признавам, че криминале отдавна не бях чела. и ноември ми дойде някак приятно в есенните дни.
динамична, провокираща, еротична, на места до груба, на места любовна, книгата се чете лесно и увлича. наркотици, преследвания, есенна гора, книгата ни разхожда из софийските потайности, за да завърши нейде в Америка.
комплиментите са за ROI, които с този роман правят дебют в художествените книги. поздравленияи за стилната корица. и за Явор Веселинов браво.
йеее казах си като видях щанда с книги в супермаркет от голяма верига. снимах и споделям.
10-те топ книги:
Чест, Любов и Копелето на Истанбул на Шафак,
Дневникът на един дръндьо (за деца около 8-9-10)
Хорхе Букай, разбира се
…
и „книги, които всеки трябва да е чел“ – тук вече навлизаме в дълбоки води, като до Гор Видал стои Дан Браун … Елизабет Костова е до Булгаков и Умберто Еко, а Набоков и Уайлд са наред с 18-те % сиво на Зак Карабашлиев и Стъклен дом …
човек да се смее ли, да плаче ли, да се радва ли или да скърца със зъби. книгите са храна за духа. и освен това явно са масовка, преглъщаме, че са в магазина за храни и като така, наред с пакетираните полуфабрикати посягаме към нещо задължително според някого, което явно сме пропуснали, пъхаме в кошницата и после набутваме в библиотеката, че ако дойдат гости да не мислят, че нямаме нещо от задължителния минимум, издиктуван в супермаркета.
наскоро Ането ми сподели, дори го сподели в ефира на БНР, че библиотекарката в училището им е нелюбезна, не дава да се ходи в междучасието в библиотеката, не дава книги на децата от подготвителен и първи клас, вика на децата и никак, ама никак не ги мотивира да се върнат в училищната библиотека. това ме натъжи. знаех си, че тази жена е някакво изключение. днес се запознах с другия тип библиотекари – обичащи и обгрижващи книгите и децата
на първия ден от конференцията за библиотеките и младите хора във Варна срещнах още (след срещите по време на пътуванията на Забавното лятно четене) силно отдадени на каузата четене, детско четене, книги хора от библиотеките в Добрич, Стара Загора, Разград, Ловеч, Шумен, Хасково. ще пиша скоро за тях
но ме впечатли най-вече споделения опит на Соня Янчева, училищен библиотекар в Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна и бързам да споделя за вдъхновение на всички, замесени с децата и книгите. вероятно няма да опиша всичко добре, ще пропусна неща, но Соня кани всеки, който иска – да й отиде на гости в училище и тя ще сподели
Математическата гимназия във Варна има богат книжен фонд – над 30 000 заглавия! граден с години. основно научна литература. и един библиотекар, но достатъчно инициативен, деен и креативен – Соня Янчева. имат активности, на които доста окръжни библиотеки могат да завидят:
децата в това училище четат много. за всяка нова книга се появява списък с чакащи
учениците организират кулинарни търгове, на които родителите приготвят вкусотии, всички си ги купуват и събраните пари отиват за нови книги, художествени, за библиотеката. на последния са събрали 860 (wow!) лева! подобни търгове правят два пъти в годината
отделно събрали от списания плакати и ги продавали на търг отново на учениците в училище и събрали за книги още 300 лева!
учениците пишат своя обща книга. отделно имат книга, в която всеки споделя мнение за прочетеното. имат клуб „млад библиотекар“ и четири доброволци-библиотекари, добре обучени, които помагат на единствения библиотекар в училището – Соня.
имат клуб „любители на европейската литература“ и „писателски клуб“
не насърчават даряването на книги, които никой не чете. на всяка дарена книга отзад се слага надпис „книгата е дарена от … и той Ви я препоръчва!“
Соня Янчева е убедена, че „има четящи деца, когато имаме какво да им предложим. има ли хубави книги – децата идват“
аплодисменти за Соня Янчева. блазе им на учениците във Варненската математическа. дано има повече библиотекари като Соня. респект.
