Боян Павлов е познат вероятно на повечето хора като превъзходен готвач от ТВ шоу, но за мен е усмихнат, делови, позитивен, деен човек, който е част от ДЕОС. Бъбрим си тук с него:

Чувстваш ли се като звезда?
В България намирам думата “звезда” за преекспонирана. Кое ме дефинира, като такава? Това, че съм готвил няколко пъти по телевизията? Не, ако това дефинира значението, не се чувствам, като звезда. Чувствам се звезда за много други мои постижения, гръмки и понякога не толкова, като например, за това, че всяка сутрин казвам “Обичам те” на моята прекрасна Надя или за това че осиновихме с нея едно малко и сладко кученце, спасихме го от сигурна смърт и му дадохме втори шанс за живот. Това са нещата, които ме дефинират и ме карат да се чувствам звезда!

Какво от бизнеса може да се привнесе в политиката?
Харесвам правенето на бизнес, защото то е базирано на комуникация, взимане на решения и цифри! Комуникацията не всеки я умее, защото тя от своя страна е много строго сегментирана на вербална, невербална, агресивна, консенсусна и др. факт, който мнозинството от хора не осъзнават. В нея може да се инжектира доза его, капка емоция, щипка ехидност и както в готвенето ще получите ястие с различен вкус. Майсторството тук е да премериш правилно подправките според аудиторията. Взимането на решения е критично във всеки един бизнес. Имам една теория и тя гласи че и най-грешното решение е по-добро от невзетото такова. А последната съставка на бизнеса са цифрите. Героят на Дензъл Уошингтън във филма Мъж Под Прицел (Man on Fire) казва, цитирам: “Куршумът никога не лъже” (А bullet never lies). Toва е вярно за цифрите. Те никога не лъжат. Точна наука!

В политиката трабва (всички) да се научим да слушаме и същевременно да чуваме. Много хора слушат, но не чуват!

В политиката трябва да се научим да взимаме решения, да заставаме зад тях, да ги отстояваме! И най-важното – да си признаваме, когато те са били грешни!

В политиката трябва да се научим да боравим с цифри правилно, а не да се случва така, че в Q1 на фискалната година да имаме бюджет със сериозни дефицити. Имплементация на сериозен финансов форкастинг, екстраполация и контролинг са спешно нужни.

Трите гореупоменати са фундамента на един стабилен бизнес, а според мен и на една стабилна държава.

Защо ДЕОС – какво казваш на хората, които те гледат учудено?
На първо място – заради усмивките! Усмивката притежава много силна енергия, която, досущ, като водата, си проправя път, бавно, но сигурно! На второ място – либерални възгледи – трудно е в дълбоко обременена България да се споделят такива! Трето, но не последно място – желанието за истинска промяна! През последните 25 години има страшно много полемика в политиката, в която винаги се изтъкват слогани, които завършват с, цитирам: “…за България”; “…за развитие на България”; “…за по-добра България”. Е, хайде де!

В политиката се дават интересни предизборни обещания с идея, че след 2, 3 или 5 години те няма да имат валидност, ще бъдат забравени или този, който ги е дал няма да е отговорен относно това, което е обещал.

Може ли да се случи промяна в България?
Тук ще си позволя да насоча вниманието към една песен на Майкъл Джексън – Мъжът (човекът) в огледалото (Michael Jackson – Man in the Mirror). Изслушайте я, изгледайте видеото към нея. Промяната трябва да сме ние! За последните 25 години виждам едни и същи лица, с едни и същи разбирания и една и съща политика. Те обаче очевадно не са слушали песента на краля на попа! Е, аз предлагам да им я изпеем! Призовавам всички млади хора да им я изпеем и да им покажем как се прави! Винаги съм казвал, че мога да сформирам много по-успешен кабинет от всички от 90та година до момента само с една шепа колеги, студенти и преподаватели от СУ Климент Охридски, Катедра “Политология”.

Имаш ли си любими места в София и кои са те?
Обичам много природата и се чувствам истински щастлив разхождайки се в Южен Парк, изкачвайки Витоша и наслаждавайки се на Боянски Водопад!

