Защо младите не гласуват? Или хайде стига митове!

banski

В последните месеци се срещам с много хора и говорим за избори, за хората и мястото им в политиката, конкретно за изборите на 25-ти октомври.

И се убедих, че клишетата и митовете, набивани с десетилетия в главите на хората, са наистина само митове.

Мит: Младите не гласуват.
Да, ама не! Не е вярно! Младите, част от тях, разбира се, се вълнуват от случващото се около тях и гласуват!

Мит: На хората им е писнало от политика.
Да, ама не! На част от хората им е писнало, обезверили са се. Но има и много хора, които знаят ролята си и гласуват, колкото и труден, понякога, да е изборът им.

Мит: Всички политици са маскари.
Да, ама не! Хората не са глупави. Част от хората мислят с главите си и евтината пропаганда при тях не работи.

Всичко това ме кара да вярвам в здравия разум на хората, в желанието им за промяна, в стремежа към добро.
Изборът е в наши ръце. Твои и мои.

Изборът ни е на 25-ти октомври 2015-та. Ако питате мен – В София с номер 35, Перник с номер 11, Хасково с номер 2!
За ДЕОС!

ДЕОС в първо лице: Вихрен. В Перник с номер 11 на 25 октомври

DEOS_Lista_FB_Pernik_01 (1)
Вихрен Матев има богата биография като ИТ експерт и предприемач. В последните години хората от Перник го познават най-вече от смелите и неспирни акции на Активни за Перник – група радетели за повече справедливост и спазване на законите от страна на институциите. Радвам се, че Вихрен е кандидат на ДЕОС за кмет на град Перник и водач на листата ни за общински съветници. Говорим си тук за изборите.

Иска ли се смелост, за да се кандидатираш за кмет на Перник? Друго какво е нужно?

Разбира се, че се иска смелост. Само преди 7 години Перник беше друг град. Никой не смееше да каже очевидните истини за управлението на Перник на висок глас. Медиите тогава бяха купени с нашите данъци от страна на общината. Вместо коректив – те бяха патерица на властта. Истините се казваха само под сурдинка в лични разговори. Хората се възмущаваха, но липсваше трибуна и смелост за да изразят своето възмущение. Страхът беше голям. В тази обстановка трябваше нещо да се случи. Наред с мен се появиха и други смели хора, които не ги беше страх да казват истината. Появи се и Фейсбук. Всъщност Фейсбук разчупи стереотипа и монопола на купените медии в Перник. Хората вече можеха да научат истината такава, каквато е. И нещата се промениха.

Но това не бе достатъчно. Нужно бе хората да осъзнаят, че политиката не е запазена зона само за така наречените „политици”. Политиката трябва да се прави от обикновени и добре подготвени хора за да им служи, а не да бъде винаги насочена против тях. Не беше лесно хора да бъдат убедени, че всичкото това е по силите им и е в техните ръце. Но слава-богу, такива се намериха. Надявам се в бъдеще броят им все повече да нараства. За да се кандидатирам необходимата ми увереност получих от работата си в чужбина и подготовката, която получих там. От чувството ми за справедливост, което някои наричат „болезнено“ у мен се породи увереността, че мога да направя нещо ново и различно за този град. Благодарен съм, че успях да привлека стойностни и безкористни хора, които ми повярваха и ме подкрепиха в това ми начинание. Всички те сега намират място в листата ни за общински съветници, която партия ДЕОС подкрепи!

Колко често чуваш „Нищо няма да промените. Нищо не може да се промени!“ и какво отговаряш?

