Запознах се с Адриана Първанова около кампанията Заслушай се. И се радвам че можем да си говорим с нея на тази тема – как се разбираме / не се разбираме като хора и как заедно можем да променим това.

Успяваме ли ние, чуващите, да чуем и хората с нарушен слух?
Не! Много са нещата, но един е основен. Ние нечуващите, изучаваме майчиния език, както вие чуващите изучавате английски. /Кажете една дума на английски език на чуващ, който не знае английски и го накарайте да я напише. Със сигурност ще сгреши./ При нечуващите хора при изговаряне на звуците „Б” и „П” идва и звука „М”, защото е с едно долепване на устните, а ние отчитаме думите по устните. Затова грешим при писане. Случва се хората да си помислят, че съм чужденка или че чувам 
Нямам какво да крия, аз съм естествена и откровена към хората. Тези, които имат желание успяват лесно да ме разберат.

Кои са основните предизвикателства лично за теб – работа, среда, хора?
Предизвикателствата са много. В работа най-важно е да изпитваме удоволствие от това, което правим, но също така и да ценят труда ни и да проявяват разбиране към нас. Много е важно да ни бъде даден шанс да покажем какво можем, а също и да покажем, че се учим и развиваме уменията си, както всички останали хора. По отношение на средата – естествено , важно е тя да ни мотивира и вдъхновява, да е позитивна спрямо хората с увреждания. Хората са най-важният фактор за мен. Има отрицателни и положителни хора. Какво им пречи да се обърнат към – единствения в колектива, който е нечуващ и да говорят спокойно, така че и аз да разбера?. Другите чуват и работят без да гледат устните на говорещия, но те не ни дават гръб и си говорят помежду си.

Както говорите на чуващи и така трябва да се обръщате и към глухите, ние сме еднакви хора. Има добри хора и са много внимателни към мен, но има и хора, които ми обръщат гръб и не говоря с мен в компания, не ми обясняват какво обсъждат останалите. Както изолирам този момент много обичам да съм сред чуващи хора, да научавам много нови неща, да се развивам и усъвършенствам. Посещавала съм многа държави и ми се иска социалната политика в България да е както в Естония, Испания, Русия, Франция, Канада и други. Пътувала съм като участник в групата за синхронно пеене „ЖестиМ” за хората с увреден слух и по проекти на АРДУС.

Други приятни предизвикателства за мен са свързани със спорта – обичам да карам ски, да плувам, да танцувам и пътувам.

Разкажи ни за твоето образование и професионален път накратко.
Завършила съм ТУ – София, специалност „Инженерен дизайн” степен бакалавър. С много желание, труд и упоритост успях да се преборя за тази своя кауза. В момента съм последна година магистратура в НБУ специалност „Мултимедия, компютърна графика и анимация”. Същевременно работя като главен специалист в Национален военноисторическа музей, като основното ми задължение е изработване и поддържане на уеб страницата на музея и филиалите из страната.

Как могат още хора да се включат в кампанията Заслушай се?
Като научат за нея повече хора – от медиите и социалните мрежи например. Като бъде популяризирана в училищата или сред студентите. Като се потърсят партньори и се покаже примерът на успешно реализиращи се в обществото нечуващи хора.

Какво си пожелаваш в личен план?
Искам да се усъвършенствам в програмирането на уебсайтовете, и да работя сред колектив, които да не ме изолира, за това, че не чувам. Да комуникират с мен по всяко време, и така да научавам повече за света и да се чувствам пълноценна. Бих си пожелала също да живея в общество, в което нечуващите са активна част и работят заедно с чуващите в училища, банки, болници и т.н.

Екатерина е от усмихнатите, енергични и позитивни млади хора, с които наистина е приятно да се общува. Тя е и едно от лицата на кампанията Заслушай се.