Какво пожелаваш на София?
Пожелавам и силно управление с нов, либерален модел на мислене! Пожелавам електронна София на гражданите! София, в която ще може да си поръчате регистрация на автомобил онлайн и да я получите с куриер; София, в която може да си подновите личната карта онлайн и да я получите с куриер; София, в която може да регистрирате фирма за 20 минути онлайн и други такива интересни неща, на които се наслаждават жителите на много други градове по света, а на нас ни се струват просто, като едно недостижима мечта. А, на себе си, като Софиянец си пожелавам – София за хората! Ти избираш!

Кого каниш в ДЕОС?
Отправям своята покана към всички усмихнати и позитивни хора, най-вече млади такива! Всички, които вярвят, че за да се случи каквато и да е промяна, тя трябва да се случи първо вътре в нас!

Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван, Галя, Арян, Дарин, Катина

Какво те привлече в ДЕОС?
Привлече ме чуството за общност с която мога да споделям своите ценности и заедно с която имаме по-добър шанс да променим средата ни на живот. Привлече ме и факта, че хората в ДЕОС са хора на действието, прагматични, доказали се като успешни личности. Много дълго време чаках да се появи истинска либерална партия която да гарантира моето политическо представителство и според мен с ДЕОС това вече е факт.

Възможна ли е според теб промяната в България и как отговаряш на песимистите, които казват, че тук нищо не може да се промени?
Разбира се че промяната е възможна, при това промяната може да стартира с действията дори на един единствен човек. Това, което е необходимо, е ясна визия и воля да се отправим на път, който в крайна сметка да ни доведе там, където искаме да стигнем. Промяната не е лек процес, защото изисква от всеки да изостави зоната си на комфорт, едновременно с това процесът е мотивиращ и зареждащ, особено ако вярваш в адекватността на избора, имаш съмишленици и не се отчайваш при първите трудности. Агентите на промяната винаги са ярки и смели личности, носещи нестандартни но визионерски идеи. (Ярко си спомням предложението на Соломон Паси във ВНС през 1990 г. България да напусне Варшавския Договор и да се присъедини към НАТО – дори неговите съпартийци имаха трудности с приемането на тази идея)

Основните 2-3 стъпки, през които смяташ, че трябва да минем, за да се случи реална промяна в обществото ни?
Най-важната стъпка е повече хора, критична маса от хора повярва че могат да бъдат промяната и че тя зависи в буквалния смисъл на думата от всеки един от тях. Втората стъпка е тази общност да се обедини около основната цел на промяната. Ако повярваме в това, че ние сме автори на промяната, че тя зависи от нашите действия (или не се случва от нашето бездействие или от разпилените в разнообразни посоки усилия), то тази промяна ще стане възможна. Първата победа е да спечелим срцата и душите на хората, да ги накараме да повярват че промяната това са те самите, техните желания и мечти.

Какви хора срещна в ДЕОС? И кого каниш да е присъедини?
Срещнах хора които са постигнали страшно много, чест за мен е да ги наричам приятели и да бъдем заедно в една общност. Бих поканил в ДЕОС всеки, който вярва, че свободата на личността, защитата на човешките права и върховенството на закона са базови ценности, всеки, който смята, че промяната е негова лична отговорност и задължение.
“If not you, who? And if not now, when?”

Повече за ДЕОС – либералната партия на България има на www.deos.bg 

Още от готините хора в ДЕОС – Емо, Борил, Катина, Иван, Галя

Много хубав 1-ви юни! Видях всичките си приятели като деца – чисти, усмихнати, наивни. Човеци. Добре че повечето са си такива и сега, обнадеждаващо е!

И любим мой цитат от Земя от водата на Греъм Суифт:
И не забравяй – обичаше да казва баща ми… – каквото и да научиш за хората, колкото и лоши да се окажат, всеки от тях носи сърце в гърдите си и всеки от тях е бил някога пеленаче, закърмено с майчино мляко…

 

Тези дни се въртят около победата – над змея, над войната. Мисля си, че всеки от нас е победоносец ежедневно и битката е най-вече със самите себе си.

