„За какво е цялото безпокойство – да очертаваш граници, да сплиташ въображаеми нишки, при положение че в действителност нещата не са нито хармонични, нито противоречиви, това не принадлежи на онова, едно плюс едно не прави две, началото има вкус на края и смъртта всъщност не е никакъв проблем. Смъртта не променя нищо. Трябва да съм казал нещо в този дух, защото помня, жената, която ме бе довела при доктора, се опита да ме утеши – и това беше някак нелепо, понеже аз се смеех“

Крака на костенурка на Николай Грозни – една книга за Индия, не каквато я виждат туристите от лъскавата й страна, книга с много мъдрост и смях, една книга за пътя към хората, през който минава и пътя към себе си

премиерата е утре,  20 юни от 18.00 часа в Америкън Корнър, площад Славейков 4А, София

изрових си старите тетрадки прашасали, в които преди много години, около онези безгрижни 20, съм си записвала всяка прочетена книга и най-вълнуващи откъси, стихове, мисли. изрових ги и си поплаках. и пожелах и днешните безгрижни 20-годишни да посегнат дори и за малко към нещо от Бредбъри

„Бъдещето се втурва към теб. Разполагаш само с един миг, за който да успееш да го превърнеш в приятно, смислено и добро минало. Миговете се нижат и ти примигваш срещу утрешния ден. Не сграбчиш ли тези моменти, без да ги спреш, и не ги ли оформиш, без да ги унищожиш, не оставяш нищо след себе си. Моята цел, неговата цел, всички цели трябва да се отпечатат в тези малки парченца бъдеще, които при докосване се превръщат в бързо изчезващи дни.“ Гробище за лунатици, Рей Бредбъри

„Малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш.“ Вино от глухарчета, Рей Бредбъри

„Everyone must leave something behind when he dies, my grandfather said. A child or a book or a painting or a house or a wall built or a pair of shoes made. Or a garden planted. Something your hand touched some way so your soul has somewhere to go when you die, and when people look at that tree or that flower you planted, you’re there.

It doesn’t matter what you do, he said, so long as you change something from the way it was before you touched it into something that’s like you after you take your hands away. The difference between the man who just cuts lawns and a real gardener is in the touching, he said. The lawn-cutter might just as well not have been there at all; the gardener will be there a lifetime.“ Fahrenheit 451, Ray Bradbury

утре сутрин в Детски отдел на Столична библиотека (пл Славейков) ще дадем старт на второто издание на Забавното лятно четене – готината инициатива на Столична библиотека и Az-deteto.bg за насърчаване на детското четене

добрата новина е, че кампанията се радва на по-голяма подкрепа, а през следващата седмица ще обиколим и детските отдели на библиотеките в Плевен, Русе, Варна, Бургас и Стара Загора

децата са поканени да попълват свой читателски дневник онлайн на Az-deteto.bg/knigi
а в края на лятото че знаем кои са най-четящият град, най-четящото дете и най-четената книга!

хайде 🙂

от Детски отдел на Столична библиотека

„На 17 май от 18.00 ч в Детско-юношеския отдел на Столична библиотека, пл. Славейков №4А ще се състой „Вечер на родителите”. Каним всички, които все още не са открили библиотека за своите деца, както и тези които ползват нашите услуги да ни гостуват. В неформална обстановка ще се опитаме заедно – родители, психолози и библиотекари да поговорим за ролята на четенето в личностното развитие и за библиотеката като място, където този процес може да се случи. Едновременно с това ще попитаме родителите какво би ги накарало да заведат детето си в библиотеката, за това какво очакват да предлага тя като услуги и дейности. Ще ги запознаем с германската програма „Старт в четенето – три крайъгълни камъка за четенето”.“

Вонегът – един от колосите, формирал вероятно много от мен, от нас, в онези студентски безгрижни години, в които си предавахме апокрифни и не толкова книги и четяхме по много много и обсъждахме всяка със страст

а за докато простосмъртните спят са достатъчни заглавието, авторът и толкова. 16 разказа. класика.

е, вече знаете какво да правите, докато простосмъртните спят 🙂

книгите са за всички. книгите са крайно нужни на всеки.

на децата, за да открият света и хората, разнообразието и красотата

за младежите и студентите, за да намерят по-лесно себе си

за зрелите хора, за да се сдобиват с нови и нови доказателства и истини и сили

за възрастните хора, за да пътешестват надалеч, надалеч, без да напускат дома си

книгите са за тези, които искат да постигнат нещо в живота си

и за тези, които смятат, че животът е несправедлив към тях

книгите са за хората с динамично ежедневие, за да имат момент, в който спрат и се вглъбят

и за хората с монотонно ежедневие, за да имат приключения и нови приятели

книгите са за хората с по-скромни възможности, защото по-обучените и подготвени имат по-големи шансове в днешния ден

и за по-заможните, защото знанията са истинското богатство, което не може да се загуби лесно

книгите са за теб и мен. а след като ги прочетем, можем да си поговорим за тях.

