ДЕОС в първо лице: Марин Асен. Права и отговорности вървят заедно.

DEOS_Lista_FB_Haskovo_02
Марин-Асен Коджаиванов е млад, добре образован, сериозен, спокоен, делови. Марин е кандидат-общински съветник на ДЕОС за град Хасково. Говорим си за ДЕОС, промяната, България.

Защо ДЕОС?
Много често чувам мои приятели да ми казват, че нося розови очила заради непримиримостта да се откажа от вярата си в хората и в техните добри сърца. Може би не успяват да разберат колко е важно човек да съхрани себе си и своята вяра за по-добър свят, независимо колко трудно е оглеждайки се наоколо понякога. Аз обаче не нося очила и предпочитам да погледна реалността право в очите и да и изкрещя, че не я приемам и че тя ще бъде променена точно от мен и хората които са устояли на чувството си за безсилие пред нея. Тези хора ме посрещнаха в ДЕОС.

Какво искаш да се промени в България?
Искам да живея в държава в която гражданите имат предвид своите отговорности и точно заради това имат достъп до всички граждански права, които гарантират свободата и независимостта им. Ние българите трябва повярваме в колективната си сила, в идеята, че можем да си имаме доверие и да го дадем на ближния щом видим, че се бори сам срещу всичко нередно около нас.

Кое е основното, за което мечтаеш в Хасково?
Понякога гледайки стари снимки на града не мога да повярвам колко се е променил от времето на пра-дядо ми. Въпреки всичко, той някак успява да съхрани своя дух на място, което свързва различни по принадлежност хора в общото им битие. Мечтая за едно европейско Хасково, където велосипедът е сигурно средство за придвижване а автомобилът – изчезващ вид. Желая град на търпимост, отговорност, икономически просперитет и с възможност за модерно образование.
Искам Хасково, което не търпи съдбата си в ръцете на лъжци и престъпници, а се разправя с тях умело. Искам Хасково изпълнено с така нужните му млади предприемачи, които да влеят свежа вода в изсъхващата житейска среда. С две думи, искам движение, вместо сегашния застой.

Какво отговаряш на скептиците?
Първо, аз ги разбирам и колкото и да искам, нямам право да ги съдя за липсата им на вяра и не желая да им говоря общи приказки за присъщият ми идеализъм. Хората в Мизури казват – „Трябва да ми покажеш“, а хората в Тексас – „Трябва да ми го поднесеш на ръката“. Много добре знам, че най-добрият инструмент срещу скептицизмът е да връчиш на човек доказателството, че си вършиш работата в ръцете. За да се осъществи това обаче, от скептикът трябва да се спечели малко доверие на кредит, което да помогне на моето поколение да възстановим доверието му, че демокрацията работи.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
„Ако сте отегчени и отвратени от политиката и не ви притеснява не-гласуването, вие всъщност гласувате за установеният ред от няколко големи партии, които нека не се залъгваме – не са никак глупави и са достатъчно наясно, че е в техен интерес да ви държат отвратени, отегчени и цинични и да ви дават всяка малка причина да си стоите вкъщи и да гледате телевизия. Разбира се, правете го ако желаете, но не си мислете, че не гласувате. Реалността подсказва, че няма такова нещо като липса на глас: или гласуваш с гласуване, или гласуваш като стоиш вкъщи и удвояваш гласът на отвратителните.“ – Д. Ф. Уолъс

Успех на Марин-Асен! Успех на ДЕОС!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *