„Пусто гръколудие, като зараза ходи по българите! Все им дай на някой друг да ся правят! …“

„Нашите хора често са такива, като тия деца, чак малко да ти дожалей. Все уплашени едни таквиз, сърдцето им ся свило като птиче зимъска, чакат някой да ги приласкай, с добра дума да ги повика, и чак тогаз им ся душа разтваря. Ала не е такъв светът! Не та хич биля приласкава, ами та с строгий си поглед затиска …“

„Тъй като гледаш, умни да са втасали? Умът не процветява в света. Хитрост да, но ум не. Не знам за какво е той направен, но не е за живот. А което не е за живот направено, нали знайш …

Но ей на, как съм се възмечтал така, зел съм аз, че съм заспал. Тъй е тя. Природата е много досетлива – на сичко му намира лесното.“

„Той светът и без това е толкоз пропаднал, че ся нуждай от грамадное едно объртане!“

„Невежеството е корена на сичко. От там бликат тез мръсните води. Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия край на реката на другия. Другия не го касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква. И какво тогаз очакваш?“

„Българе, българе … Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голямата грешка в живота. (Мал шанс ся зове по французки. Неразбрано племе, братче! И не стига туй, ами го и овладели диви анадослки османлии.“

„Глава человеку е боклукчарник, какъвто втори няма. Но някой ще рече – там сред свинете и бисери се намират. Да, и аз в туй вярвам. Трудно е само да ся разбере кое кое е.“

„Ти ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защо те прочия не щат напредък. Те искат да си карат как си знаят. И ти ако искаш напредък, ще трябва здрвата да ги разтърсиш, а те за туй ще та мразят от дън душа. Но, няма как, тъй става.“

„Мале, къде съм ся аз озовал! Сред Млекоподающи животни человек да бъда. Туй не е лесно!“

Милен Русков. Възвишение.

задължителен.

този пост чака дълго. мисля, че днес е точният му момент. като поздрав за всички на #orlovmost

изрових си старите тетрадки прашасали, в които преди много години, около онези безгрижни 20, съм си записвала всяка прочетена книга и най-вълнуващи откъси, стихове, мисли. изрових ги и си поплаках. и пожелах и днешните безгрижни 20-годишни да посегнат дори и за малко към нещо от Бредбъри

„Бъдещето се втурва към теб. Разполагаш само с един миг, за който да успееш да го превърнеш в приятно, смислено и добро минало. Миговете се нижат и ти примигваш срещу утрешния ден. Не сграбчиш ли тези моменти, без да ги спреш, и не ги ли оформиш, без да ги унищожиш, не оставяш нищо след себе си. Моята цел, неговата цел, всички цели трябва да се отпечатат в тези малки парченца бъдеще, които при докосване се превръщат в бързо изчезващи дни.“ Гробище за лунатици, Рей Бредбъри

„Малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш.“ Вино от глухарчета, Рей Бредбъри

„Everyone must leave something behind when he dies, my grandfather said. A child or a book or a painting or a house or a wall built or a pair of shoes made. Or a garden planted. Something your hand touched some way so your soul has somewhere to go when you die, and when people look at that tree or that flower you planted, you’re there.

It doesn’t matter what you do, he said, so long as you change something from the way it was before you touched it into something that’s like you after you take your hands away. The difference between the man who just cuts lawns and a real gardener is in the touching, he said. The lawn-cutter might just as well not have been there at all; the gardener will be there a lifetime.“ Fahrenheit 451, Ray Bradbury

утре сутрин в Детски отдел на Столична библиотека (пл Славейков) ще дадем старт на второто издание на Забавното лятно четене – готината инициатива на Столична библиотека и Az-deteto.bg за насърчаване на детското четене

добрата новина е, че кампанията се радва на по-голяма подкрепа, а през следващата седмица ще обиколим и детските отдели на библиотеките в Плевен, Русе, Варна, Бургас и Стара Загора

децата са поканени да попълват свой читателски дневник онлайн на Az-deteto.bg/knigi
а в края на лятото че знаем кои са най-четящият град, най-четящото дете и най-четената книга!