Лидия ме размисли по темата. И реших, че е време да споделя кои са моите герои. Хората, които ме вдъхновяват, мотивират, възхищават и за които съм благодарна, че ги има и ги познавам. Вероятно ще изпусна някои, но ще напиша за други. Защото са (ми) пример и вдъхновение.

Люба. Люба Батембергска, която макар и нежна и крехра е сред най-храбрите борци, които познавам. Активист и от протестите, а в момента сред главните действащи лица в защита на Карадере.

Лидия. Лидия Стайкова, която безкористно, безуморно и смело помага всеки ден, по всякакъв начин на бежанците у нас и спасява човешки животи и съдби.

Вася. Вася Атанасова, която успява да задвижи ентусиазма на цялото родно уикипедианско общество с личния си пример, всеотдайност и ежедневен труд, но и въвлече десетки хора от цял свят в идеята си #100wikidays

И освен, че съм благодарна, че ги има тези мои три героя, истински и никак не анонимни, от днешния ден на глобалното ни село, много ми се ще сякаш да има още такива герои – алтруистично действащи, проактивни, без умора, с много кураж и вяра в хората.

#истинскитегерои

хм, замислям се и решавам, че ще е добре да поканя и други блогъри да пишат по темата за своите герои

я да опитаме с Мирянка, Събина, Денис

 

 

моята София,
която мнозина намират за грозна, не харесват, не обичат, не се грижат за нея,
и все пак моята София,
е уютна и в шепа побираща се – от НДК до Операта за има-няма 20-тина минути пеша
е артистична и леко разпиляна, почти съвсем като жена в началото на златната си възраст
е тайнствена и често в задните дворове или пък по мансардите на старите кооперации кипи живот
е като лабиринт от улички, в които е романтично да се позагубиш
е на градинките и парковете със смеещи се деца и старци, играещи табла
е на старите дървета навсякъде, които дават толкова достолепност на града
е на шумните кафенета и барове, в които винаги е пълно с приятели
е на хората, които все повече се научават да се усмихват
е на младежа със странната прическа, на другия с чудната шапка или на момичето с ярките чорапи и червило
е на забързаните пъстри пешеходци
е на свежите велосипедисти
е на лъвовете на Лъвов мост и на орлите на Орловия
е на държащите се за ръка влюбени на спирката
е на странниците, които не бързат за никъде
е на четящите в трамвая и тролея
е на протестиращите на жълтите павета
е на променящите се квартали, дори и по малко, но променящи се, всеки ден

моята София е хората в София
не я отричай, обичай я, нали си част от нея 🙂

има някои неща в нашия град, които ми харесват повече как се случват тази година. малки промени, някои по-видими, други не толкова. но се случват. затова и ми се ще да не ги подминем.

места за паркиране на велосипеди. има ги на все повече и дори понякога неочаквани места. значи и велосипедистите са повече. скоро вероятно дори и велоалеите ще са повече. чудесно!

по-пълни места за узкуство. театри, коцерти, клубове са все по-пълни, често много пълни. кипи живот. същинска европейска столица. ама наистина.

по-чисто. особено пътувалите наскоро в Париж или Рим вероятно ще се съгласят веднага – градът ни е доста чист. и това е приятно. за всички ни.

освен това няма как да пропусна готините проекти People of Sofia и Сподели София и още много великолепни онлайн и офлайн неща, които се случват тук и сега.

както много пъти съм казвала – обичам София!

Ето с тази гляма усмивка ме посрещна във Варна Иван Иванов. Запознахме се по телефона, седмица по-рано, като обаждането му бе лично предизвикателство към него си – да се запознае и издири начин да се свърже с човек, с когото много иска да се запознае. Е, пътуването ми до Варна бе свързано с друго, но успяхме и с Иван да пием кафе. Не люто. Лютото кафе прави той всеки понеделник в 7 сутринта с хора, които стават все по-многобройни и са готови да излязат от зоната си на комфорт и да действат в преследване на своите идеи и мечти.