мислех си да спестя част от истината, която може да накара някои да не посегнат изобщо към тази книга. едната – че Николай Петков всъщност е Отец Николай, православен свещеник в шуменския квартал Дивдядово, втората – че е философ. хората днес имаме доста предразсъдъци и към отците и към философите. и за по-неутрално ги избягваме
е, това е, написах го. и въпреки нечии предразсъдъци книгата стадионът на старата госпожа е истинско приключенско пътешествие, което те разхожда напред-назад във времето и пространството, запознава те с велики умове, представени като обикновени хора, разказва за кварките, мъдреците, изкуството, футбола и още много неща от светското ни ежедневие
„нашата съвременна литература отдавна чакаше такава книга“ е написал Деян Енев. и на мен ми е любопитно допълнение в пъстрата картина на българска литература днес. и важна реабилитация на образа на свещеника, който за жалост най-често в изкуството ни е представян или пиян, или зъл, или глупав, което донякъде да не е много справедливо
самият Отец Николай е от онези земни неземни хора, с които можеш да говориш дълго, по много теми, без да се измориш и без да се натовариш. скромен, лек и в същото време дълбокомислен. скоро интервю с него в Kafene.bg
традицията в семейството ни повелява всяка вечер да четем приказки. изборът е на децата, а бройката понякога достига до няколко, но по стандарт е една.
тези дни изчитаме нова книжка, вълшебно илюстрирана и много усмихната – Тетрадка за приказки, специална с това, че деца са авторите на приказките, деца от тук и сега на България, а майстори-художници са допълнили с красиви картинки
един от важните елементи децата да харесат книжка е оформлението, картинките, а на тази моите деца ахнаха като я видяха и разгръщаха, а след това се смяха с глас на няколко места, докато я четяхме
а защото в края има място за приказка, след като изчетохме толкова забавни истории започнахме да съчиняваме свои! 🙂
аплодисментите са за издателство Точица, които за пореден път показват, че с мисъл, любов и труд нещата се получават истински! браво и за куража, с който запасяват децата да творят и мислят!
харесвам поредицата на колибри със съвременна европейска проза – дава ми нестандартни четива, различни автори, неочаквана мъдрост
пътуването на слона на Жозе Сарамаго е смешна история за прехода на един слон от Португалия до Австрия, пеша, с различните му премеждия и приключения, слонът преминава през поля и села, през живота на хората наоколо, носи им и страх и усмивки, отвежда ни в една приказка от стари времена
„има рай и рай, не всички са еднакви, едни са с красиви жени, други не са, но за да научим в какъв рай сме попаднали, достатъчно е да ни оставят да надникнем през вратата. Една стена, която ни предпазва от студения северен вятър, покрив, който ни защитава от дъжда и от нощната влага, и вече никакво друго удобство на тоя свят не ни трябва, за да се чувстваме като хора. Или да изпитваме насладите на рая.“
„ще остане само писмата да почнат да пристигат по въздуха, без да се нуждаят от крилата на гълъбите, Предполагам ще е малко по-трудно, усмихна се кметът, но, докато свят светува, всичко може да се случи, Докато свят светува ли, Няма друг начин, командире, съществуването на света е наложително“
„дадем ли време на времето, всичко на тоя свят накрая ще се реши“
забавното лятно четене е проект, който намислихме в един хладен мартенски ден при гостуването ни в Детски отдел на Столична библиотека Ирина, Спаска, Светла и аз. измислихме го с цел да върнем децата към книгите, колкото и амбициозно да звучи това, но и реално да знаем колко четат децата и какво
през 2011-та обиколихме по библиотеките в Севлиево, Габрово, Варна, Пловдив, а тази година продължихме с Русе, Плевен, Варна, Стара Загора, Бургас и Пазарджик и ще бъдем в Кюстендил в началото на септември
навсякъде срещаме усмихнати, умни и красиви деца, като тези на снимката. деца, които ходят в библиотеката и четат, но и играят, защото е ваканция и защото са деца
навсякъде срещаме отдадени на работата си за книгите и децата хора в библиотеките. библиотеки с различни възможности, по-често за жалост окаяни, но обслужвани вярно от хора с дух