Чувам го всеки ден. Обикаляме селата в пернишката община и там хората са в отчайващо положение. Те са изгубили вяра, че нещо може да се промени. Лъгани са от всички за всичко. Обещавано им е всичко и нищо не е изпълнявано. Налага се всеки ден да търпим на гърба си резултата от чуждите грешки. Но все пак не всички ни отхвърлят първосигнално. Бих казал даже, че повечето хора ни посрещат с усмивка и надежда. Те не са прости, нито елементарни. Човек с външност на клошар ни рецитира Гьоте. Друг с доста изпомачкан и окаян вид се оказва живата история на селото си. Помни кой кога е идвал и какво е обещал. Трети се оказва бивш общински съветник и започва да ни преразказва всички кусури на тази община, за които вече знаем. Казва ни „Не е проблем, че пускат водата в селото за няколко часа веднъж на два дни. Проблемът ни е, че пътя към гробището зимата е непроходим и не можем да си погребем мъртвите“. Как да не се просълзиш като чуеш това? Повечето хора са склонни да разговарят с нас. Четат диплянките ни и ни задават въпроси с трудни до невъзможност отговори. Най-трудни са тези, които са изгубили вярата си. Те искат промяна, но не вярват, че тя може да дойде чрез съзнателен и мотивиран избор. Трудно се говори с тях. Няма какво да им кажеш. Казват: „Ще гласувам за този, който докара автобус в селото ни“. Казваме им, че трябва първо да гласуват. Лошото е, че не сме първите, които са им го казвали. Искат си доверието в брой, днес и сега.

Голяма и силна група сте Активни за Перник. Какво ви мотивира?

ГС „Активни за Перник“ съществува малко повече от една година. Задължително условие за членство е всеки кандидат да представи удостоверение от комисията по досиетата, че не е работил в структурите на бившата „Държавна сигурност“. За кратката си история успяхме да получим номинация от Програма „Достъп до информация“ за неправителствена организация, използвала най-ефективно „Закона за достъп до обществена информация“. През изминалата година осъдихме Община Перник многократно за отказ да ни предостави обществена информация и всичкото това – с нулеви финансови разходи!

Мотивира ни чувството за справедливост и желанието гр. Перник да стане едно по-добро място за живеене. Успяхме да идентифицираме някои от пробойните, през които безконтролно изтичат нашите пари. Чрез публикуването на тази информация подействахме като спирачка на общинската администрация и някои свързани с нея субекти да си правят каквото си поискат на наш гръб. Открихме и доказахме с помощта на водещи ай ти специалисти, че сайта на общината умишлено е бил изключен за намиране от търсачките в интернет и това за няколко години е довело до невъзможност хората да намират публикувана информация в него. Изпратихме предложение от над 60 точни, в които описахме кое и как трябва да се промени за да стане този сайт наистина онлайн връзка между общината и гражданите. Някои от предложенията ни бяха изпълнени, но по-голямата част от тях бяха игнорирани от настоящето общинско ръководство.

Вярваш ли в ДЕОС?

ДЕОС е единствената партия, на която съм повярвал до сега. ДЕОС е различна, носител на новото. В ДЕОС се чувствам равнопоставен, защото хората там са със страхотен потенциал, който може да се разгърне до небивала величина. ДЕОС е концентрирана да прави нещата тук и сега, а не да ги отлага за светлото бъдеще. И без да съм член на ДЕОС не чувствам никакъв дискомфорт в общуването и споделянето на идеи с тях. Това, което прави ДЕОС е това, което е нужно на хората в цяла България!

Какво пожелаваш на всички за 25-ти октомври?

За разлика от всички аз няма да кажа просто „гласувайте“! Аз казвам: Гласувайте за ДЕОС, защото това е единствения ви шанс. Има много партии с добри намерения. ДЕОС има потенциал да ги осъществи. Защото ДЕОС са хора като нас, имат същите проблеми, но предлагат и решения за тях.

#щесесправим с климатичните промени

IMG_9365

Тази седмица се случи първи от поредица дебати на Горичка с тема Климат: Ще избегнем ли катастрофата?

2015 г. е ще бъде най-горещата година в историята, измествайки 2014 г. от първото място. Температурата на планетата вече е почти с градус над нормата отпреди началото на Индустриалната революция.

Времето ни за реакция вече не тиктака в часовника, а в термометъра, защото според учените имаме право само на още един градус затопляне.

Преминем ли го, идните поколения ще станат свидетели на необратими процеси в една планета, намираща се на прага на тежко боледуване. Горичка вярва, че никой от нас не би искал да завещае на децата си свят, изгубил перфектния си баланс, и бъдеще, белязано от природните бедствия, превърнали се от аномалии в ежедневие.