Разкажи как възникна идеята за лютото кафе?
Първо името му беше Световно кафене и беше създадено от две прекрасни дами Ралица Христова и Десислава Иванова. Това се случи в началото на това лято в бар „Мерси”, който се намира на плажната ивица във гр.Варна, с формат – да се обсъждат различни теми, които бяха предложени от присъстващите още на първия брой на кафенето. Впоследствие на моето второ появяване на кафето (мисля че беше след около месец, месец и половина не помня), предложих на организаторите и на всички присъстващи да се предизвикаме помежду си. Нещо слънцето май напичаше горещо и доста се бяхме поотпуснали. Спомням си първото ми предизвикателство беше към Рали и бях предизвикал нейният страх от тъмното и самотата – да отиде една нощ сама на палатка в местността Прибой (едно много чудесно местенце до кв. Галата). Рали въпреки всичките си терзания се справи Великолепно – показа воля и характер (въпреки че имаше и допълнение към нея, взимайки и кучето си – един много сладък лабрадор на име Кара). Към мен бе отправено предизвикателство от Деси да направя една коучинг сесия следващата седмица с нея. Впоследствие имаше и други желаещи. С какво ми беше на мен лично полезно това предизвикателство – научих се повече да слушам, отколкото да говоря. Така започнах да вниквам в по-голяма дълбочина, какво иска да ми каже човека отсреща. Открих че доста неща може би съм пропускал до сега.  На следващото кафе Деси и Рали ме поканиха да се присъединя към екипа на кафето и така се започна с предизвикателствата. Каква е идеята. Първо – човек се изправя срещу свои страхове и в рамките на една седмица вижда бариерите пред себе си, и си отговаря на въпроса готов ли е да ги преодолее. Второ – научава се да се мотивира и то в срок. Трето „проваляйки се” понякога, човек научава по-голям урок, отколкото това да се е справил със самото предизвикателството. И понеже подлютяваме първоначално с предизвикателство, а после изпитваме насладата от преодолените бариери споделяйки ги в групата, решихме да наречем формата Лютото кафе. И това всичкото го правим забавлявайки се. Ето така се роди идеята.

Какво е нужно, за да се развива човек и предприемаческият му дух?
Аз смятам че на първо място е желанието да се развиваш. Човек сам трябва да поиска да се развива в дадена посока, тогава и мотивацията му е на високо ниво. Второ, да му е интересно в посоката която иска да се развива и да е готов да действа. Някои хора природно са надарени с предприемачески дух, друга част го изграждат в себе си, трупайки във времето опит и развивайки в себе си определени качества. Част от които смятам че са: да вярваш в себе си; да успяваш да се само мотивираш; да предприемаш действия без да се страхуваш, че ще загубиш и да си готов да се учиш от „провалите си”; да се учиш от най – добрите. Аз смятам че няма успешен човек, който не се е провалил. И всичко това да го правиш забавлявайки се.

Ти самият как излизаш от зоната си на комфорт? 
Излизането от зоната си на комфорт за мен е движение и промяна. Когато усетя че нещо много се застоявам или вървя в една линия си измислям предизвикателства – стартирам нови проекти,опитвам се да правя неща, които досега не съм правил или както казва Ранди Гейдж „Когато промените действията (БЕЗдействията) си – ВСИЧКО ще се промени.“ Лютото кафе беше създадено именно с тази идея.

Къде ни е на нас българите финансовата култура? А предприемаческият дух?
За съжаление финансовата ни култура не е на високо ниво, но аз вярвам че който иска намира начин да я постигне. Особено при предприемачите финансовата култура трябва да е на много високо ниво, иначе трудно ще ти се получат нещата. А колкото до предприемаческия дух, в контекста на това че имаме много млада икономика (на 25 години без традиции в предприемачеството), мисля че все повече млади хора, под различни инициативи биват въвлечени в сферата на предприемаческия дух, което ми вдъхва доверие за случването на едно по-добро бъдеще.