Разкажи ни за кампанията Заслушай се и как се включи ти в нея?
“Заслушай се” е информационна кампания, създадена от Ашод Дерандонян. Целта на кампанията е да се осигури равен достъп до информация, образование, професионално развитие и пълноценно участие в обществения живот за хората с увреден слух. Включих се в кампанията с огромно желание след като разбрах, че съм поканена.

Кои са основните предизвикателства лично за теб – работа, среда, хора?
За мен е чест да участвам в тази кампания, защото имам щастието да се запозная с още повече хора. Хора, на които мога да кажа не само моя опит, а и да науча техния – успехите им, мечтите, несполучливи моменти в живота и желания. Не приемам участието ми в тази кампания като обикновена работа, а отговорност както за мен, така и за хората, които ме заобикалят.

Разкажи ни за твоето образование и професионален път накратко.
Следвам „Кино и телевизия“- оператор и Майнър програма „Фотография“, III-та година съм. Интересно ми е, научавам непознати за мен неща. С трупането на опит и работата в екип се подготвям за професиите, за които мечтая. Бях на стаж в ТВ Евроком, след това в ТВ БНТ. Надявам се да ме приемат на работа и слухът ми да не е проблем за рабодателите.

Как можем, като общество, да помогнем повече за по-активното социално включване на хората с нарушен слух?
Хората с увреждания не трябва да се страхуват от трудностите,но трябва някой да им помогне и тласне напред. Кампанията „Заслушай се“ информира обществеността за реалността и препятствията,които срещаме и преодоляваме.Важно е младите хора-нашите връстници ,състуденти,колеги да ни опознаят и разберат,че няма разлика във възприемането на света между нас и тях.

Какво си пожелаваш в личен план?
Всеки човек мечтае. С голяма упоритост преследвам мечтите си, защото искам те да се сбъднат. Безкрайно съм радостна, че семейството ми ме подкрепя във всичко, дава ми съвети. От тях получавам най-голямата любов, която ми дава кураж и сигурност. Най-добрите ми приятели, които се броят на едната ръка, също ме подкрепят. Мечтите ми са да бъда оператор, фотограф и да се реализирам. Желая също да опозная света,да запазя в кадри и снимки неговата преходност. В недалечно бъдеще искам да имам прекрасно семейство.
Уверена съм,че всичко това ще стане, ще бъде!

и Ашод за кампанията Заслушай се

Напоследък излязоха доста книги, свързани с протестите. Ако трябва да съм честна – не съм въодушевена от текстове, писани за месец на коляно. Е, Илия Вълков е работил над този труд три години и наистина ми бе любопитно да надзърна с неговите очи към протестите и как те се случват и комуникират, наблюдавани отвън, след толкова месеци наблюдения отвътре.

Защо реши да пишеш именно на тема протести?

Книгата не е фокусирана върху протестите, а върху факторите, които провокират социална промяна и формирането на „умни тълпи“ (smart mobs). В основата й е дисертацията ми по кризисна комуникация, писана под ръководството на проф. Тодор Петев.

В нея разглеждам съвременното общество като сложна система от организации, институции, граждански неформални групи, които си взаимодействат, взаимно си влияят или влизат в сблъсък. Как и защо се формират гражданските движения, какво мотивира хората да се включват в тях? Как институциите или бизнес организациите посрещат появата им – търсят диалог или начини да ги разпръснат?

Оттук протестът е само един от многото репертоари на гражданските мобилизации, които в последствие могат да се превърнат в движения. Защото протестът е форма на изразяване на проблемите, които смятат участниците в тях за важни. Чрез протеста те искат да изкажат тези проблеми и да ги изведат на видимо място, на площада, където да бъдат обсъдени и да намерят своето решение.

Започнах да пиша през 2010 г. и проблемите в книгата започнаха да се екранизират пред очите ми (от гледна точка на социалната наука – неочакван шанс:). Станахме свидетели на многобройни случаи – протести срещу ГМО, шистов газ, Закон за горите, ACTA, подслушване, скандални назначения, високи сметки и социални проблеми, дирижирани публични прояви (протест/контрапротест), които се потвърдиха или отхвърлиха.

