът на текст пък се договаря за смешни стотинки. от там – ужасно качество на преводите. после много често (не съвсем винаги, за да сме честни) – ужасна корица, технически грешки, ужасна (тоалетна) хартия. следва да се отбележи, че има издателства с много добри преводи, прекрасни корици и държащи на книгата от а до я. малко са, но го има. и браво им.

третият проблем – може би най-значителният – разпространението. от приятели – издатели знам каква мъка е. обикалят да си разпространяват, после да си събират парите на порции. сложно, неефективно, унизително.

предполагам като се тегли чертата сметката на издателите се върти около нулата. е, сигурно е над, за да продължават да издават книги, сигурно едни заглавия спасяват други. вярно е, че се издават много книги у нас. дано се издават още повече.

та целият проблем е, че неуспявайки да намерят къде е проблемът, издателите на книги у нас се хващат за най-лесното и обвиняват Интернет, затварят читанки и вдигат шум. така и киното навремето – рита, рева против нета, видя, че с ритане и рев няма да стане и изкара Аватар да върне народа в салоните, после продължи 3д, за да ги задържи. може би в тази посока да се мисли, вместо да се затварят библиотеки.