Моето мнение напълно съвпадаше с това на Боян Рашев и Димитър Мирчев – #щесесправим

Три силни аргумента в подркепа на тезата, че човечеството ще се справим с климатичните промени:

  • хората сме се справяли винаги, т.е. винаги когато сме се справяли 🙂
  • има много, различни, малки решения, които в комбинация ще проработят
  • да, малко хора споделят притесненията покрай климатичните промени, освен учените и част от политиците, но коя ревоклюция, коя промяна не е случена именно от малка група, но много мотивирани и ентусиазирани хора?

В допълнение – вече доста хора знаят. Доста политици знаят. Доста корпорации знаят. Знаят за промените. Знаят за устойчовостта. И действат. Малко по малко. Но с все по-големи крачки.

Лично аз разчитам на личната отговорност на всеки. Вярвам, че хората мислят и действат.

Вярвам, че ще се справим!
Но за да се случи наистина – всеки трябва да помага.
Хайде!

p.s. комплименти за Горичка, че продължават да говорят! Браво на Маги и Апостол за модерацията! Идеята да се гласува с капачки и бутилки бе чуууудесна!

ДЕОС в първо лице: Дани. Възползвайте се от правото си на глас.

DEOS_Lista_FB_Pernik_07

Даниел Иванов е млад, образован, разумен, деен – чудесен човек! Активист е в Активни за Перник – сдружение на граждани, които не само са недоволни, но и активно действат да покажат недовоството си и какво не се случва добре в Община Перник. Дани е в листата на ДЕОС за Перник под номер 7.

Защо ДЕОС?
ДЕОС показва какво е истинското значение на политиката – различни, но притежаващи общи ценности хора се събират, за да променят и подобрят заобикалящия ги свят. Обединяват ги желанието за промяна и увереността, че всичко е в собствените им ръце.
Ролята на ДЕОС е да покаже, че политиката се прави от граждани, загрижени за общото благо. Че решенията се взимат на светло, а не чрез задкулисни договорки. Също и че избраниците на народа е редно да ходят на работа с градски транспорт, а не със служебни лимузини и полицейски буркан отгоре. Ако останалите партии не се пригодят към този светоглед, единственото, което им остава, е да изчезнат.

Какво искаш да се промени в България?
В България се усеща остра липса на справедливост . Когато човек вижда, че законът не е за всички, той губи мотивация да го спазва. Живеем в общество, в което хората, които не спазват правилата, се издигат нагоре, за сметка на спазващите ги. Нещо повече, те започват да се дават като пример за успех.
Обикновените хора са поставени в безкраен коловоз от грижи и проблеми, не могат да вдигнат глава или да сменят посоката. В крайна сметка се възпитават поколения, които свикват, че шансът за успех по честен път е извън техния обсег.

Кое е основното, за което мечтаеш в Перник?
Перник може да се развива и занапред да стане спокойно и привлекателно място за живот, с достъпна градска среда и администрация в услуга на гражданите и бизнеса. Хората в Перник следва да водят достоен живот и спокойни старини, да не се притесняват за физическото си оцеляване и за това как ще преживеят зимата. Да има възможности за оставането на младите и инициативните.

Какво отговаряш на скептиците?
Много важна част от задачата ни е да привлечем пасивно настроените, че стига да поискаме, можем да постигнем много. Един известен цитат за Древна Атина гласи „Този град е такъв, какъвто е, защото неговите граждани са такива, каквито са“. Ако атиняните бяха скептично настроени, светът щеше да е много по-различно място. Доста от хората в Стария свят пък са били скептично настроени към съществуването на Новия. Великите градове не се издигат сами. Хората издигат градовете и намират нови континенти, но за това се изисква положително отношение и воля.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
Възползвайте се от правото си на глас. То е вашият шанс да намерите хора, които мислят като вас. Потърсете информация за различните кандидати и тяхната дейност досега. Липсата на гласуване означава и липса на желание за промяна. Означава, че сте доволен да живеете в сегашното положение – харесват ви дупките по улиците и мръсотията , грозните плочки на площада и бутафорните ремонти.
Освен това, кажете „Да“ на електронното гласуване. То ще приобщи към вота стотици хиляди българи и ще обърка плановете на купувачите на гласове.
Ако се колебаете, попитайте някой робот.

