Поньо от скалата край морето

ponio

да, Дом на киното не е отоплен, да, седалките му не са луксозни като тези по модерните кина, но пък киното си е хубаво, особено много хубаво, защото дава уникални филми, които не можеш да видиш другаде.

Поньо от скалата край морето е японски детски анимационен филм, с режисьор Хаяо Миядзаки, озвучен на български. имаше своите две прожекции тази седмица. за жалост само пред шепа публика.

не, Поньо не е от рода на Дисни анимационните супер продукции. и като разказана по японски история е пълна с потайност, нежна красота, добро и зло в едно и в крайна сметка – много хармония.

ако ти попадне да го гледаш – не е за изпускане. вземи и децата.

малките детайли, които тук някак лесно изпускаме

img_3118

понякога на човек му е нужно толкова малко – само две марки с небрежно-нежни патета допрели клюнове, последвани от разтапяща прегръдка с любимия

искам да имаме скоро и бг яки марки. не искам много, нали?!

най-голямото наследство

img_3068често хората се карат – делят наследство. броят кой какво получил, на кого какво му завещали – апартамент, къща, магазин, завод … или само кола, или само котка и чизми. едните завиждат много, другите се страхуват много, че първите им завиждат.

мисля си, че най-голямото наследство, което получава всеки от нас не е това, което може да се опише в нотариален акт или с банкова сметка.

най-голямото наследство е това, което остава у нас от нашите родители, това, което са успели да ни предадат, генетично или чрез възпитанието си. напред излизат жаждата за живот, усещането за свобода и отговорност на избора, готовността да се рискува и да се общува свободно, таланта и полето да го развиеш, въображението и липсата на окови, които да го приземят преждевременно, амбицията и нуждата да знаеш още и още, действеността и предприемаческия дух.

и това наследство друг не може да ви го вземе. или го имате – или не. но ако го имате – не оставяйте прахоляка от забързаното ежедневие и глупавите извинения да го покрият до забрава. ок?

на рисунката – машина за сняг, Али (4 г.)

дядо коледа, донеси ми преса за коса … или какво направихме с децата си

коментар от дете тук в блога днес:

„мили дядо коледа аз сам на 9 години и от теб искам за лаптопа ми хардиск и преса за коса и едно много хубаво костиум4е моляте донесими тия подараци дядо коледа моляте :d :d“

не, този пост няма връзка с предните за децата като наше огледало и каквото повикало такова отвърнало

децата като наше огледало.

вайкаме се и се тюхкаме, че децата ни неграмотни.

истината е, че децата ни са наше огледало. какво се получава? четат ли българите като цяло – не? защо децата да четат тогава? гледат ли телевизия, шоута, реалитита и турски сериали, ама по много – да? защо тогава се сърдим на децата, че и те са по цял ден пред екрана?

в същото време бизнеса се оплаква от липса на кадри. няма квалифицирани хора. и неквалифицирани няма.

в същото време 100% от завършващите висше образование в Индия и Китай говорят перфектно английски.

мда.

каквото повикало – такова отвърнало

темата е доста подходяща за 8-ми декември. не че са направили проучване и за нивото на родните студенти, но ако изхождаме от резултатите за учениците можем да се досетим евентуално и за студентите …

най-интересното е колко шокирани са всички. като ущипани лелки. все едно всичко се е сринало в последната година-две. истината е, тъжната истина, че образованието от кризата не е излизало и плаче ама на висок глас не за реформа, а за тотална трансформация.

ясно е – каквото посееш – това ще пожънеш, не може образователната система и цялата страна да са в криза, пък да имаме перфектните ученици и супер резултати.

промените в последните години са в две посоки – образователната система и оценяването. третото важно звено – учителите, всъщност основният фактор – от това някой да обича или не математиката и някой да развие математическия си например гений или не – са учителите. не съм чула да се инвестира в развитието им. по-скоро те в голямата си част са унизени и взети за смях.

кой става учител днес? който не го примат другаде. ако завършиш някаква специалност с по-слаб успех – ставаш пак учител. … ниски заплати. липса на уважение. лошо самочувствие. и още и още …

никой не печели от зле образовани млади хора. факт. но не бива да виним само учителите или системата. сигурно виновни сме ние всички, че не сме изискали достатъчно и се примиряваме със състоянието както си е, оставяме децата ни да израстнат ей така. спасяваме се поединично – кой с частни уроци, кой с бой. е, резултатът като цяло е плачевен. но за бой сме си ние, не децата ни – те са потърпевши и един ден могат да ни търсят сметка за делата ни или безхаберието ни. на себе си трябва да се сърдим.

още по темата – интервю с Ева Борисова в Дневник; учениците ни четат и мислят трудно в Az-jenata.bg

какво искат децата ни за Коледа? а ние?

img_2911

докато ежедневно сме заляти от коледни реклами и оферти, кои по-гениални, кои по-семпли, а из нет-а си пишем по статусите каква чалга е Коледа, децата ни, дори само на 3 вече са в матрицата и си чакат коледните подаръци

за момента едва малко над 3 000 деца са писали писмата си до Дядо Коледа от сайта Az-deteto.bg, явно повечето родители оставят за последния момет и писането и пазаруването …

но какво искат децата ни за Коледа? ето няколко писма, искрени и прями – искам това и това …как им хрумват тези желания?

в желанията на децата ни решаващи са няколко фактора:

1. телевизия – ако детето гледа телевизия то непременно ще иска една (повече или всички) от рекламираните там играчки;

2. другите деца – естествено е детето да иска кукла като на Мими или влакче като на Жорко, а ако на Пламен вече са му купили GSM, искаме и за нас такъв от Дядо Коледа, дори много-много да не вярваме вече в него

3. ако добре успяваме да си говорим с децата си, да им отделяме достатъчно време, да ги познаваме и отгатваме желанията им – може да искат и по-различни неща като усилвател за китара или братче, например 🙂

без значение колко ни е досадна Коледа или не – децата си я искат и трябва да им я дадем – уютна, изненадваща и забавна. не е трудно. изборът е наш.

не, жените не стават за предприемачи

img_2235

„не, тая работа не е много за жени“ … – в общи линии подобни реплики чух след предния си пост по темата за предприемачите и споменаването на наблюдението, че из родните start up инициативи се мяркат малко дами

дойде и обратното – „простата логика е, че като тръгнат готините момичета и стане cool, момчетата няма да се налага да ги навиваш твърде дълго“

шаблонът е ясен:

бизнесът е мъжка работа – жените да си гледат децата и дома

мъжете са силни и вадят пари – жените са красиви и се хихикат по моловете да ги харчат

мъжете могат да управляват – жените могат да бъдат управлявани

изумително е, че в съседна Турция, считана отсам границата за бастион на патриархата голяма част от уеб бизнеса се управлява от жени. у нас – жените в уеб могат да се изброят на пръсти. не само в уеб, всъщност

за да правиш бизнес е необходимо самочувствие, смелост и готовност да рискуваш. мисля като цяло тук не окуражаваме младите хора да рискуват, не им вдъхваме достатъчно самочувствие, но добре подплатено със способности и знание. на младите хора като цяло. на младите момичета – съвсем. основното внушеие е – по шаблона

хммм