Гледайки протестите по света – с какво нашият (от лятото на 2013) по-различен?

Съвременните граждански групи за натиск, движения и мобилизации са учещи се организации. Глобалните комуникации позволяват да се адаптира най-доброто от всяка протестна практика към съответната държава. Например бялото пиано от Истанбул, беше „пренесено“ и на площада пред Народното събрание. Подвижни кино-стени прожектират вдъхновяващи революционни филми – и тук, и на „евромайдана“.

Аз не смятам, че имахме уникални практики, които да ни отличават значително от другите. Дори проблемите, които мотивират участници в протестите са идентични – ниски доходи, монополи, несъгласие с политическата система, обезправяване, лошо здравеопазване, липса на справедливост в общество, екологични замърсявания, ограничения на свободата (интернет). Протестни мотиви, които ги има в САЩ, Испания, Унгария, Гърция, България, Украйна и дори в далечен Хонгконг.

Глобалният свят, интернет и социалните мрежи създадоха модели на протест, които вдъхновяват и се превръщат в стимули за появата на съпротива в различни общества. На места „контролирани“, на места „спонтанни“. Живеем във времена на „трансгранични ефекти“, които причиняват размествания на различни точки по света.

Към днешна дата обаче мога да кажа, че се проявихме в едно – достигнахме до там, че делегитимирахме гражданската институция протест. Превърнахме недоволството на площада в проява, която вече буди съмнение. Позволихме да се използва за „кози крак“, чрез който да се вадят основите на едно властово статукво, за да се върне друго. Протест се превърна в мръсна дума – на платените разходки по жълтите павета, на „новия морал“, чиито хастар е символ на лицемерието. А, вярвайте, в България има много достойни каузи, които плачат за протест.

Къде се крие шансът за промяна в обществото ни?

Промяната е процес, който се състои в нейното осъзнаване, разбиране, възприемане и действие. За съжаление тя не винаги е инициирана от масите – отдолу нагоре, а обратно – от елитите (независимо от това колко аморфно е това понятие). Промяната в българското общество е поколенчески проблем. И затова смятам, че е необходимо силно гражданско образование в училищата. Защото към момента общата политическа култура на българина за управлението на държавата е обидно ниска.

 

Хората в ДЕОС са пъстри и много вдъхновяващи, както често вече съм споменавала. Представям днес Таня Иванова, с която в ДЕОС работим по темите толерантност, легализация на марихуаната за медицински цели, равенство в брака и бъдещето на България. Е, тук разговорът ни е по-общ, но е едно добро начало.

Какво те води в ДЕОС?
Една приятелка ме покани на учредителното събрание, там се видях с други приятели и така. Никога не съм имала намерение да се занимавам с политика, но по един или друг начин политиците се занимават с всеки един от нас ежедневно и ако искаме нещо да се промени, съвсем малко трябва да положим усилия, за да го променим сами.

С какво либералната партия е различна от левите и от десните партии?
В нашата действителност, в България, нито „левите“ партии са леви, нито „десните“ – десни, но пък всички са крайно популистки, по тази причина либералните идеи могат да се видят някому странни. Те исторически съчетават идеи от целия политически спектър като свобода, солидарност, минимална намеса на държавата, свободен пазар и мир и затова е прието да се смята, че либералите са центристи.

Какви хора срещаш в ДЕОС?
Почтени и дейни хора, които се опитват да променят нещата, които не им харесват, а не се оплакват. Хора с мечти.

Какво казваш на скептиците?
Елате да се запознаем, сигурна съм, че всеки има добри идеи, които могат да се приложат на практика.

