с Марин Бодаков имахме задушевен разговор в едно от култовите студиа на Националното радио следобеда и говорихме за родителството, училището, зверската необходимост от промяна там, кога децата ни спират да са любопитни и защо студентите, които учат няколко години подред до Ботаническата градина не са влизали никога в нея и подобни

веднага след това получих обратна връзка от слушател. млад човек, на 32 години, бивш и бъдещ учител. беше засегнат от разговора ни. дълбоко засегнат. затова е и този пост – за извинение и уточнение

респект към учителите, които съвестно, с желание (мерак) и отдаденост са се впуснали в приключението учителстване. не е лесно. наистина една от най-трудните професии. особено в днешния контекст на образование разчекнато между стари устои, нови деца, променени родителски нагласи и изисквания, променени изисквания на бизнеса и обществото като цяло. на учителите никак не им е лесно. най-често те обират парсата. от неуредиците в системата като цяло, морално остарелите изисквания, капризите на времето. респект.

горното не отменя факта, че сме в задънена улица с образованието, масовото. не само ние. много други eu и отвъд eu държави. за всички, които не са разбрали – времената драматично се промениха. драматично.

предефинираха се или имат нужда от спешна предефиниция много понятия. като например авторско право, собственост / интелектуална собственост, интелигентност. появиха се енциклопедия, списвана от хиляди неизвестни доброволци, най-мощният плод на колективния човешки разум до момента (wikipedia), място, в което всяка клюка, новина, емоция биват споделени и  чути моментално от хиляди неанонимни хора (facebook), място, в което вместо да издириш правилното изписване на сложни думи в дебели речници имаш резултата за части от секундата, плюс още много (google) и т.н. и т.н.

нещата не са същите от преди 10, 5, 2 години. образованието ни е поне от 20 същото. с леки козметики. и има нужда не от реформа. от обръщане на 180 градуса. и трябва да се започне от учителите та до децата. скоро, ако ли не вендага.

какво мислиш?

–

писах и преди по темата:
каквото повикало – такова отвърнало
и има ли шанс за промяна в масовото образование

не, няма да пиша за талантите по принцип. те са важна тема, ще ги оставя за когато съм в по-добро настроение. ще пиша за талантите на родни „пр експерти“ (моля, отбележете кавичките). днес леко си изпуснах нервите във фейсбук и бях по-груба от обичайното за мен, но нещото бе нелепо.

получих прес инфо, чието заглавие гласеше „Незрящият талант Крис пее в МОЛ „ххх ххх““

не, това не е случайна грешка. това е целенасочено търсен ефект. едва ли са си представяли чак и блог пост, но нещото е потресаващо. мислих, че малко по малко нещата се оправят. може би все още има неугаснала частица надежда. но е все по-трудно да я държа жива.