най-хубавото на това лято

е, че беше едно дълго лято. едно дълго, прекрасно лято. лято, което всички ние заслужавахме, след дългата, сериозна зима

имаше и още хубави неща в лятото тази година

. чалга музиката се чуваше на по-малко места, отколкото преди. и все повече хубави кътчета са заредени с добра музика

. случиха се чудни концерти, дойдоха големи звезди и заредиха всички ни с позитивни емоции

. политиците се изявяваха малко, а хората повече или не им обръщаха внимание или гледаха с насмешка и бързаха да се порадват на лятото

лятото беше хубаво. и въпреки всичко – беше тежко.

есента е вече добре дошла.

–

писах още за какво е лятото и за книгата добавено лято, за моята българия и нещата се променят

снимката е от днес. бях на една малка уличка, в едно почти безлюдно селце, на няколко километра от западната ни граница

мисля, че на България и (за да не звучи прекалено националистично) на света му трябват днес повече смели хора

смели да излязат от комфорта, от инерцията, от клишетата, от общоприетото, от лесното „да“, от еднаквостта, от монотонността на дните, от оплакванията, от стреса, от табутата, от страховете си, от митологиите, от предразсъдъците, от смазващата апатия, от безхаберието, от нищото

промяната започва от смелите хора

за жалост на улица Смели хора в село Врабча днес са останали да живи малцина …

държавата има угода хората да са еднакви – по-лесно се управляват, по-лесно се манипулират, изпълняват разпоредби без въпроси и съпротива. хора по шаблон. не, това не е таен заговор на Бойко Борисов, нито на Тодор Живков. това са механизми на обществото извън конкретните личности. явлението не е от вчера. не е само тук. за справка „полет над кукувиче гнездо“ или „обществото на мъртвите поети„, „вчера“ или „Парижката Света Богородица„, примерите са безброй …

ще кажете – това беше в соц-а. сега е различно. тогава всичко ставаше силово. в момента нещата не са по-различни, само са облечени в нови, по-лъскави дрехи

държавата държи образованието. образованието произвежда удобни за държавата хора – еднакви. родителите често се поддават на натиска и също допринасят децата им да са като всички останали. искат те да са „подредени“, „по-добре дисциплинирани, отколкото творчески“, „да слушкат“, да не вдигат шум, да са кротки и да изпълняват смирено заповедите им. към учители, родители да добавим и медиите, които пряко обслужват същите интереси и съдействат изцяло за шаблонизирането. децата кротуват пред екраните и искат същите играчки, каквито вече са видели по телевизията и имат всички техни съученици. бам – децата вече са в шаблона! добре свършена работа!

но. прогресът се носи от различните. едно умно общество, една умна държава би имала нужда от различни, мислещи хора

в училище са сочени с пръст или изключвани креативните, активните деца. модерното название е „хиперактивни“. в някои държави дори ги „лекуват“ (разбирай „успиват с хапчета“!). истината е, че това са просто деца. децата са естествени. те искат игра и свобода. и оказват съпротива да влязат в шаблона, който възрастните, родители и учители, обществото като цяло се опитва да им надене

„трудни деца“, аха, нека всички са лесни и нещата ще са наред?! харесвам децата извън шаблона. различните деца, бъдещите Майкъл Фелпс (който вече има 21 олимпийски медала във феноменалната си кариера) или Джон Ленън (Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”. Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота.). и искам да има повече различни деца

Валя е в 11-ти клас, а има толкова знания, богата култура, мъдрост, че почти всеки роден политик (и не само!) може да й завиди!

„Струва ми се, че част от българския ни манталитет е да обвиняваме другите за собствените си нещастия и проблеми. Дали на прицел са министър председателя, мюсюлманите, отоманското робство, Европейския съюз или ромите, сякаш никога не отчитаме собствената си отговорност.“

Валя е активна и мислеща, непримирима към нередностите и несправедливостите, но за разлика от повечето само мрънкащи хора, тя си набелязва цели и задачи и действа

„Относно това, кога осъзнах, че нетолерантността срещу ромите трябва да се обозначи като неморална и дълбоко грешна – получих покана за група „Да спрем циганизацията на България“ във фейсбук. На стената на групата видях хиляди злобни нападки, заплахи и псувни. Това, което най-много ме озадачи бяха авторите на тези коментари. Те не бяха тийнейджъри, заблудили се, че е „куул“ да мразиш и тормозиш по-слабите. Членовете на тази група бяха възрастни, завършени личности, които открито парадираха с расистките си виждания.
В този момент осъзнах, че обществото ни е дълбоко отровено от тази омраза.
Първата ми реакция бе да уведомя полицията – на страницата имаше стотици смъртни заплахи. След това започнах да звъня на телевизии и вестници, изпратих материали по темата на няколко онлайн ежедневници. Исках да предупредя хората, че тази омраза ескалира и ще завърши кърваво (което и стана в Катуница).
Следващият ми ход бе да проведа дискусии в Увекинд и още две софийски гимназии.“

„България ще стане добро място за живеене, когато на власт дойдат хора, които я обичат. Само образованите, млади и активни хора могат да революционизират една страна.“

пожелание към младите хора тук: „Анализирайте, мислете критично, прекратете си абонамента за кабелна телевизия.“

цалото интервю с Валентина Миланова – в Diploma.bg

вчера беше световния ден за информираност за аутизма. често не знаем много за тях, считаме ги за странници, избягваме ги, подценяваме ги и не им даваме шанс

важно е да се знае, че аутизмът не е болест а състояние, което на всичкото отгоре започва да се шири все повече и повече:

през 90-те години 1 на 10 000 деца страда от аутизъм
през 2003-та 1 на 500 деца страда от аутизъм
през 2008 г. 1 на 150 деца страда от аутизъм
през 2010 г. 1 на 110 деца в света се диагностицира с аутизъм

аутизмът рефлектира минимум върху 60 000 човека в България към настоящия момент.