ДЕОС в първо лице: Марин Асен. Права и отговорности вървят заедно.

DEOS_Lista_FB_Haskovo_02
Марин-Асен Коджаиванов е млад, добре образован, сериозен, спокоен, делови. Марин е кандидат-общински съветник на ДЕОС за град Хасково. Говорим си за ДЕОС, промяната, България.

Защо ДЕОС?
Много често чувам мои приятели да ми казват, че нося розови очила заради непримиримостта да се откажа от вярата си в хората и в техните добри сърца. Може би не успяват да разберат колко е важно човек да съхрани себе си и своята вяра за по-добър свят, независимо колко трудно е оглеждайки се наоколо понякога. Аз обаче не нося очила и предпочитам да погледна реалността право в очите и да и изкрещя, че не я приемам и че тя ще бъде променена точно от мен и хората които са устояли на чувството си за безсилие пред нея. Тези хора ме посрещнаха в ДЕОС.

Какво искаш да се промени в България?
Искам да живея в държава в която гражданите имат предвид своите отговорности и точно заради това имат достъп до всички граждански права, които гарантират свободата и независимостта им. Ние българите трябва повярваме в колективната си сила, в идеята, че можем да си имаме доверие и да го дадем на ближния щом видим, че се бори сам срещу всичко нередно около нас.

Кое е основното, за което мечтаеш в Хасково?
Понякога гледайки стари снимки на града не мога да повярвам колко се е променил от времето на пра-дядо ми. Въпреки всичко, той някак успява да съхрани своя дух на място, което свързва различни по принадлежност хора в общото им битие. Мечтая за едно европейско Хасково, където велосипедът е сигурно средство за придвижване а автомобилът – изчезващ вид. Желая град на търпимост, отговорност, икономически просперитет и с възможност за модерно образование.
Искам Хасково, което не търпи съдбата си в ръцете на лъжци и престъпници, а се разправя с тях умело. Искам Хасково изпълнено с така нужните му млади предприемачи, които да влеят свежа вода в изсъхващата житейска среда. С две думи, искам движение, вместо сегашния застой.

Какво отговаряш на скептиците?
Първо, аз ги разбирам и колкото и да искам, нямам право да ги съдя за липсата им на вяра и не желая да им говоря общи приказки за присъщият ми идеализъм. Хората в Мизури казват – „Трябва да ми покажеш“, а хората в Тексас – „Трябва да ми го поднесеш на ръката“. Много добре знам, че най-добрият инструмент срещу скептицизмът е да връчиш на човек доказателството, че си вършиш работата в ръцете. За да се осъществи това обаче, от скептикът трябва да се спечели малко доверие на кредит, което да помогне на моето поколение да възстановим доверието му, че демокрацията работи.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
„Ако сте отегчени и отвратени от политиката и не ви притеснява не-гласуването, вие всъщност гласувате за установеният ред от няколко големи партии, които нека не се залъгваме – не са никак глупави и са достатъчно наясно, че е в техен интерес да ви държат отвратени, отегчени и цинични и да ви дават всяка малка причина да си стоите вкъщи и да гледате телевизия. Разбира се, правете го ако желаете, но не си мислете, че не гласувате. Реалността подсказва, че няма такова нещо като липса на глас: или гласуваш с гласуване, или гласуваш като стоиш вкъщи и удвояваш гласът на отвратителните.“ – Д. Ф. Уолъс

Успех на Марин-Асен! Успех на ДЕОС!

