In Memoriam: Алан Дженкинс. Моят дигитален гуру.

Пиша този текст с голяма тъга. Но и с голяма признателност и обич. Пиша този текс една година по-късно. На 25 май 2019 ни напусна Алан. Един от много, много значимите хора в живота ми. Мой учител и гуру в началните години на пътя, по който съм вече над 22-23 години – дигиталните комуникации.

 

Allan Jenkins

Allan Jenkins

По това време работех към датска фирма. Интернет ми беше много любопитен. Имах си свое онлайн място. Някъде 1996-97 година е това. И бях направила „сайт“ на тази датска фирма. И така той ме забеляза.

Алан ръководеше маркетинга за Европа на тази мултинационална компания. Виждайки, че в тази малка и далечна България някакво девойче прави сайт хей така от нищото на notepad дойде тук. И така започна всичко. Обучението ми в дигитален маркетинг, идеята да стартирам бизнес тук, свързан с дигитален маркетинг, нищо, че пазар още нямаше. Така започнахме Ей Би Си Дизайн. По-късно и идеята за Конкурса БГ Сайт се роди в един разговор с Алан. Той спонсорира с 1000 USD първото издание на Конкурса през 1998 година.

Не намирам снимки с него от онова време. Било е отдавна.

Ето една от Сайт на годината 2000-та. И това е отдавна.

Сайт на годината 2000: Емил Марков, Цветелина Александрова, Мартин Митов, Жюстин Томс, НДК, октомври 2000 г.

Сайт на годината 2000: Емил Марков, Цветелина Александрова, Мартин Митов, Жюстин Томс, НДК, октомври 2000 г.

Много съм научила от Алан.

Allan Jenkins

Allan Jenkins

Защото Алан бе човек за пример, защото се забравя, защото съм имала шанса да ме насочва и помага – споделям какъв бе Алан Дженкинс в моите очи – тогава и сега.

Алан бе космополитна личност.
Едновременно плътен, земен и летящ, лек.
Живееше на високи обороти. Радваше се на живота постоянно. И раздаваше тази радост на всички наоколо.
Беше щедър, пъстър, шур, никак не по шаблона човек.
Усмихваше се много. Косата му хвърчеше настрани. Обичаше добрата храна, баровете и джаза.
Не знам как успяваше да съчетае това с работохолизма си.
Четеше много.
Имаше свой блог. После май поне за още няколко пишеше.
Доброволстваше за различни каузи.
Бе феминист. Спореше с всеки за политика, защитаваше демокрацията, равенството, свободата.
Алан бе визионер. Вдъхновител. Лидер.


 

Мениджърът – футболните лидери споделят

The Manager_Cover

Никога не бих си представила, че книга, свързана с футбола така ще ме увлече. Дори имах доста задръжки в началото. Нито „футболните“ от заглавието, нито цветовете, нито снимката ми подсказваха, че тази книга е за мен. Но преди и с политика не си представях, че ще се занимавам някой ден, пък ето – ДЕОС.

Ключовата дума от заглавието „Мениджърът – футболните лидери споделят„, която ме накара да зачета книгата бе „лидер“ и съм учудена защо книгата се казва Мениджърът, при положение че се говори основно за лидерство. Изключителни истории от реалния живот на футболни мениджъри и треньори, които с харизма, инстинкти, емпатия са успели да изведат отборите си към победа.

Книгата на Майк Карсън е завладяваща и поучителна, с много примери, за постижения, за пътя нагоре, за екипността, за ръководенето на екип в днешно време, за реалното лидерство, за разликата между мениджър и лидер, за успеха без да е заплатен със загуба на човечност.

Ролята на лидера … се отнася до създаването на условия за успех, като в същото време отговаря на множество очаквания, преодолява значителни препятствия, справя се с напрежението, оставайки винаги нащрек.“

„Просто правило – най-напред отборът, а после последователно всеки друг, който наистина се интересува от него.“

„Правех така, че всеки да се чувства важен, а това не беше лесно.“

„За да проработи един проект, отговорните за него хора следва да са обвързани с взаимно доверие и да не забравят, че в края на краищата са човешки същества, често подвластни и на емоциите на играта.“

„Споделянето на дългосрочна визия е надежден начин за установяване на трайна взаимовръзка.“

„Ясното разбирателство и точното разпределение на отговорностите са сред най-важните предпоставки за напредък.“

„Лидерът не може да ръководи успешно и авторитетно без необходимата подкрепа на структурите около него.“

„Лидерите, където и да било, трябва да създават чувство за принадлежност у своите отбори – принадлежност към нещо специално, съкровено, нещо голямо и трайно.“

Наистина доста ценна книга за ръководители на екипи, мениджъри в бизнеса и не само, лидери от всяко естество. Препоръчвам.

защо има малко жени лидери

с Марина от Благодеятел днес е засякохме в една книжарница и се заговорихме именно за това – защо има толкова малко жени лидери

ето и съвсем новичкият TED talk, в който Шерил Сандберг разсъждава именно по тази тема