има ли кой да ви обича

kterziiski

„… Наистина, има ли кой да ни обича? Случвало ми се е да мисля за това и като мисля достатъчно дълго, да се разплача“

„Много лесно вярваме, когато ни кажат, че ни мразят, много трудно вярваме, когато ни кажат, че ни обичат“

„Преди обичах да им вярвам, но сега знам – когато са още млади, просто говорят глупости, заради половите хормони, Когато годините напреднат, казват, че ни обичат от страх и от самота …“

интервюто ми с Кайо (Калин Терзийски) от това лято, след Лудост е тук и се получи добре

Ма Дзиен: Майсторът на фиде

MAistorut

Ангел Игов – превод, Мариана Мелнишка – редактор, Жанет 45 издава, у-ни-кал-но адекватна корица. това ме накара да си я купя и зачета.

виждаш ли го този смазващ шрифт на корицата? и това смляно месо. за това е тази книга. смазваща. реалистична до сюрреализъм. човешкото изстъргано до корен от човеците. азът в пълната му липса.

„ако животът станеше твърде лесен, уменията, които бе придобила през годините, щяха да се окажат безполезни и нямаше да има какво друго да прави, освен да умре“

„Знае, че неговият живот е почти изцяло посветен на Партията. Но няма представа коя е Партията. Знае, че Партията е била тук и преди да се роди той и че го е направлявала през целия му живот. Всяка частица от него принадлежи на Партията. Партията му е поръчала да пише романи. Би могла да му заръча и да умре, ако поиска – не би имал избор“

за книгата писаха и Зори тук и авторката на корицата – Ина Бъчварова – тук

като говорим за китайски автори – непременно Хиляда години молитви

лятото преди мрака

грабна ме заглавието – Лятото преди мрака. и името на авторката – Дорис Лесинг. но се оказах неподготвена за тази книга.

много женска, много зряла, тежка. въпросителните са цял куп. любовта, бракът, свободата, майчинството, щастието, себе си.

идеално четиво за края на лятото на всички жени над четиресет. препоръчвам.

за възраждане на българските библиотеки

vyzrajdane na bibliotekite

„Европеецът купува средно 11-12 книги годишно, българинът 0,56. Европейските библиотеки се посещават от 60-70% от населението, българските от 10%. В българските библиотеки няма нови книги и тяхното посещение става безсмислено.

Няколко примера за процента от населението, регистрирано в библиотеките:
Великобритания – 60%
Финландия – 90%
България – 10%“

целият текст за инициативата за възраждане на българските библиотеки  – тук

писах още: големият потенциал на позабравените библиотеки и е-книги и учебници vs хартиени

свободната класика – за всички

популярните книги за училище – за свободен достъп и в аудио формат – вече са достъпни на openculture.com. Оруел, Шекспир … всичко. разбира се, не говорим за българските класики.

вероятно за 2011-та е нереалистично, но за 2012-та си пожелавам родните министерства на Културата и на Образованието да инвестират в сайт-библиотека, в който да са достъпни в свободни формати родните класици, както и учебниците, всичките за всички класове. за ползване през web, през мобилно устройство – който както му е удобно.

защото класиката е за всички. а образованието и културата са веднага след слънцето и въздуха за всяко живо същество.

дали това може да стане?

писах още: е-книги vs хартиени

най-четящото дете, училище и град

IMG_5100

лятото отмина и с това дойде денят да сложим финала на Забавното лятно четене. целта ни беше да измерим реално колко четат децата. и да докажем, че противно на всички мнения българските деца четат.

около 2200 деца попълваха редовно своя онлайн дневник цяло лято, след всяка прочетена книга и днес стана ясно кои са се справили с четенето най-добре. деца от 143 населени места, а попълниха свои читателски дневници дори българчета, живеещи в Англия, Испания, Германия и САЩ

с гордост споделям, че най-четящото училище е Увекинд, София, след него и СОУ Патриарх Евтимий гр. Пловдив и СОУ Найден Геров гр. Варна, както и училища от Благоевград, Казанлък, Бургас, Русе и Елена

най-четящото дете е 11-годишната Микаела Димитрова от Варна, която получи електронен четец от Biblio.bg, сладвана от деца от Пловдив, Севлиево, Карнобат и София

най-четената книга за това лято е Пипи Дългото чорапче, следвана от Мечо Пух, Алиса и Патиланско царство

„Четенето е по-лесно от писането. Но продължавам и да чета, и да пиша и съм щастлива, че получавам толкова похвали от Вас, деца“ Юлия Спиридонова – Юлка, вероятно най-популярната съвременна българска детска писателка

„Вярвам, че четящите деца ще станат четящи хора за цял живот и това е моята цел като преподавател“ Аглика Дамаскова, учител по български език и литература в Увекинд

лично следва да изкажа някои благодарности – на Спаска, Ирина и всички от Детски отдел на Столична библиотека, едни тихи, работливи и отдадени на децата и книгите хора, чийто труд често остава много скрит – радвам се, че си партнирахме в този проект. благодарност на Марин Бодаков, Юлка, Аглика, Калин Каменов за подкрепата. благодарност на всички деца, които четат и харесват четенето и Az-deteto.bg 🙂 на Светла, която както винаги беше неотлъчно до мен и изнесе голяма част от работата, която трябваше да се свърши, на всички колеги, които също се включиха в работа по проекта

срещнахме много деца в София, Варна, Пловдив, Севлиево и Габрово – четящи, любопитни, готини, усмихнати, освободени. срещнахме автори за деца в различните градове – хора, които продължават да пишат за деца, дори и да не са много популярни и без да търсят слава. срещнахме много хора в библиотеките – не загубили надежда, неуморни, но и малко тъжни

дарихме на библиотеките, училища и деца, благодарение на лични дарения и такива от издателствата, общо над 200 книги. можеше да е повече. не пречи и сега, ако имаш излишни, повтарящи се, прочетени вече книги да ги дариш на близката библиотека

забавното четене продължава. дневник всяко дете е поканено да попълва след всяка прочетена книга. защото за четенето няма сезони.

