днес с Гори изнесохме мини-семинар на тема блогове – това, което разказахме бе прието много позитивно 🙂 посоките бяха две – необходимостта от това фирмите да имат блог, как и защо, кой да го пише и т.н. и другата страна – проследяването на темите, важни за фирмата в чуждите блогове; какво бе учудването ми да разбера мнението на ПР на голяма технологична компания, че интернет потребителите и в частност блогърите са предимно хора, които нямат друга работа и основното им аплоа е да плюят и да се заяждат; същият човек сподели опита си един с блогър, който след като в няколко поста говорил позитивни неща за въпросната фирма после отишъл във фирмата да иска заплащане за това … ; преобладаващо бе неразбирането на блогърите, усещането, че „нещо там в Интернет се мъти“, ама само 25 000 блога на български не са много и хората четяли и се вълнували основно от 24 часа или в-к трета възраст, хм … бяха споменавани конкретни имена на топ-блогъри, така че ако сте хълцали много, да знаете кой е говорил за вас …
както и да е, отплеснах се, а исках да дам прекрасния пример на блога на ING за Asia / Pacific – истински корпоративен блог от бъдещето – ето линк към него
не мога да му се нарадвам като цялостна концепция, стил, умерен и уверен подбор на теми, всичко!
може би най-силно ме впечатли отразяването в блога на изложбата, организирана от ING в Second Life!
Second Life, Celebrate the Leaving
да сложа ли тук клишето „мечтая за времето когато …“ и българските най-големи и не толкова големи компании ще взимат по-на сериозно виртуалното пространство и хората, които го населяват, а няма само да ги обиждат, че са шепа негативно настроени безделници …
Follow
По-големият проблем, с хеликоптерния поглед, е че разбирането за информация не се е променило. Така, за жалост, не е само на фирмено ниво. Трагедията е пълна в държавните институции.
Твоят герой, ПР, е стигнал до нещото което блогърите знаят: информацията е капитал. Всяка разменна монета има стойност, когато е неподражаема, поднесена по интересен начин, носеща директно ценност за потребителя и измерима (в прикачена стойност). За блогърите, стойността на информацията се увеличава с потреблението й: понасяш талантливо продукт, посещенията ти растат, мрежата ти се разгръща..никога не знаеш от кой възел ще излезе очакваното вдъхновение;
Във фирмите и по учреждения са заети да превръщат информацията в източник на власт. Информация се спестява, изопачава, забавя, манипулира, предоставя на час по лъжичка. По министерските сайтове има толкова хронологично насипан траш, че е невъзможно да намериш – по ангелите – с какво се занимават тия лейки. Комуникационните им отдели са заети с дистрибутирането на КГБ комюникета.
Циркът е пълен в идеята за обратна връзка (фирмено и корпоративно ниво). Човекът-правило, който стои от другата страна, рядко изхожда от информационната ти нужда. Смешки, вицове и откровена криза в доверието между бг човеците. Не питай, нямам рецепта
ох, звучиш апокалиптично, а аз искам да съм оптимист, нали живея тук …
Какъв оптимист си ти =)) Апокалипсът мина. Кадрови армагедон тече (това вече е оптимистична гл точка)
Освен оптимист трябва и да си евангелист – да разнаяш добрата блоговест в корпоративния свят. Браво за усилията, струва си!
http://www.burson-marsteller.com/Innovation_and_insights/blogs_and_podcasts/BM_Blog/Documents/2008 Burson-Marsteller PRWeek CEO Study.pdf