Черна кутия – ниско прелитащи кучета

IMG_3231
„Който не е познал дъното, няма да познае и върха. Винаги можеш да започнеш отначало. Няма срамна работа. Стига да не ти пука.“

Бях фен и на първата версия на „Черната кутия“, но признавам си, Алек Попов чудничко е направил нов прочит и „Ниско прелитащи кучета“ е наистина много добър роман. Действието е динамично, като на кино, героите се развиват много по-задълбочено. Преплитания, обрати, неочаквани случки и в Щатите и в България. И картини от родния тежък преход, без да натежават, и красиви и никак некрасиви сцени от живота в Америка. Идеалното четиво за уикенда или ваканцията.

Алек е смел и заслужава аплодисменти. А книгата заслужава много читатели.

Още за:
Сестри Палавееви
Телесни плевели
Черната кутия

сестри Палавееви в бурята на комунизма

photoв последно време излизат толкова добри български книги, че човек трудно насмогва.

не очаквах, че ще я прочета бързо. не очаквах и, че ще ми хареса толкова. въпреки че Алек Попов ми е любим. имах си едно на ум „уф, партизанска книга …“ пък то какво излезе! зад една силна стилна корица една с много послания и колкото усмиваща, толкова замисляща история. на места с пряк реверанс към днешния ден.

Екстра Нина, Ленин, Медвед, Храста, Копача, Винт, две близначки в Даданския лес … пародия, с нотки на фантастика, безумни ситуации, тъжен край.

много се изписа за Сестри Палавееви, няма да добавя повече, само един цитат ще вмъкна:

„- А как стои въпросът с маструбацията в СССР? …

Медвед придърпа краищата на куртката си, покашля се и важно рече:

– Въпросът за маструбацията не стои на дневен ред в СССР. Съветските хора имат да решават по-важни задачи. Те не могат да си позволят да пилеят енергията си толкова лекомислено. Съветвам и вас да пестите силите си. Не можем да разчитаме на редовно снабдяване. Всяка калория е нужна за целите на борбата!“

за книгата писаха още  Библиотеката, Литературата днес, Аз чета, Книголандия

още за книгата – в Kafene.bg

телесни плевели

IMG_1148

телесни плевели е новият спорник на Алек Попов, събрал 6 разказа. общото между тях – телесното, тялото. фантастичното не е много, на границата е с реалното

харесаха ми и вятърът на старостта, макар да исках още от тази история, хареса ми и телесни плевели – беше ми най-любопитна като сюжет, хареса ми и историята на един танк – прозвуча ми много позната. душевадеца малко ми досади с разточителство и соц образи, solve et coagula ми беше по-сладко от нужното, а ковачи – по-директно от нужното. по ковачи тази вечер е премиерата на постановка на Възкресия Вихърова

„пътуването продължава, макар че морето винаги крие изненади. новите брегове може да се окажат дори още по-опасни, населени с още по-обсебващи видове … “

корицата е много нежна и добра, според мен

вероятно ще ти е приятно да я изчетеш. лека е.

писах и за черната кутия

още за телесни плевели има в Kafene.bg

черната кутия и валсът на раздяла

напоследък не писах много за книгите, които изчетох, но все пак решавам да пиша за поне две от тях – Черната кутия на Алек Попов и Валс на раздяла на Милан Кундера

Черната кутия е от серията съвременни романи от родни автори, които намирам за много модерни, много не-български и все пак български. бях чела Спътник на радикалния мислител и бях чула доста похвали за Черната кутия, а след като го изчетох намерих из нета и критики. за мен романът е много добър, динамичен, раздвижен, с гледната точка на двамата братя Нед и Анго, редувана с всяка глава ми беше приятно. свръх реалистичен на моменти (особено при случите, развиващи се в България, колко познато и хм, някак неудобно, погледнато с чужди очи – завода, гробището, партито на юпитата с присъствието на звездата Азис), малко като американски екшън в други (моментът в който доброто възтържествува над злото, типично за холивудска лента, с гръмотевицата и хамбара).
романът е твърде близо до мен с темата за търсенето на бащата и на себе си, у двамата братя – различно. малко митично, силно носталгично, на моменти наивно. мисля, че беше най-силната линия в романа, поне за мен.

силно препоръчвам прочитане.

Валс на раздяла също не е нова книга, а от тези, които догонвам. издадена е 2005-та, а е писана в началото на 70-те. харесвам Кундера. текстът е много зрял, темите сериозни и дори на от първите страници историята да изглежда леко скучна, защото става дума за виден тромпетист, обвинен за бременността на медицинска сестра в провинциален санаториум, всъщност проблемите и пластовете са много, размислите също, философията – и тя. връщането назад във времето действа носталгично, но голяма част от темите са от онези, винаги актуалните – живота и смъртта, в парите ли се крие щастието, любовта и изневярата … ще си позволя кратки цитати:
„мъжката любов отделя жената от тълпата“
„аз съм против това да натрапвам щастие на хората. Всеки има право на своето лошо вино, на своята глупост и на своята кал под ноктите“
„защото най-простите неща съществуват тук долу на земята без обяснения и без причина, защото причината за тяхното съществуване е у самите тях“

мъдрости на радикалния мислител

в тази обръкана седмица добър семантичен завършек положиха кратките истории на Алек Попов от Спътник на радикалния мислител

„в края на всеки исторически цикъл нещо, дълбоко заровено в съзнанието ни, се пробужда, някакъв инстинкт за самосъхранение проговаря и ние изравяме томахавката на войната, за да разсечем хватката на мъртвото време“

„говорителите на мнозинството няма как да кажат нещо ново и интересно“

„докато още има хора, които набиват истински доати, нищо не е загубено“