През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова – Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Започвам с великолепната ни детска писателка и неспирен борец – Юлия Спиридонова – Юлка.

Най-добрият съвет, който помниш от твоите родители?
Моите родители не ме съветваха, но някак научих от тях много неща. От майка си – да отстоявам индивидуалността си, да не вървя с тълпата, да бъда себе си, да бъда „мъжко момиче“. От баща си – да работя много, без да се щадя, защото така се работи и точка. Да не си слагам рамки, ограничения, да търся нови неща, нови начини да изразя това, което чувствам и искам да разкажа.

За какво трябва да си готов, когато тръгваш на …“Мисия Мама“?
На безусловна любов. Като че ли това е най-важното, което можем да дадем. Идеални родители няма, така или иначе (това е за утеха).

На какво искаш да научиш децата си?
Честно, струва ми се, че пълня с малка, пукната пластмасова лопатка бездънна яма. Греба и хвърлям, греба и хвърлям, греба и хвърлям… Пък да видим. Дано поникне цвете там някъде, а не трън. И пак продължавам. Греба и хвърлям. Важното е да не се спира, защото спреш ли за миг, започваш да се отчайваш. Така че, греби и хвърляй, Сизиф такъв.

Работиш активно по инициативи, свързани с детското четене и четенето на децата в домовете. Помага ли четенето на родителите? И какво са всъщност книгите за децата?
Да четем на децата си се оказа най-мъдрото ни родителско решение. Превърна се в семеен ритуал да си четем преди лягане, без значение, че децата пораснаха. Всяка вечер таткото чете на малкия ни син (в момента на осем), а аз чета на големия (той е на тринайсет). Често си сменяме ролите и вместо ние на децата, те четат на нас. Прочели сме десетки книги, които вероятно синовете ни не биха чели сами. Например „Под игото“, много старо издание, в което турските и руски думи не са обяснени под линия. Това време е безценно, защото тогава децата споделят и важни за тях случки, произшествия, страхове, премълчани неща.
Шегуваме се, че един ден, когато синовете ни вече ще бъдат големи мъже, ще ни идват на гости и ще продължаваме да си четем. Надявам се също, че един ден тази традиция ще премине и в техните семейства.

Цялото интервю с Юлка и още много – в книгата Мисия Мама 🙂

Когато изпратим деня на Пиер Мейлак е като наниз пътешествия из човешкото – красота и самота, тъга и безвремие, фантазии и земности, влюбвания и мечтания, загуби и загубвания. Книга, изпълнена с любов към момента, към хората, към думите.

Когато изпратим деня е колекция от 14 разказа за нас, за несподеленото, за мислите и мечтите ни.

Браво на ICU за избора, за корицата на Живко Петров и за превода на Невена Дишлиева-Кръстева.

Идеална за дългите зимни вечери на януари.

p.s. и като уикипедианец не мога да не споделя специално един от разказите – Държавен преврат (вече в Уикипедия); същият разказ е доста показателен и за медийния свят и препоръчвам и на колегите журналисти

Моята прекрасна книжарничка на Петра Хартлиб е жизнерадостна, пълна история за смелостта да започнеш свой бизнес, въпреки всички предразсъдъци и условности, за любовта към книгите и хората, за лекотата да развиваш идеите си и да правиш нещата от все сърце.

Историята за стартирането на книжарничка във Виена, ей така, като на игра, е великолепно разказана, с усмивка и пъстрота. Мисля, че е подходяща освен за хора, които обичат книжарници и книги, значително повече за всеки, през чиите мисли летят предприемачески идеи, мисли за семеен бизнес, въпроси за съчетаването на родителството и бизнеса. Действието се развива в наши дни и всички трудности и предивзикателства за релевантни и за стартиращите сходни проекти и тук.

Чудна, лека, зареждаща. Идеална за уикенд четиво.

Парти за разглезени самотници на Светлана Дичева е много забавна книга, посветена на една много сериозна тема – изчезването на животинските видове от Земята. Изчезването в смисъл на масовото им изтребване и измиране …

В центъра на всеки разказ е конкретен животински вид. Хлебарки, котки, мишки и орли – все последните останали от вида си на Земята, всички с чувство за хумор споделят мисли и емоции от последните си дни.

Симпатична книга.

22 истории за пътя, за дома, за началото, за самотата, за това, което ни прави каквито сме, за завръщането, за прибирането, за тръгването, за цената на всичко това. В първо лице. Изживени, изстрадани, дищащи, до сълзи.

„… всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали – тази на детството“
Георги Господинов

„Дом е там, където нощем в тъмното не се блъскаш в ъглите …“
Нева Мичева

„…защото общият ни куфар е пълен с дом“
Невена Дишлиева-Кръстева

„Че има един-единствен начин да влезеш в месомелачката, и това става по твое собствено желание
Че родината те разпознава, когато прекрачиш прага й
Че родината е мястото, което ти липсва, дори да твърдиш, че нямаш търпение да се махнеш оттам“
Катерина Стойкова-Клемър

комплиментите са за Невена Дишлиева-Кръстева за смелостта и на Люба Халева за корицата

задължителна

София, кв. „Люлин 1“, 31.5.2015 г.
Човек е беден без книги.
Благодарим ви скъпи деца, че ви има.
Без вас светът би бил скучно място.

Благодарим на всеки, който протегна ръка и дари книга или друго за празника!

Мили деца, първи юни е.

Празник е на детето, но всеки от нас някога е бил детенце.
Значи това е наш, ОБЩ празник.
На 31 май 2015 г. се случи детския ни празник „Чети с мен“.
Донесохме си книжки, приседнахме на столче и всеки от нас чу приказката, историята на другия. Някои прочетоха текстче от любимата си книжка, други рецитираха стихове, а трети ни попяха. Имаше и радост, но имаше и вълнение. Някои от нас се срамуваха, но се справиха с условието за участие – да бъдем ЗАЕДНО. Казахме си, че не е възможно да достигнем до всичките деца на света, но на няколко деца можем да дадем пример. Да дадем пример, че сме приятели, че можем да не се делим, че можем да бъдем екип и че умеем да се забавляваме.

Получи ни се!

В торбичките с подаръци за децата имаше интересна книжка, лакомства и скромно подаръче за спомен.
В тържеството се включиха деца от кв. Люлин 1, а наши приятели дариха подаръци за тях.
Получи се така, че малко на брой възрастни зарадваха над 20 деца.

БЛАГОДАРИМ на ВСИЧКИ!

Скъпи деца, ето какво ви увещаваме: радвайте се, тичайте, общувайте, смейте се, играйте и не забравяйте – детето във вас живее ВИНАГИ!
С много обич: семейство Димитрови

1 юни 2015 г.

Новата книжка на чудното издателство Рибка Двете Кралства – разкази за гласовете на Щастието на Катя Антонова с великолепните илюстрации на Мартина Андонова е едно същинско бижу и като история и като книга!
Силно препоръчвам.
Вероятно се намира само в отбрани специални книжарници и места. Знам сис сигурност, че в Серендипити я има 🙂

Мими и Макс е история за малки и големи, написана от младата българска детска писателка Маги Благоева. Открива се само в специални места, но е мнооого симпатична и като история и като илюстрации, както е видно 🙂