ДЕОС в първо лице: Чавдар. Искам хората да върнат надеждите и мечтите си за нормален и достоен живот

12036825_10204814143975439_5295590143264547207_n

Не е нужно да говориш дълго с Чавдар Арсов, за да се заредиш с оптимизъм и вяра в човека! Предприемач по дух и занимание, доскоро национален треньор – спортист от световен ранг, работяга, позитивен, деен, с лъчезарна и силно заразна усмивка, Чавдар се връща в България, за да помага за ДЕОС и първото ни участие на избори. Той е и едно от най-младите лица в листата ни за София.

Какво те Води в ДЕОС?
Аз съм очарован от политиките и дейностите на ДЕОС. Вярвам, че партията е много необходима глътка свежеж въздух от която народа ни се нуждае.
Мисията и визията на ДЕОС е за по-добра България.
Аз съм патриот, чувството ми за добро и зло, социалната справедливост и международен житейски опит са допирни точки именно с мисията на ДЕОС.
България се нуждае от спешна реформа, трябва да се насърчават инвестициите, само чрез по-силна икономика може да се надяваме да се подобри перспективите за нашите съграждани и да се спре „изтичането на мозъци“, най-добрите ни таланти напускат страната. Ние се нуждаем от силно движение за насърчаване на туризма и международни конгреси в страната ни. ДЕОС е единствената алтернатива, която показава ясно, че мисли за именно тази реформа наистина.

Защо един предприемач се обръща към политиката?
Само с активно участие може да се допринесе за търсената промяна в политиката на страната.
В момента българският народ е пред избор – дали искаме да продължим да живеем живота си както досега, да ни управляват по същия начин или ще направим избор да поемем курс към една истинска и реална промяна.

Ще работя за доверието на хората, да върнат надеждите и мечтите си за нормален и достоен живот. Трябва хората да не се отказват и да не се отчайват. Факт е, че депутатите от години са забравили да мислят за обикновените хора и гледат само собственото си благоденствие и именно това искам да променя.

За каква България мечтаеш?
България в мечтите ми е страна, в която има строги ограничения и няма егоистични хора, мислещи единствено за собствената си печалба
България е една от най-красивите страни. С невероятната си природа тя би могла да впечатли всеки. Високи планини, красиви долини и равнини, чист въздух, всичко това е събрано на едно място в което лицемерието, егоизмът и жаждата за власт са напълно непознати неща. Място, което не е унищожено и застроено. Място, което може да накара човек да се чувства горд.
За да можем пълноценно да използваме земята, която ни предоставя родината, селското стопанство трябва да се възроди. Занемарили сме производството, а можем вместо да внасяме чужди стоки да произвеждаме и изнасяме свои. Постепенно се изгубва всичко българско, забравяме традициите си в трудното и сурово ежедневие. По улиците скитат просяци и бездомници. Трябва да съумеем да обединим народа си и да направим така, че всеки да може да получи работата и заплащането, от което има нужда. Така и няма да има напуснали млади хора, търсещи високи заплати и по – добър живот някъде в чужбина.
В страната ни има различни етнически общности и винаги е съществувал конфликт между тях. В мечтите ми това е изчезнало напълно и всички живеят спокойно, без страх , без насилие. Хората се разхождат спокойно вечер, без да бъдат обладани от притеснението, че във всеки един момент могат да бъдат нападнати и ограбени.
Дали това е възможно?
Може би трябва все пак да опитаме.
Трябва да се стремим да подобряваме страната си, а не егоистично да трупаме печалби ден за ден, както в днешно време правят повечето. Егоизмът ни пречи да бъдем хора и това малко по малко ни разединява.
Мечтая за страна в която цари хармония и спокойствие. В живота, ни винаги доброто възтържествува, но понякога ние, хората можем да опитаме да се справим с трудната „задача“ живот. И мисля, че трудността, която трябва да преодолее новото поколение е да запазим и да не унищожим родината си, да бъдем най – единния народ. Да съхраним това, което са ни дали предците ни. Стремежите ни да бъдат такива, че чрез собствените си успехи, да допринасяме за благото на България.
Има мечти, които изглеждат неосъществими, мечти, които ни натъжават при мисълта, че няма начин да сбъднем, мечти, които винаги са били в ума и сърцата ни.
Моята мечта за родината България е напълно осъществима, единственото което трябва да направим е да се обединим и постепенно, стъпка по стъпка, да направим страната ни една СБЪДНАТА МЕЧТА.

Какво ще кажеш на отчаяните и обезверени хора?
Партиите в настоящия парламент отдавна се доказаха като корумпирани, напълно некомпетентни и незаинтересовани от каквито и да е реформи, така че не повтаряйте същата грешка. Иначе защо бяха всички тези протести, след като статуквото се запази? Ако ще гласувате за тях, защото останалите няма да влязат в парламента – това е така, вероятно защото още хиляди като вас си мислят същото. Ако ще гласувате за тях, защото не виждате алтернатива – огледайте се, потърсете информация и може и да намерите алтернатива. Ако ще гласувате за тях поради идеологически, етнически, финансови или семейни причини се замислете хубаво дали си струва. Много хора са само на още едни подобни избори разстояние от това да се запътят към Терминал 1 или Терминал 2.
Промяната трябва да дойде и по-добре да е скоро.

Какво си пожелаваш за изборите на 25-ти октомври?
Всички знаем поговорката – Внимавай какво си пожелаваш, да не вземе да ти се сбъдне.
Все по-често се сещам за нея. Особено наблюдавайки политиката, и систематичното старание с което, водени от инстинкти и новите си подходи към правене на политика, водещите партии методично я превръща в актуално проклятие.
Затова ще си пожелая промяна, по-добър живот за българския народ, по малко пари за депутатите и повече за обикновения трудещ се народ забравен и от бог.

Чавдар е 12-ти в листата за общински съветници на ДЕОС за София. Можете да гласувате за него с номер 35/12.

ДЕОС в първо лице: Еми. Мечтая за България, която те кара да се чувстваш полезен и на мястото си

12039565_10205252066124585_8182426443714770998_nЕмилия Данчева е една от много любопитните личности, с които ме свърза ДЕОС – освен естествената й красота, допълнена с голяма доза чар и щедра усмивка, Еми ме респектира с широкия си поглед върху развитието на ромските въпроси у нас и експертността й по темите за човешките права. Активист, борец, непримирим дух, оптимист – радвам се, че е в листата на ДЕОС за общински съветници за предстоящите избори!
Еми, какво те доведе в ДЕОС?
Не мога да се примиря с факта, че страната, в която живея аз, семейството ми, моито приятели, е поела един курс на масово самоубийство. Този стремеж на правителствата да угодничат на всеки външен фактор, загърбвайки интереса на собствения си народ, който е по-разделен от всякога, рано или късно ще доведе до пагубни последици. Крайна съм в това си виждане, но такива са моите наблюдения. Като човек с гражданско мислене съм на мнение, че трябва да се вземат спешни мерки този процес да бъде спрян. ДЕОС е моята спешна мярка. ДЕОС тръгва от малкото към голямото, което според мен е правилната политика.
Би ли имало ДЕОС без протестите и каква бе ролята им за България като цяло, според теб?
На мнение съм, че протестите само ускориха формирането на ДЕОС и слава Богу. Формации като ДЕОС неминуемо се случват, защото идейните хора и хората с визия за добро бъдеще намират начин да се обединят под форма, чрез която да реализират идеи и да формират политики. Фактът, че ДЕОС се случи от протестите, говори, че място за отстъпление няма и е време хората с истински гражданско мислене да заемат позиция в политическото пространство.

Какви хора има в ДЕОС и кого още каниш?
ДЕОС стои в очите ми като общност. Аз съм поразена, в добрия смисъл на думата, от тяхната организираност, компетентност и дисциплина по отношение на нещо, което може и е наложително да се свърши. Хората в ДЕОС са един неизчерпаем извор на идеи. Те са водени от кауза. Тяхната кауза е България и хората в нея. В този смисъл тази общност няма как да не расте, привличайки хора като тях.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за България, която да е страна, черпеща и развиваща се от потенциала на всеки гражданин, живеещ в нея. България, която те кара да се чувстваш полезен и на мястото си. България, която обединява обществото, а не го разделя. Когато видя заедност. Когато видя тази България аз ще съм истински спокойна за бъдещето на моето дете.