хайде 🙂

от Детски отдел на Столична библиотека

„На 17 май от 18.00 ч в Детско-юношеския отдел на Столична библиотека, пл. Славейков №4А ще се състой „Вечер на родителите”. Каним всички, които все още не са открили библиотека за своите деца, както и тези които ползват нашите услуги да ни гостуват. В неформална обстановка ще се опитаме заедно – родители, психолози и библиотекари да поговорим за ролята на четенето в личностното развитие и за библиотеката като място, където този процес може да се случи. Едновременно с това ще попитаме родителите какво би ги накарало да заведат детето си в библиотеката, за това какво очакват да предлага тя като услуги и дейности. Ще ги запознаем с германската програма „Старт в четенето – три крайъгълни камъка за четенето”.“

Вонегът – един от колосите, формирал вероятно много от мен, от нас, в онези студентски безгрижни години, в които си предавахме апокрифни и не толкова книги и четяхме по много много и обсъждахме всяка със страст

а за докато простосмъртните спят са достатъчни заглавието, авторът и толкова. 16 разказа. класика.

е, вече знаете какво да правите, докато простосмъртните спят 🙂

книгите са за всички. книгите са крайно нужни на всеки.

на децата, за да открият света и хората, разнообразието и красотата

за младежите и студентите, за да намерят по-лесно себе си

за зрелите хора, за да се сдобиват с нови и нови доказателства и истини и сили

за възрастните хора, за да пътешестват надалеч, надалеч, без да напускат дома си

книгите са за тези, които искат да постигнат нещо в живота си

и за тези, които смятат, че животът е несправедлив към тях

книгите са за хората с динамично ежедневие, за да имат момент, в който спрат и се вглъбят

и за хората с монотонно ежедневие, за да имат приключения и нови приятели

книгите са за хората с по-скромни възможности, защото по-обучените и подготвени имат по-големи шансове в днешния ден

и за по-заможните, защото знанията са истинското богатство, което не може да се загуби лесно

книгите са за теб и мен. а след като ги прочетем, можем да си поговорим за тях.

е, какво четеш в момента?

писах още: отворено писмо относно детското четене, как децата ни да четат повече, колко четат децата ни

снимката е от Детски отдел на библиотеката в Габрово, по време на гостуването на Забавното лятно четене през септември 2011

няколко истории от всички в сборника на Калин Терзийски Ной дава последни указания на животните истински ме впечатлиха

Тийнейджър 2. за тийнейджърите днес, шляещи се по МОЛ-овете, нещастни, че не могат да имат най-новия айфон, красиво облечени и безгрижни и тийнейджърите преди само около 20 години, които „пазиха“ страната, границата и убиваха по заповед, на същите 18 години

и Всичко за баба ми. за твоята и моята баба, за благото баба

корицата е смущаващо некрасива, напук прилича на корица на учебник по литература и никак не те грабва

парите от продажбата на книгата се даряват за лечението на Пламен Войков

писах още Калин Терзийски за щастието и Кайо за доброто, както и за Има ли кой да ви обича а тук е интервюто с Калин от миналата есен в Kafene.bg

чаках новия превод на Мураками с любопитство и жажда за него.

този път героинята е на 19. нежна и дребна. и много различни самотни хора около нея. в текста има още и котки, и много джаз. разбира се – самотата е навсякъде в големия град. хората се преплитат, както и случките. а всичко се случва между 11:56 вечерта и 6:52 сутринта. все пак сунтринта настъпва и е ясно, че започва нов ден.  „Новото слънце излива нова светлина върху градските улици“ и „Ще мине време, преди да се спусне следващият мрак“.

още за книгата – тук в Kafene.bg

писах още за Мураками, неговата Хроника, Страната на чудесата, танцувай танцувай, преследването на овцата

„Вярвам, че историите ни свързват. Вярвам, че литературата отива отвъд националните граници, религиозните, етнически, класови, полови граници. Тези граници са винаги пред нас – невидими, но много силни. Понякога, чрез изкуството, можем да изградим мостове над тези граници. Силно вярвам в тази възможност.“

„Времето на fast food, времето на технологиите, времето на Интернет, на Facebook, Twitter … Как свързваме тези бързо развиващи се технологии, как ги хармонозораме с бавния ритъм на литературата? Възможно ли е това? Аз вярвам, че е възможно. Вярвам, че именно защото живеем в този забързан свят имаме нужда от моментите, в които спираме, поглеждаме навътре и поемаме това наше собствено пътешествие, което литературата и книгите ни дават. За мен не е противоречие да говорим за нуждата от книги и да говорим затехнологиите в същото време. Вярвам, че те могат да съществуват заедно.“

• книгите подхранват въображението, а от въображение има нужда всеки
• книгите подпомагат емпатията, толкова нужна, за да разберем другия
• книгите създават нашата индивидуалност и ни правят различни
• книгите ни носят хумор, важен във всяко време
• книгите съпровождат „номадското мислене“, помагат ни да пътешестваме
• книгите ни свързват

цялата реч на Елиф Шафак на Медиа Мастърс 2012 тук

писах още за събитието тук