раят е винаги настояще, което не си очаквал
само ако ме бе обичала поне мъничко, поне на шега, просто от съчувствие към любопитството и стеснението ми …
една тънка книжка с класическата история на едно момче на дванайсет и неговите първи сексуални стремления. на прът поглед ми напомни за Лолита на Набоков. върна ме много успешно в детството, с онези безкрайни лета, с влюбвания и трепети, жега и пердета, полюшвани от ветреца, разкриващи скрити страсти. и много по френски разказана. и тъжна.
„Малките нации. Това понятие не е количествено. То сочи ситуация, съдба … вечно в сблъсък с аругантното пренебрежение на големите…
Малките нации образуват една „друга Европа“, чиято еволюция се явява контрапункт на тази на големите нации. … В това виждам предимството на „малкостта“ – богатството от културни събития е „по мярката на човека“ …
Когато Ницше шумно обругава германския характер, Когато стендал заявява, че предпочита Италия пред родината си, никой германец, никой французин не се обижда; ако един грък или чех си позволи да каже същото – ще бъде анатемосан като презрян предател …
О, малки нации. В топлата ви близост всеки завижда на всеки …“
Милан Кундера е сред най-любопитните ми днешни автори. а Завети и Предателства ми позволи да го открия по нов начин и видя в светлината на кратката история, напоена с размишления, гарнирана с умерена доза философстване и защитена с куп любопитни литературни и исторически факти.
говорихме си преди дни с Марин Бодаков, един от големите родни съвременни автори, някак без връзка с Кундера, по много от темите в Завети и Предателства. за това, че днес студентите са чели Калин Терзийски, но не и Кафка, за романа и мястото му в литературата днес, за преводите и колосалната роля на преводачите в развитието на езика и литературата. за лайфстайл културата, която избутва в ъгъла другата, истинската, говорихме и за емигрантството. всичко това кратко и притегателно Милан Кундера го е описал в книгата си. ако си на вълна размишления ще ти хареса.
ето още за книгата на Кундера, скоро и интервюто с Марин Бодаков ще е в Kafene.bg
–
писах още за Валс на раздяла
много хора считат поредицата на Дж.К. Роулинг за пълна боза. други, дори без да са я чели, я отричат. може би защото нашумя толкова, може би защото е книга номер едно за много деца хора
не мисля, че е глупава която и да е книга, която едно дете чете. когато това е поредица от 7 книги, всяка между 300 и 800 страници и кара детето да поглъща жадно ред след ред – не може да е безсмислена
благодаря, че го има Хари Потър, защото мисля, че той отключва четенето у децата днес, на които, ясно е, им е ужасно скучно и трудно да хванат книгата с бели листове и черни ситни буквички, докато наоколо са така примамливите шарените филми, интерактивните компютри и умните телефони
наскоро и друг благодари – Dear Mr. Potter и възможно е истерията „Хари Потър“ да поприключи, но със сигурност това ще е най-четената (доброволно) книга на още поколения деца
а междувременно, да, с вълнение очакваме последния филм от поредицата
и пак междувременно Пипи за момента е най-четената от децата книга за това лято – в Забавното лятно четене
предполагам много хора са скептични – „днешните деца не четат“, „кой ти ходи в библиотеката днес“ … сигурно частично са прави. и сигурно изхождат най-вече от своя опит. но моят опит казва друго. познавам Ана Мария и Мони, Томи и Яна и Ники, Ането и Миро и Роско и още много деца, които четат. не по принуда, а защото им е интересно. ако е много яка книгата дори в големите междучасия четат понякога, вместо да ритат футбол. може да са изключение, но ги има и това е обнадеждаващо. има още много такива деца – отидете в библиотеката и постойте така половин ден – сами ще се изненадате колко деца минават от там!
от друга страна – библиотеката – свято място във вековете, днес – тънещо в забвение покрай нови идоли, кризи и всевъзможни оправдания. в Детски отдел на Столична библиотека от началото на 2011-та не е купена нито една нова книга. добрата новина е, че все пак тук-там има някои дарени.това не само за Детски отдел на Столична библиотека. всички библиотеки плачат за нови книги.
и защото децата все пак четат, а могат да четат и повече, а в библиотеките имат нужда от нови книги за децата – Az-deteto.bg стартираме дарителска инициатива. който иска е поканен да купи една детска книга и да я дари – в близкото училище, читалище, общинска библиотека. на всяка книга ще се зарадват хората там. една детска книга е с цена между 2 и 20 лева. а ще зарадва повече от едно дете, със сигурност.
списък с книгите, необходими за набавяне в Детски отдел на Столична библиотека има тук
списък с вече дарените книги и имената на дарителите има тук
за всички, които се влюбиха в този голям бял стол от Малкото голямо четене – той ще е целия ден на 24 май пред Народния театър „Иван Вазов“, за готина снимка с теб 🙂
в десятката са любимите на всички ни Емил, Алиса, Карлсон, Малкият принц, Мечо Пух, Пипи, наред със Здрач, Хари Потър и родните най-известни Патиланци и Ян Бибиян – голяма конкуренция! искрено съм любопитна кой ще поведе класацията
та, ти гласува ли за любимата си детска книга? гласуването продължава само още малко тук
хубавото на Малкото голямо четене е, че ни върна в детството и в нашите любими първи храбри истории, приказни герои, вълшебства неземни, приключения откровени, корабокрушения и спасения, първите романтични погледи, тийн влюбвания и бегли, но помнени за цял живот целувки. надявам се пък да е провокирало и децата да четат повече, но за това не знам.