За какво мечтаеш? 
Мечтая хората  да започнат да се усмихват  повече.

Какво пожелаваш на хората, които четат това интервю?
Пожелавам им в навечерието на коледните празници да си направят подарък под елхата, като си поставят смели цели и мечти, и да ДЕЙСТВАТ през новата година за тяхното осъществяване.

 

Запознах се с Адриана Първанова около кампанията Заслушай се. И се радвам че можем да си говорим с нея на тази тема – как се разбираме / не се разбираме като хора и как заедно можем да променим това.

Успяваме ли ние, чуващите, да чуем и хората с нарушен слух?
Не! Много са нещата, но един е основен. Ние нечуващите, изучаваме майчиния език, както вие чуващите изучавате английски. /Кажете една дума на английски език на чуващ, който не знае английски и го накарайте да я напише. Със сигурност ще сгреши./ При нечуващите хора при изговаряне на звуците „Б” и „П” идва и звука „М”, защото е с едно долепване на устните, а ние отчитаме думите по устните. Затова грешим при писане. Случва се хората да си помислят, че съм чужденка или че чувам 
Нямам какво да крия, аз съм естествена и откровена към хората. Тези, които имат желание успяват лесно да ме разберат.

Кои са основните предизвикателства лично за теб – работа, среда, хора?
Предизвикателствата са много. В работа най-важно е да изпитваме удоволствие от това, което правим, но също така и да ценят труда ни и да проявяват разбиране към нас. Много е важно да ни бъде даден шанс да покажем какво можем, а също и да покажем, че се учим и развиваме уменията си, както всички останали хора. По отношение на средата – естествено , важно е тя да ни мотивира и вдъхновява, да е позитивна спрямо хората с увреждания. Хората са най-важният фактор за мен. Има отрицателни и положителни хора. Какво им пречи да се обърнат към – единствения в колектива, който е нечуващ и да говорят спокойно, така че и аз да разбера?. Другите чуват и работят без да гледат устните на говорещия, но те не ни дават гръб и си говорят помежду си.

Както говорите на чуващи и така трябва да се обръщате и към глухите, ние сме еднакви хора. Има добри хора и са много внимателни към мен, но има и хора, които ми обръщат гръб и не говоря с мен в компания, не ми обясняват какво обсъждат останалите. Както изолирам този момент много обичам да съм сред чуващи хора, да научавам много нови неща, да се развивам и усъвършенствам. Посещавала съм многа държави и ми се иска социалната политика в България да е както в Естония, Испания, Русия, Франция, Канада и други. Пътувала съм като участник в групата за синхронно пеене „ЖестиМ” за хората с увреден слух и по проекти на АРДУС.

Други приятни предизвикателства за мен са свързани със спорта – обичам да карам ски, да плувам, да танцувам и пътувам.

Разкажи ни за твоето образование и професионален път накратко.
Завършила съм ТУ – София, специалност „Инженерен дизайн” степен бакалавър. С много желание, труд и упоритост успях да се преборя за тази своя кауза. В момента съм последна година магистратура в НБУ специалност „Мултимедия, компютърна графика и анимация”. Същевременно работя като главен специалист в Национален военноисторическа музей, като основното ми задължение е изработване и поддържане на уеб страницата на музея и филиалите из страната.

Как могат още хора да се включат в кампанията Заслушай се?
Като научат за нея повече хора – от медиите и социалните мрежи например. Като бъде популяризирана в училищата или сред студентите. Като се потърсят партньори и се покаже примерът на успешно реализиращи се в обществото нечуващи хора.

Какво си пожелаваш в личен план?
Искам да се усъвършенствам в програмирането на уебсайтовете, и да работя сред колектив, които да не ме изолира, за това, че не чувам. Да комуникират с мен по всяко време, и така да научавам повече за света и да се чувствам пълноценна. Бих си пожелала също да живея в общество, в което нечуващите са активна част и работят заедно с чуващите в училища, банки, болници и т.н.