Какво казваш на скептиците?
На мнение съм, че скептицизмът в малки дози е полезен до толкова, доколкото да провериш и да се увериш, за да повярваш на нещо или някой. За мен има два вида скептици. Едните са тези, които проявяват „здравословна” доза скептицизъм, а другите, за съжаление към които спадат по-голяма част от нашето общество са докарани до там, че техния скептицизъм преминава в патология. Кой от вас не е чувал изречението „Туй няма как да стане!” Обикновено отговарям: „Пак ще си говорим.”

Еми е на 4-то място в листата на ДЕОС за общинси съветници. Можете да гласувате на 25-ти октомври 2015-та за нея в София с 35/4 🙂

ДЕОС откри своя кмет на София и това е Виктор

11807018_10207548056918794_1953305255_o

Днес ДЕОС открихме Кмет – нашият кандидат за кмет на София е Виктор Лилов!

Виктор дойде на събитието с велосипед, а освен него наоколо доста фенове и членове на ДЕОС бяха избрали този начин на придвижване и дружината бе голяма.

11811336_10153509724743988_8572107245616002580_n

Освен че има харизма, чаровна усмивка, говори спокойно, Виктор е и разумен и мислещ човек, човек с принципи, зад които твърдо застава, борец за равенство и свобода.

ДЕОС разкри за пореден път проблемите на София, след което ги бутна и ги изхвърлихме в близката кофа за боклук. После се черпихме с розов малинов сироп и розов локум.

Виктор има стабилен екип зад себе си. Всички работим с огромно желание и ентусиазъм и съм уверена в успеха ни!

Екипът на ДЕОС е наистина чудесен!
За мен е вдъхновяващо, зареждащо и окуражаващо да съм част от ДЕОС!
Каня и теб.

Из София с велосипед – теми за размисъл и действие

IMG_7970

В последната година-две съм доста често из София с велосипед:
защото е удобно – бързичко се придвижва човек,
защото е приятно – движението е полезно и добро,
защото е щадящо за природата – няма вредни газове в атмосферата.

И няколко теми постоянно ме занимават, докато съм на велосипеда:

. Велоалеите. Чудна е велоалеята, която ми е удобна до офиса – по Цар Борис III, но е единствена такава в София. Нужни са още много. А изградените напоследък са странни – освен неочакваните им завои и стеснявания, най-често завършват в никъдето и човек се чуди от къде да мине. Мисля, че са проектирани и реализирани от хора, които никога не са се придвижвали из града с велосипед.

. Въздухът. Често, наистина доста често е кошмарно да се диша, докато се кара велосипед из София. Защото е мръсно и човек се задушава или едва диша. Това идва от колите наоколо, разбира се и от фините прахови частици, с които градът ни се нарежда сред най-мръсните в Европа. И не ми казвайте, че не е така. Пешеходците дишат същото, но по-рядко го усещат осезаемо. И това е доста, доооста неприятно, повярвайте.

. Улиците и тротоарите. Не са мислени никак и не са обгрижвани никак. Всички го знаем. Но минавайки на колела – с детска количка или велосипед – изживяването е още по-силно. Дупки, разместени и липсващи плочки, нулев наклон при подходите към тротоарите, а някои места са направо непроходими между паркирали автомобили.

. Велопаркинги. Къде да си оставиш велосипеда – със съвсееем малки изключения – няма къде. Връзваш го по стълбове и дървета. Много се дразня да се налага да развалям рахата и моля пазачите на банков клон или офис да ми наглежда возилото.

. Толерантност. Имаме тепърва, като шофьори и като велосипедисти и като пешеходци да си формираме навици. Не виня никого. Просто констатирам.

Добрата новина е, че въпреки горните пет теми хората в София, които предпочитат да се придвижват на велосипед са все повече и повече. Значи промяната е в действие! 🙂

Ето такива теми на колела из София. Може да има и още.
Ти какво мислиш?