IMG_5196

снимките са от Забавното лятно четене в Севлиево и Габрово. още снимки от днес пред Народния – тук в Az-deteto.bg

писах още за потенциала на библиотеките, книгите и библиотеките

големият потенциал на позабравените библиотеки

IMG_5118

библиотеките ни са в окаяно състояние. забравени. с мизерен бюджет, едва стигащ за заплатите на библиотекарите. с мизерни или съвсем без средства за нови книги. често без бюджет дори за чистачка.

библиотеките ни все пак разполагат с книги, разполагат и с два други много важни ресурса
място, на което могат да се случват безброй много неща – от четения, концерти, до открити уроци, изложби, детски празници;
хора, които познават книгите, обичат ги, могат да се грижат за тях и да помагат на другите, в частност децата, също да заобичат книгите; хора добронамерени, работливи, отворени за нови неща и съвместни проекти, хора, чийто труд и съществуване е забравено, непризнати, но въпреки това не отчаяли се.

към инициативата Забавното лятно четене на Az-deteto.bg и Детски отдел на Градската библиотека в София поканихме всеки да дари книга на библиотеките. една книга, на цената на едно кино, например, която в библиотеката живее не един прочит, а много. и с това в библиотеката е по-ценна. за жалост поне в София Детски отдел е получил едва около 20-25 книги дарение това лято. хей, толкова ли са стиснати хората, живеещи в София? дали не им пука? дали пък не знаят къде е библиотеката? мисля си аз. и се надявам нещо да се промени.

хората от библиотеките не мислят, че децата днес не четат. но са разочаровани, че учителите често пропускат да заведат дори и само един път в годината учениците в библиотеката. и искат да имат най-новите заглавия, не само в една бройка, за да привличат с това още и още читатели. покрай проекта Глобални библиотеки всички библиотеки са модернизирани с по няколко компютъра, свързани с Интернет, което допълнително привлича децата. сега остава да се модернизира и начина на класифициране и подредане на книгите, на достъп до електронна информация отвъд игрите. но и това ще стане. има желание.

макар и позабравени, библиотеките не са потънали в прах.

писах още: за книгите и библиотеките и призраци в библиотеката

важната роля на учителите

заглавието трябваше да е важната роля на учителите по литература, но всъщност пишейки го осъзнах, че „по литература“ е излишно. учителите и всичко, което те правят (или не) за нашите деца (за нас) е от изключително значение.

писателят и театрален режисьор Петър Денчев и аз си говорихме днес за ролята на учителите по литература за вкуса на читателя. за страха на читателя да погледне критично, да пита, да преживее. много хора гледат на книгите през призмата на въпроса „какво чувства лирическият герой?“ или „какво иска да каже автора с това?“ – абсурдните въпроси, инфантилизиращи всяко произведение, както и всеки читател. цели поколения са/сме израстнали с тези въпроси. та притеснението, което си споделихме с Петър е, че все още има много учители по български език и литература, които са в този ритъм на 60-те.

от учителите идват не само знанията на децата ни, но и тяхното самочувствие на пълноценни хора, тяхното не сломено, а подхранено любопитство, тяхната жажда за новост.

искрено се надявам.

какво да извадим от ученическата чанта

с наближаването на септември отново се подеха ученическите теми и отново най-вече за тежките ученически чанти. в една анкета ни запитаха с Томи (10 г.) какво би извадил той, така че чантата му да стане по-лека. ето отговорът:

„нищо не мога да извадя. всичко, което е в чантата ми за училище ми трябва.“ и след малко размисъл – „по-скоро бих заменил всички учебници с киндъл или друг електронен четец, така чантата ще е доста лека“

апропо той изчете около 10-тина книги това лято, от тях над половината – в електронен вариант, защото отдавна не са издавани и ги няма по книжарниците, а библиотеките август почиват … не питайте дали са легално купени електронни книги. не защото не бихме ги купили, а защото именно тези заглавия легално не се предлагат.

благодаря ти, Хари Потър

много хора считат поредицата на Дж.К. Роулинг за пълна боза. други, дори без да са я чели, я отричат. може би защото нашумя толкова, може би защото е книга номер едно за много деца хора

не мисля, че е глупава която и да е книга, която едно дете чете. когато това е поредица от 7 книги, всяка между 300 и 800 страници и кара детето да поглъща жадно ред след ред – не може да е безсмислена

благодаря, че го има Хари Потър, защото мисля, че той отключва четенето у децата днес, на които, ясно е, им е ужасно скучно и трудно да хванат книгата с бели листове и черни ситни буквички, докато наоколо са така примамливите шарените филми, интерактивните компютри и умните телефони

наскоро и друг благодари – Dear Mr. Potter и възможно е истерията „Хари Потър“ да поприключи, но със сигурност това ще е най-четената (доброволно) книга на още поколения деца

а междувременно, да, с вълнение очакваме последния филм от поредицата

и пак междувременно Пипи за момента е най-четената от децата книга за това лято – в Забавното лятно четене