игра с децата: птиците отлитат на юг

IMG_7306

едно от най-красивите неща, които може да се наблюдават в края на лятото е събирането на птиците на ята и подготовката и отлитането им на юг. за щъркелите това се случва в последните дни на август и ако сте на южното черноморие със сигурност ще ги видите

наблюдаването на птиците е истински красиво, може да трае дълго, защото ято след ято идват още и още – събират се, набират височина, кръжат, отлитат. всички ги гледаме с възторг, обич и респект

а след това можем да опитаме да ги преброим, да ги снимаме, да ги нарисуваме – в полет или кацнали сред полето, да поговорим за тях – защо отлитат, какво ядат, как живеят и как хората им пречат или помагат

и догодина, през пролетта, дори без да им показваме, децата сами ще извикат, сочейки към небето „ето ги! ето ги! връщат се!“

преди децата да те побъркат

IMG_4383обикновено пристъпвам с доста голяма доза скептицизъм към подобни книги, които уж не казват „прави така“, но точно това правят, според американския модел, императивно, но да признаем – и забавно, прибягвайки до пряк флирт с читателя

и все пак зачетох „преди децата ти да те побъркат“, защото приятели ми казаха, че има и смислени неща в книгата. а и защото имах време – на плажа и ми се стори подходящо четиво докато надзиравам малките, играещи във водата. предговорът ме грабна:

„през 90-те хората започнаха да правят по-различни деца, отколкото през всички поколения дотогава. до този момент децата си бяха деца. падаха, ставаха, цапаха се, играеха си – правеха всичко, което децата някога са правили. возеха се в коли без тройно сертифицирани детски седалки, ходеха сами на училище, играеха си на площадки, облицовани с бетонни плочки, живееха в домове без пластмасови капачки по контактите и поглъщаха огромни количества храни с оцветители.

изобщо е чудно как човечеството е оцеляло през тези безразсъдни десетилетия.

по това време започнахме да се променяме. животът стана по-сложен и по-натоварен. сдобихме се с мобилни телефони, компютри и дивидита. продавачите на сапун се опитват да изкарат сапуна по-сложен от ядрената физика.

на всичкото отгоре се оказа, че децата постепенно са станали по-сложни и по-деликатни … и всеки път, когато пуснем телевизора доктор Е от Т университет ни обяснява колко сме загубени и как децата ни са обречени, защото ние сме толкова загубени.

колкото по-щастливи сте вие, толкова по-щастливи са и те. простичко, но важно правило. най-важното от всички правила.“

писах и за и твоето компетентно дете

в подкрепа на кърменето

p6130256

дълго си мислех коя история от моите изживявания да разкажа тази година в подкрепа на Мреждународната седмица на кърменето

е, реших да не разкажа моя история, а тази на нашето куче Карта, което позира мило на снимката

Карта е на 11 години и няколко пъти беше майка. при едно от ражданията й и котката Бянка беше родила наскоро и двете майки гордо отглеждака малките си. един ден едно от малките котета се беше заблудило и изгубило далеч от майка си, плачеше и се вайкаше както само бебетата умеят. Карта, със силния си майчин инстинкт не можа да остави котето страдащо, взе го и го отведе при своите малки. започна да го ближе и дори опита да го кърми, наред със своите кутрета. котето вече беше спряло да плаче и се чувстваше комфортно, когато малко по-късно и Бянка се появи, неспокойна, тъсеща. Карта се надигна. двете майки се изгледаха първо под око, после някак благородно, като съмишленички. с нежни движения котката взе малкото си, облиза го и го отведе

мисля си, че ако повече се вслушваме в инстинктите си, отколкото в рекламите или приказките на съседите, ще живеем по-добре

писах още: кърменето – предразсъдъци и заблуди (2010), кърмене и извънредни ситуации (2009), кърменето е повече от 3D (2011)

тезгях

gorichka

„Хубаво е, навсякъде по света е хубаво, и пустинята е красива, но аз предпочитам да си работя тук, в България.“

Горичка продължават устойчиво да работят под различни форми за устойчивото мислене и развитие на българите. проектът им Тезгях е вече факт и можете да намерите книжката с 11 истински истории за хора, които обичат и пазят различен майсторлък, от всички кътчета на България, правещи всеки ден стойност, скромни и земни.

благодаря, Горичка! с вас съм!

пак за щастието

IMG_1832

в продължение на предния пост за щастието – нещо много важно: позитивността води до щастие

сами решаваме да сме щастливи или не

щастието повишава интелигентността, креативността, енергията, намалява стреса

предимствата на щастливия работещ човек:

  • повече шанс да има работа
  • повече шанс да запази работата си
  • повишена продуктивност

цялото видео от TED – Shawn Achor: The happy secret to better work

последно за 2011

Ако си роден без късмет и без никаква възможност да получиш дори и малко щастие и радост в отредените ти години, а повярвай ми, много хора са такива, имаш два пътя: да станеш добър човек, който без да има защо обича живота и хората, или да станеш отчаян и зъл изрод, който мрази целия свят. Но ще те предупредя! Твърде, твърде малко са родените като теб, които са тръгнали по първия път. А сега си ходи.