е, какво четеш в момента?

писах още: отворено писмо относно детското четене, как децата ни да четат повече, колко четат децата ни

снимката е от Детски отдел на библиотеката в Габрово, по време на гостуването на Забавното лятно четене през септември 2011

няколко истории от всички в сборника на Калин Терзийски Ной дава последни указания на животните истински ме впечатлиха

Тийнейджър 2. за тийнейджърите днес, шляещи се по МОЛ-овете, нещастни, че не могат да имат най-новия айфон, красиво облечени и безгрижни и тийнейджърите преди само около 20 години, които „пазиха“ страната, границата и убиваха по заповед, на същите 18 години

и Всичко за баба ми. за твоята и моята баба, за благото баба

корицата е смущаващо некрасива, напук прилича на корица на учебник по литература и никак не те грабва

парите от продажбата на книгата се даряват за лечението на Пламен Войков

писах още Калин Терзийски за щастието и Кайо за доброто, както и за Има ли кой да ви обича а тук е интервюто с Калин от миналата есен в Kafene.bg

съвсем Великденски пост.

наскоро имах изпълнена с мъдрост среща с Калин Терзийски – Кайо, по повод новата му книга Ной дава последни указания на животните. ще пиша скоро за сборника разкази, ще има скоро и готино интервю с него в Kafene.bg, но малко само в аванс по повод днешния ден.

„Човек трябва да е напълно безпринципен в добротата си и във всички неща, които прави. Принципните хора са фашисти. Когато живееш, когато правиш добро или каквото правиш – надявай се, че Господ те води. Той знае принципите, а не ти.

Така реших, че трябва да помогна. Но как да помогна? Всяка помощ е нищо и половина, вятър и мъгла. С нея ние правим, аз специално за себе си правя няколко неща. Първо – да се дисциплинирам в даването и в анти-алчността, да се дисциплинирам в пилеенето, да дицсиплинирам у себе си нежелание за притежаване. От друга страна аз се отчитам пред Върховния инспектор. Правя го не заради този и онзи, защото това ще свърши някаква работа. На един човек колкото и пари да му дадеш нищо хубаво няма да стане. Но ти така увеличаваш доброто по принцип. Ако тръгнеш да мислиш много-много – вече е лоша работата. Поне така си мисля аз.

Пламен има съвсем конкретни нужди – той пътува веднъж седмично за кръвопреливане до Троян на собствени разноски. Баща му е пенсионер. Какво мога да направя? Не съм бизнесмен, но всъщност съм своеобразен бизнесмен. Аз произвеждам книги и то като луд, така че за да има постоянно някаква малка помощ – една от книгите ми да бъде дарена за това момче. Цялата печалба. Помолих и издателството и Сиела веднага откликнаха. И техните пари са дарени. Надявам се, че по този начин той ще има пари за пътуване, да речем.SMS с текст DMS Plamen на дарителски номер 17777.

Човек не трябва никога да се замисля, това е основна тема в моето писане, никога да се замисля защо прави добро, на кого прави добро и как го прави. То не е нито за когото го прави, нито за него си. То е за пред Висшата инстанция.“

–

още за има ли кой да ви обича

„Вярвам, че историите ни свързват. Вярвам, че литературата отива отвъд националните граници, религиозните, етнически, класови, полови граници. Тези граници са винаги пред нас – невидими, но много силни. Понякога, чрез изкуството, можем да изградим мостове над тези граници. Силно вярвам в тази възможност.“

„Времето на fast food, времето на технологиите, времето на Интернет, на Facebook, Twitter … Как свързваме тези бързо развиващи се технологии, как ги хармонозораме с бавния ритъм на литературата? Възможно ли е това? Аз вярвам, че е възможно. Вярвам, че именно защото живеем в този забързан свят имаме нужда от моментите, в които спираме, поглеждаме навътре и поемаме това наше собствено пътешествие, което литературата и книгите ни дават. За мен не е противоречие да говорим за нуждата от книги и да говорим затехнологиите в същото време. Вярвам, че те могат да съществуват заедно.“

• книгите подхранват въображението, а от въображение има нужда всеки
• книгите подпомагат емпатията, толкова нужна, за да разберем другия
• книгите създават нашата индивидуалност и ни правят различни
• книгите ни носят хумор, важен във всяко време
• книгите съпровождат „номадското мислене“, помагат ни да пътешестваме
• книгите ни свързват

цялата реч на Елиф Шафак на Медиа Мастърс 2012 тук

писах още за събитието тук