през изминалата година, повече деца са диагностицирани с аутизъм, отколкото с диабет, синдром на Даун, рак и СПИН общо.

известни личности с аутизъм са Леонардо Да Винчи, Мария Кюри, Томас Едисон, Томас Джеферсън, Людвиг Ван Бетовен, Волфганг Амадеус Моцарт, Нютон, Марк Твен, Ван Гог, Стивън Спилбърг, Джим Кери…

моите приятели Милена и Стефан Сърневи са разработили забавен интересен софтуер с augmented reality специално за работа с деца аутисти – тук повече инфо за него и ако искате – дарете средства, за да може да продължи разработването на софтуера им

има много недоразбрани хора на този свят. едни от тях са артистите, други – учените, трети – предприемачите

за да е истински един предприемач трябва да има уникално добра идея за конкретното място и време, в което се намира, както и сили да докара идеята си до реализация

и от тук идва проблемът. защото уникалната идея, която ще проработи е тази, която е поне две крачки пред другите. така за околните често тази идея е или пълна глупост, или стнанна приумица, или просто проява на ексцентризъм. околните, т.е. хората около предприемача, с които той я споделя трудно могат да споделят тази идея, защото нямат неговите въждания и хъс. затова и не го подкрепят

ако имате добра идея и знаете, че това е именно вашето нещо, на което ще се отдадете с цялото си същество, за да го реализирате и то ще донесе реални бизнес ползи за вас самия, за хората наолоко и за всички – действайте. действайте още сега.

–

писах още: предприемачеството значи решителност, за да започнеш бизнес ти трябва страст, за да си добър предприемач ти трябва кауза

мда, доброволчеството е добротворчество. и защо да не го започнем от днес или от този уикенд, защото доброволчеството е нещо, което правим за всички, давайки труд и свободно време. личният ентусиазъм привлича – обърнете се към съседи, приятели, а през фейсбук защо не и до всички за подкрепа.

да, първоначално всички ще ви поислят за хахо. да, ще намерите съмишленици. да, няма да е лесно. но пък ще е забавно. и от полза за всички.

1. пред блока, на нашата улица – почистване на общите площи. сега е време за есенно почистване, засаждане на цветя, подстригване на храсти и дръвчета, освежаване.а защо не и с малко повече въображение, като на снимката.

2. в помощ на еко организации – ако има акции по почистване на паркове, планини, реки, посаждане на дръвчета (почти всеки уикенд има подобни на различни места) – включете се или инициирайте подобна кауза за хората около вас.

3. детската площадка – мястото, на което играят децата ни, вероятно има нужда от нови свежи цветове, а защо не и малки промени, нововъведения като въжета с възли за катерене, вместо счупената люлка или провисната стара гума към катерушката, например, нов пясък в пясъчника и прекопаване и засаждане на трева наоколо.

4. игра с децата. ако имате интереси и добри умения в специфична област – можете да правите отлично малки модели, четете изразително, правите кукли от стари кутии или нещо подобно – излезте на площадката и организирайте за час кръжок. ще се получи добре, може да стане традиция всяка събота или поне всяка първа събота на месеца да се занимавате с децата от входа.

5. възрастните хора. предложете на съседите, възрастни хора, от долния етаж да им помогнете с нещо в домакинството. ако има дом за възрастни хора наблизо – посетете го и преложете помощта си.

6. близкото училище. със сигурност учлището също има нужда от подкрепа. дори децата ви да не учат там – вероятно често играят в двора му. предложете на ръководството да сформирате екип доброволци и освежите оградата, спортните съоръжения, да помогнете с друго.

7. библиотеката или читалището. ще се зарадват на вашата помощ – можете да изработите плакати заедно с децата си, да ги размножите и залепите на различни места в квартала с покана всеки да дари книги на библиотеката. подгответе представление, поставете го в читалището и със събраните средства закупете нови книги за библиотеката. бъдете креативни и проактивни  и нещата ще се получат добре.

8. близката болница. вероятно тази доброволческа задача ще ви се стори трудна, но пък е наистина важна. децата в болниците искрено биха се радвали някой да ги забавлява поне час – да им почете приказки, да им нарисува нещо. изисква се разрешение за достъп, но пък рядко биха ви отказали такъв, при вашето добро желание. подобни четения могат лесно да се превърнат в традиция.

9. градската среда. имате любимо място от детството, което вече не изглежда така, както преди – фонтан, чешмичка, паметник или градинка. решете се и го направете. с малко административни разрешителни и дори в някои случаи без тях можете с приятели да се хванете и почистите паметника, градинката, да стегнете чешмата, така че тя отново да проработи и радва хората и дори да направите фонтата още по-атрактивен и от преди. малко повече усилия, но си заслужават.

10. wikipedia и споделеното знание. ако имате познания в специфична област от човешкото знание, ако конкретни теми ви вълнуват и сте със задълбочени познания по тях – погледнете описани ли са в wikipedia на български език и още сега въведете нови теми, допълнете съществуващите такива – това ще е от полза на всички, защото стотици хиляди българи ползват ежедневно wikipedia като основен източник на познание, за справки, референции и т.н.

–

още идеи за доброволчество – от Ивет тук
писах още: позабравеното доброволчество, доброволчеството означава добра воля