В каква България мечтаеш да живееш?
В България, в която не се страхуваш да започнеш бизнес, където няма омраза към различните, а децата отиват с усмивка на училище. В България, в която всеки един гражданин има достойнство и не му се налага да прави компромиси със свободата – своята и на другите.

Още от хората в ДЕОС: Ясен, Дарин, Руми, Емо, Димо, Иван

 

Как да живеем тук и сега?

Как да не прахосваме времето си?

Как да ни се отворят очите?

Как да сме щастливи в любовта?

Звучат като теми от лековата книга за така популярното напоследък личностно израстване. Но са част от заглавията в книгата на един от най-любопитните френски съвременни автори – Ален де Ботон. Ако не сте гледали уникалните му участия в TED (Атеизъм 2.0 и Философия на успеха) – задължителни са. Е, 15 години след написването й дочакахме я и на български „Как Пруст може да промени живота ви“.

Нека е ясно – книгата не е само за тези, чели Марсел Пруст. Този текст е провокация към мислещите и търсещите. Тя сменя парадигмата, обръща мирогледа, изважда ни смело от клишето.

„Малко са нещата, към които човек е така болезнено и неотменно привързан, както към нещастието.“

„Усещането, че сме се вкопчили по-здраво в живота, когато осъзнаваме неизбежността на смъртта … губим вкуса си към живота … навика, диктуван от ежедневието, следователно незадоволеността ни е пряк резултат от конкретния начин на живот всеки ден, а не е заради нещо предопределено зловещо и заложено изконно в човешката участ.“

„Може и самите себе си да освободим от зоопарка.“

„Книгите са прекрасно средство да ни помогнат да осъзнаем нещата, които чувстваме.“

„Дори и най-изящната книга си струва да бъде затворена.“

Много изразителна корица на българското издание с фотография на Ивана Купенова. Ювелирен превод на Боримир Паскалев. Комплименти за издателя Мария Николова.

И да, прочетете я.

Говоря си с Милена Стратиева – мечтател, част от екип мечтатели на 9 Academy, обучаващи на доброволни начала млади хора в предприемачески дух и основни умения за стартиране на бизнес. Водя модул за комуникации от миналата година и съм със страхотни впечатления от проекта. Ето как им се случва вторият път:

Второ издание на 9 Academy – как стигнахте до тук?

Със страхотен екип, с вяра в каузата и с упоритост да не се откажем пред трудностите, защото те наистина не бяха малко. А също и с много съмишленици в лицето на лекторите, които щедро споделят опита си и вдъхновяват с личния си пример, както и партньорите ни, които предоставиха локации за провеждане на обученията.

Кои бяха най-предизвикателните моменти от предната година?

9 Academy се случи и продължава да се случва благодарение на доброволен труд и на партньори, които безвъзмездно предоставят ресурсите си, когато са свободни от тяхната обичайна дейност. Така че предизвкателствата бяха ежедневие. Най-вече да координираме задачите, времето и ресурсите… и тогава, когато са свободни – да бъдат използвани за целите на 9 Academy.

А най-интересните сега, при старна на новата?

Определено подборът на новите 50 участници. Толкова страхотни хора кандидатстват за 9 Academy! Толкова страхотни млади хора има в България! Най-интересното тепърва предстои. И то ще се случи именно благодарение на тези 50, които ще преживеят 9 Academy.

Какво носи за теб самата 9A? Какво пожелаваш на екипа и какво на участниците?

За мен самата 9 Academy носи вяра. Вяра, че има много хора, които са готови да положат усилия и да се обединят, за да сме всички по-успешни и щастливи. За да градим заедно една по-добра (безнес) среда.
На екипа пожелавам да са все така раздаващи се и да се гордеят със себе си, защото има много с какво.
На участниците от първото издание – да запазят искрата, която 9 Academy им даде. И да разпалват огъня на положителната промяна навсякъде, откъдето минат.
На новите участници – да отворят широко очите, ушите и сърцата си. Защото ги очаква нещо, което ще промени живота им 🙂