напоследък изживявам културен шок като се сблъсквам с хора, които са горе долу на моята възраст, горе долу с добро (разбирай висше) образование, но твърде твърде далеч във всяко друго отношение и основното ни разминаване е във възгледите ни за Интернет, неговото място и роля в днешния ден и в частност – блоговете, блогването, блогърите
онзи ден въпросът беше – правен ли им е психопортрет на тези хора (блогърите), как изглежда един блогър?
ето как някои хора виждат блогърите:
блогърите са хора без работа, такива с много свободно време
блогърите са злобни и само се заяждат
блогърите са безмилостни, захапят ли – става страшно
блогърите са комерсиални
с всичко това – блогърите са гадни хора, безделници, негативно настроени към света и най-добре да ги няма (да се избият)
в заключение:
какво ще им се косим на блогърите, само 25 000 са в България
ако ни захапят – по-добре да мълчим и „гък“ да не казваме
абе то и без това кой използва Интернет у нас …
по-стари споделени мисли по тази тема има тук (за корпоративните блогове) и тук (блогването като интелектуално занимание) и тук (БНТ говори за блогове) и тук (безсилни ли са блоговете днес)
Follow
Много ми се иска да са 25000, но за съжаление не са. Дори да има 25000 регистрирани блога, реално функциониращите са под 500.
http://ebem-blogeri.blogspot.com/
Я да ти дадем линк, където се говори истината за жалките блогъри.
БЛОГЪРИТЕ НА САПУН !
Raymond William/ tv-Technology and Cultural form измисля „мобилната приватизация“ или
„people forming technological bubbles around themselves, isolating themselves from the scrum of human relations“
и още
technology is making us into islands, particularly in our cars
Herbert Marcuse въвежда Technological reality
.. the private space by which man may become and remain „himself“
и маслинката в мартинито
Jerry Garcia „Technology is the new drugs“
мобилна приватизация, технореалност и технологии от гл.т на социалните психолози в последните трийсетина години обясняват феномени като MTV и iPod поколенията, цифровите архипелази на coolhunters, MySpace..и други ментални пейзажи :)) Интересно ми е накъде отиваш с дискусията. Тенденцията е, че традиционните медии населяват различно място от споменатите ментални пейзажи (не е само непознаване). Консуматорите на традиционните медии ЩЕ влизат в конфликт с тези на цифровите архипелази. Битката се казва „частното ми пространство“ и нямам намерение да я губя.
Напоследък нямам много време и рядко пиша, ще по-рядко коментирам. Но се старая поне да чета.
Когато тези „някои хора“ имат негативно отношение към блогърите и блогването, може би това е от страх – че не са в час, че са изпуснали момента и гледат да го отдалечат този момент още повече, бог знае от какво точно ги е страх. Но това ще трае до тогава, когато сами станат блогъри. Не се отчайвай от вербалната опозиция, червейчето е вече в главите им 🙂
Твоят пост за Second Life ми даде импулс пак да вляза (Videlina Heron; кой е твоят аватар?) и даже „снимах“ телепортната указателна табела на един университет (реален, със земя в SL), за да те подкрепя. Но не знам дали е уместно да поствам „снимката“.
„блогърите са хора без работа, такива с много свободно време“
вярно, поне за постоянно пишещите блогъри
„блогърите са злобни и само се заяждат“
избиват комплекси и гонят повече посещения – с комерсиална цел
„блогърите са безмилостни, захапят ли – става страшно“
тяхната сила е в това, че те са анонимни за останалата общност и смятат, че каквото и да напишат – може да е невярно или клевета – остават безнаказани – свобода на словото или трудно доказуемо престъпление.
„блогърите са комерсиални“
абсолютно вярно – обратното е изключение.
„какво ще им се косим на блогърите, само 25 000 са в България“
може да има толкова регистрирани блогове, но не и блогъри – в най-добрия случай са стотици.
Illa, рядко влизам в SL, нямам много време, но ми е много любопитно, да же мислих да правя репортажи, но там има толкова много неща … ще е любопитно да видим снимката 🙂
Вие май забравихте, че блогерите са влечуги, това го писа най-големият вестник в България.
А аз, понеже не съм баш блогер, се чудя напоследък защо ми е страшно трудно да открия и-мейл на повечето от блоговете…
То бива страх от СПАМ, ама чак пък толкова… Много често ми е страшно трудно да направя контакт с блогер, и така…