днес специален гост на Media Masters 2011 бе Лаура Ескивел – жизнена, чаровна, с желание да изглежда модерна, но и някак търсено мистична
Лаура Ескивел взе максимума от вниманието на залата, като ни заля с поне 20 минутна реч, в която тръгна от маите, мина през 1950-та, когато е била малка, баща й направил самоделка радио, нямали телефон у дома и звъняли от магазина, като плащали всяко обаждане. после ни пусна запис как на 6 разказва приказка и баща й я записал
след всичко това стигна и до Интернет и как не можем днес без него, как внукът й, който е на три борави толкова лесно с компютъра, всички снимки са дигитални и лесно може да ги затрие човек. според Лаура Ескивел днешните хора ги е страх от тишината, изпадат в ужас, когато спре тока, не си говорят на вечеря, но изпращат съобщения нон стоп с туитър, по мейл или sms на хора от целия свят …
както Sve после написа в туитър – хората всъщност винаги ги е било страх от тишината
е, от утре ще чета Със скоростта на желанието и ще разказвам
–
p.s. честно казано миналата година на Media Masters Бегбеде ме впечатли повече
обръщайки се назад към детството ми се иска да си припомня любимите ми тогава книги. ясно е – Малкото голямо четене, на Денис 10-те най-важни книги, мнението на Томи, че не бива да му натрапвам своите любими книги, защото те сега звучат неактуално …
и мислейки си много по темата разбрах, че всъщност сега харесвам тези детски книги, а вероятно тогава съм мислила другояче. въпреки това ето моите 5 любими детски недетски книги, които може би трябва вече да не си дете, за да разбереш и заобичаш напълно. но които със сигурност е добре да препрочитаме от време на време, за да сме повече себе си.
Малкият принц. Твърде вероятно повечето, дори всички деца да не разбират точно историята. Днес я изучават във втори-трети клас, но наистина им остава неразбираема. А е безкрайно красива. Но това наистина малко трябва да порастеш, за да го видиш.
Алиса в страната на чудесата. Да, децата я харесват. И да, всички обичат Алиса! Забавна е. Има и прекрасно филмче на Дисни от преди години. Но много повече виждаш от цялата история, различните заигравки и случки малко по-късно, не като дете.
Мечо Пух. Естествено, Мечо Пух е номер едно детски герой. Дори и след намесата на Дисни. Предполагам някои биха казали – заради Дисни. Някои дори докрай остават вдетинени и в захлас от него. Но и историите на Пух, нищо че са забавни, на моменти са повече за родителите, отколкото за децата.
Ние, врабчетата на Радичков. Родната класика. Харесвана донякъде от децата, но родителите са тези, които са истински влюбени във врабчовите истории и Драги ми господине.
Пет приказки и въобще Валери Петров. Родната класика. Приказки, идеални за по-малките деца и най-вече за родителите им. Безпрекословно светиня. За децата във 2-3 клас, когато се изучава, които вече са на Хари Потър и Пърси Джаксън – може би леко скучна. Трябва им време да открият красотата на словото. Ще стане при тези, които продължат да четат. И да мислят.
изпускам ли нещо? а твоите детски недетски книги кои са?
за всички малки и пораснали любители на космоса и на Стивън Хокинг – една много добра книга, наскоро издадена на български от Сиела.
ако сте канени на детски рожден ден и се чудите какво да подарите – това е прекрасен подарък, дори ако детето още не може да чете.
с много картинки и истински великолепни снимки от различни краища на Галактиката Джордж търси съкровища в Космоса е едно наистина забавно приключение за всички
говорихме си с Денис вчера, защото имахме път наблизо и аз имах да купувам (пак, за четвърти път тази година) книги, кога намирам време да чета. истина, както и при теб вероятно, както и при много хора – на нощното ми шкафче стоят няколко започнати книги. други поне 10-тина са в позиция на изчакване – закупени, но още неотгърнати. ще им дойде ред. вероятно.
не, не съм книжен експерт, не мога да се изказвам научно за прочетеното, нито да правя анализи. обичам да чета. но не чета толкова, колкото бих искала. все пак чета прилично. по-добра съм в купуването на книги. особено обичам за подарък ей така да купувам книги. но това е друга тема. харесвам и приятелите ми, които четат книги и ми препоръчват какво да чета.
кога чета ли? всеки ден. или ок, почти всеки. може би 6 от 7.
кога чета? най-вече вечер, след като изгася компютъра, преди да заспя, понякога 30-тина минути, понякога два часа, пада се между 12 и 2 нощем. по-рядко чета сутрин. рано сутрин. около половин час. понякога чета в колата – по задръстванията в София. понякога ако имам 5 минути преди среща също чета.
какво чета? най-вече съвременни автори, родни и световни. за най-впечатляващото обикновено успявам и да блогна. например за Сияние на жена, Атлас изправи рамене, Дървото на нощта, Танцувай, танцувай … имам си дори категория книги тук
а ти?
Follow