мартенска поезия

денят бе странен, мила моя
странен, колкото може да бъде един ден
ти беше през цялото време с мене,
мила моя,
в сълзите
размислите
усмивките
клавишите
и разговорите
за комформизъм и бунт
мартенски момичета
развели пък било то и къси коси
състояние на безтегловност
нов крем за лице
още сълзи
книги натрупани
хорски съдби
а времето безмилостно
(сега тук едно голямо клише)
лети (ли лети)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *