Мирослав Пенков с награда на BBC

miroslav-penkovсрещнах се с Мирослав Пенков предния декември, в любимото Росиче. знаех, че е млад, но младостта му все пак ме изненада. и мъдростта му. видях го спокоен, земен, искрен, без суета.

бях дочела сборника разкази предната нощ. и на два ама много плаках. единият – на изток от запада. да, именно за този разказ наскоро Мирослав взе награда от Би Би Си.

тогава направихме мило интервю за Kafene.bg – ето го тук. е, писах и тук за книгата. и не спестих пред никого хвалбите си към разказите и надеждите, които храня към този млад писател. знам, че много работи и вярвам ще четем още добри неща от него.

днес хора, които не са го чели бяха писали доста некрасиви думи из нета. изхождайки от малкостта си вероятно. тъжно за тях. браво за Мирослав!

Мирослав Пенков ще раздава автографи тази събота, 13 октомври от 16.00 ч. в книжарница Сиела, Мол София. добър шанс да го срещнеш.

на изток от запада

coverМирослав Пенков – един земен, спокоен, много несуетен и силно отдаден на литературата млад човек. очарова ме книгата му на изток от запада, която излезе преди седмица. омая ме с историите си, с откровеността, с напевността – на ситни стъпки на моменти, на протяжна родопска мелодия в други. България разказана в последните й 200 години през погледите и ежедневието на обикновените хора.

корицата е великолепна. от шведското издание на книгата. включва детайли от всички разкази. куполите вкарват лека заблуда и руски привкус, но в текстовете няма такъв. те са тук. тук и сега, дори да ни рвъщат на моменти в миналото.

макар навсякъде да хвалят най-много как купихме Ленин – за внука, който купил тялото на Ленин от eBay и го изпратил подарък на дядо си – заклет комунист (включен от Салман Рушди в сборник с най-добрите разкази на Америка за 2008-ма), моите два безспорни фаворита са на изток от запада и нощният хоризонт. не искам да разказвам за тях. трябва да се прочетат. трябва.

„Така свиреха двамата, часове дълги, дълги дни. В кръг около струга танцуваха, а по лицата им сенки от думи трептяха. Горяха на Кемал гърдите и пръстите й горяха. Навън излизаха двамата преродени. Свеж въздух ги срещаше и залези тъй ярки, че не потърсеше ли Кемал в бащините прегръдки спасение, щеше слънцето сигурно да й ослепи очите.

Ала той спасение не й даваше никакво.“