подари книга, спри ACTA

bookкато се замисля – библиотеките са основният извор на злото – от години разпространяват книги, не ги продават, но много хора ги четат. истинско нарушение и на авторското и на всички търговски права! пряко удрят по издателите. как е възможно?!

хора, много смислена акция – в знак на протест срещу безумието ACTA да дарим книги на библиотеките. книга в твоята лична библиотека ще я прочетеш ти, вероятно 1, 2, 3 приятели. книгата в библиотеката ще я прочетат десетки.

може да не взимаш книга от своята лична библиотека, отдели 10-12-15 лева – едно кафе, едно ходене на кино само и купи книгата, която си харесал най-много от четените напоследък. сложи й надпис – НЕ на ACTA и я остави в близката библиотека.

събота, 11, НДК

писах още: безумието ACTAвреме за книги, време за библиотеки, да върнем читателите в библиотеките

Чарли, Матилда и липсващите книги

част от задължителната литература за 3-ти клас са книгите на Роалд Дал. за жалост книгите му не се намират лесно.

всъщност може би следва да тръгнем от там, че в София по кварталите (почти) няма книжарници. Ако има то те предлагат и канцеларски материали, а книгите специално за деца са за най-малките. библиотеки също (почти) няма. особено снабдени с необходимите за прочит през лятото книги.

започва обикаляне из не многото по-големи книжарници в центъра – из моловете и други. търся каквото и да е от Роалд Дал, след обиколки в поне 5 книжарници намирам:

ГДВ, изд. Колибри, 1996, цена 8 лв.

Матилда, изд. Пан, не става ясно коя година, цена 6.50лв.

Чарли и Големият стъклен асансьор, изд. Ентусиаст, 2010 г., цена 8 лв.

не знам защо книга от задължителната литература на учениците (Матилда) се намира изключително трудно. предполагам не малко родители ще се откажат да я търсят след третата книжарница.

не знам защо книги, които се харесват и четат от децата (като тези на Роалд Дал) се намират трудно

това, че един успешен автор се издава в годините от различни издателства също не говори добре

и после да затваряме виртуалните библиотеки, вместо да погледнем истината в очите и да си признаем, че издателствата имат проблем/и.

и аз за издателствата …

не мисля, че им е лесно. ама никак. може би на по-големите изглежда като да им е по-лесно, но не им е. не мисля, че хората купуват по-малко книги днес от преди 10 години. дори сигурно купуват повече. просто има много издателства и всеки опитва да оцелява. за да оцеляват издателствата трябва да избират и издават книги, които няма да залежават, а ще се купуват, по възможност като топъл хляб. от там идва единият проблем.

вторият проблем идва от минималните разходи, които издателите се стремят да направят за всяко издание. за родните писачи – мисля, че масовата практика е на автора да се дава 20% от коричната цена от тиража на книга, което е смешно малко (сметнете сами, при масов тираж за средна стока книга от бг автор между 500 и 1000). знам за случаи, в които преводът на текст пък се договаря за смешни стотинки. от там – ужасно качество на преводите. после много често (не съвсем винаги, за да сме честни) – ужасна корица, технически грешки, ужасна (тоалетна) хартия. следва да се отбележи, че има издателства с много добри преводи, прекрасни корици и държащи на книгата от а до я. малко са, но го има. и браво им.

третият проблем – може би най-значителният – разпространението. от приятели – издатели знам каква мъка е. обикалят да си разпространяват, после да си събират парите на порции. сложно, неефективно, унизително.

предполагам като се тегли чертата сметката на издателите се върти около нулата. е, сигурно е над, за да продължават да издават книги, сигурно едни заглавия спасяват други. вярно е, че се издават много книги у нас. дано се издават още повече.

та целият проблем е, че неуспявайки да намерят къде е проблемът, издателите на книги у нас се хващат за най-лесното и обвиняват Интернет, затварят читанки и вдигат шум. така и киното навремето – рита, рева против нета, видя, че с ритане и рев няма да стане и изкара Аватар да върне народа в салоните, после продължи 3д, за да ги задържи. може би в тази посока да се мисли, вместо да се затварят библиотеки.