По един от двата пътя
Има ли кой да ви обича, Калин Терзийски

последно за 2010-та – Трон: Заветът
последно за 2009-та – Айн Ранд
последно за 2008-ма – Мураками

има ли кой да ви обича

kterziiski

„… Наистина, има ли кой да ни обича? Случвало ми се е да мисля за това и като мисля достатъчно дълго, да се разплача“

„Много лесно вярваме, когато ни кажат, че ни мразят, много трудно вярваме, когато ни кажат, че ни обичат“

„Преди обичах да им вярвам, но сега знам – когато са още млади, просто говорят глупости, заради половите хормони, Когато годините напреднат, казват, че ни обичат от страх и от самота …“

интервюто ми с Кайо (Калин Терзийски) от това лято, след Лудост е тук и се получи добре

млад в България

една любопитна инициатива на студенти от НБУ и конкретно Боби, който в блога си задава въпроси и доста хора му отговарят. позволявам си да цитирам няколко фрагмента:

Какво ти допада в България?

Яна, 24: Допада ми и живота в София, колкото и странно да звучи. Тук постоянно нещо се случва. Само трябва човек да поиска да бъде част от случващото се.

Вергиния, 20: аз си харесвам страната, харесвам голяма част от хората тук, харесвам университета си и т.н., главно, защото смятам, че нещата са такива, каквито си ги направиш. Именно за това се обграждам от готини хора, които искат развитие, подбирам да ходя на места на които няма да се изпълня с неприятни мисли и си пестя песимизма на оклните, до колкото мога. Старая се да променям нещата, които зависят от мен – към по-добро, както и да създавам повече неща, които да зависят от мен 😀

Илия, 20: На първо място е фактът, че съм си у дома, при познатите места, хора и неща. Няма друго място на света, където да мога да си спомня по нещо за почти всеки ъгъл :). Харесва ми и фактът, че стига да решиш в България можеш да постигнеш много далеч по-лесно отколкото на други места, защото конкуренцията е малка. Обожавам наш’те планини зелени, малкото оазиси по застроеното ни море откачени неща, които са част от характера на българите.

Иван, 25: Че тук има много за постигане и оправяне.

А какво не ти харесва?

Яна, 24: Това мислене на българина, че на хората извън България им е много по-лесно и много по-добре, ме влудява. Мисля, че в много от тях все още живее Бай Ганьо.

Илия, 20: част от хората и типичното им мислене, което е деструктивно и анархистично. От там следват и всичките материални неща, които не харесвам в България – лошите пътища, лошите условия за живот, незаконните строежи, повсеместната селяния и непукизъм за нея… За щастие има някаква надежда за промяна.

Илияна, 24: Не ми харесва това, че все още много от нас са отрицателно настроени, намусени, сиви, без никаква гражданска отговорност. Не ми харесва, че масово хората се опитват да парадират с положение и пари, които всъщност нямат. Не ми харесва, че има много чалга.

Иван, 25: че на никого не му се занимава …

чужденците за нас

две изключителни видеа от последните дни – все чужденци, все говорещи с любов за България

тук Terry Randall разказва за София с толкова емоция и позитивност, колкото на цял отбор социанци на куп. Тери живее в София от десетина години. и харесва града ни, много. сам за себе си казва, че е социанец.
половин час разказ, красиви кадри, град, в който да се влюбиш. моят град.
благодаря, Тери, за тази разходка и припомняне колко е хубава и богата София

тук пък Steve Keil, който също от доста години е в България, говори блестящо за „баба фактор“ и доста негативни неща от заобикалящата ни действителност, но говори за себе си като българин и иска нещата тук да се оправят. смята, че ако играем повече ще има и повече смисъл в живота ни. и с това можем да променим към добро страната ни

и двете видеа са задължителни за гледане. и после – много материал за размисъл. и действие.

Ромен Гари. Сияние на жена

признавам си, че в първите редове текстът ми се стори претенциозен. но имах нужда именно от подобно разтърсване. като тежко вино, чийто вкус в първия момент те шокира с богатството си, с дълбочината и тайнствеността. отпиваш бавно, за да удължиш удоволствието. и се чудиш защо до сега не си го намерил. от средата до края плаках. много.

ако не си чел Гари – време е. Вася, благодаря ти.

„не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно. две безнадеждности, които се срещат, това може да е равно на една надежда, но то доказва единствено, че надеждата е способна на всичко …“

„как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? срещаш някого, опитваш да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества … когато вече не можете да се измисляте един-друг и настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките …“

„човек живее само от онова, което не може да умре“