ще ми се да спомена за библиотеката в Русе, която се помещава в прекрасна сграда, която за жалост се руши, а няма средства за възстановяването й (между 100 и 200 000 лв). библиотеката в Русе има и чуден салон, в който могат да се поставят пиеси, да се прожектира кино или да се изнасят концерти, за жалост също с нужда от средства за възстановяването му (около 80-100 000 лв)
искрено ме възхити инициативата на Фондация Децата на Русе, събрала пари с благотворителни концерти, продажба на детски рисунки и подобни и с тях закупила над 800 книги за Детски отдел на библиотека Русе и 3 електронни четци! твърдо мога да кажа, че от обиколените от нас библиотеки тези в Русе и Варна имат наистина завиден брой книги
библиотеката в Пазарджик също има разкошна, макар и в леко соц стил сграда. недостатък е, че е леко в периферията, но пък сградата си струва. отново самата сграда плаче за ремонт. струва ми се, че и още дарения от книги, специално за детски отдел няма да са излишни
с цялото ми възхищение към тях трябва да отбележа, че библиотекарите от детските отдели не получават специална квалификация или обучение за работа с деца, а се налага сами да „напипват“ правия път, да намислят интересни неща, с които да привличат и забавляват децата и да ги запознават с книгите
в същото време навсякъде библиотеките се ползват като безплатни летни занимални за децата, което е добре. наред с времето пред компютъра, който задължително е там по програма „Глобални библиотеки“, децата и четат или поне разглеждат книжки, играят си сред книгите
изключителна радост носят всички тези срещи в страната с децата – с искрени погледи, огромни усмивки, цял куп стихове и песни за изява пред микрофона, с техните родители и учители, окуражени за своите деца, с авторите за деца от всеки град – защото често те са малко познати там далеч в София, а работят за децата и обичат срещите си с тях, с хората в библиотеките, скромни и отдадени на професията си, с хората от общините, които биват насърчавани да се замислят, че все пак библиотеките са ценно място …
ще ми се проектът Забавното лятно четене да продължи и догодина. дано.
време за почивка. с книга на плажа или в планината – чудно!
за седмица помъквам три книги. всеки от семейството по 2-3 също. това си е цяла чанта книги. носим задължително и четци. защото от миналото лято знаем колко са полезни
оказва се, че изчиташ трите книги за три дена и оставаш без четиво …
оказва се, че едната е много тежка, другата не ти допада, пак оставаш без четиво …
и тук на помощ идва четецът – на него има заредени много, много заглавия, от които можеш да избираш
даже да не ти се чете това, намираш друго, или сваляш нова книга
цялата класика е свободно достъпна
има вече доста книжарници, от които да си купиш електронни книги
и така решаваш всички проблеми – един четец и четенето през отпуската е уредено в голямо разнообразие!
четец може да се намери нов за от 200 лева, много електронни книги са безплатни, други са с по-ниска цена от хартиените, все по-достъпни са електронните книги ми се струва
да живеят електронните книги и четци!
тази книга дойде и ме отвлече в спомените, любовите, морето, липсата, носталгията, болката
оказа се идеална за безвремието на плажа и топлите юлски нощи
„… или си мисля, че е любов, иска ми се да е любов, Боже, как ми се иска да е любов, а не поредната победа, защото след победите оставам сам и срутен, побъркан от белезите на отсъствието на истина в живота ми, чужд на самия себе си …“
„понякога сме страшно неподготвени за местата, към които се връщаме… “
„За какво е цялото безпокойство – да очертаваш граници, да сплиташ въображаеми нишки, при положение че в действителност нещата не са нито хармонични, нито противоречиви, това не принадлежи на онова, едно плюс едно не прави две, началото има вкус на края и смъртта всъщност не е никакъв проблем. Смъртта не променя нищо. Трябва да съм казал нещо в този дух, защото помня, жената, която ме бе довела при доктора, се опита да ме утеши – и това беше някак нелепо, понеже аз се смеех“
Крака на костенурка на Николай Грозни – една книга за Индия, не каквато я виждат туристите от лъскавата й страна, книга с много мъдрост и смях, една книга за пътя към хората, през който минава и пътя към себе си
премиерата е утре, 20 юни от 18.00 часа в Америкън Корнър, площад Славейков 4А, София
Follow