не гледам телевизия защото:
– имам цял куп по-интересни неща за правене.
– не искам да ме залива цялото човешко нещастие на куп, изразено в 20 минути новини за убийства, атентати, злоупотреби, кризи, катастрофи и подобни; това ме подтиска, депресира и ме кара да се страхувам. страхът убива развитието.
– не искам да ми се налага агресивно и еднопосочно какво да харесвам и какво да не харесвам най-вече с рекламите, но и с многото скрити реклами; повечето реклами са ми любопитни професионално, но показват стандарт, който може да подтисне мнозина и да ги доведе до депресия и страх. страхът убива развитието.
– не искам да изживявам през погледа на турски / латино сериали най-съкровените или по-обикновени моменти от моя собствен живот; една перфектна любов на филм, неистинска, една перфектна сватба, едно перфектно погребение създават миражи. хората сравняват с действителността, в която са ежедневно, депресират се и се страхуват. а страхът, както вече е ясно – убива развитието.
– не искам темата ми за разговор с приятели утре да е какво се случи в сериала днес, предпочитам да си говорим за как да променим света, а не как да влезем още по-яко в матрицата;
радва ме, че повече и повече хора не гледат телевизия (средно у нас в момента по данни на Маркет тест около 18%. това е съзнателен избор, а не невъзможност да си позволят устройството). докато още и още други имат работещ нон стоп телевизор в хола, в кухнята, в спанлята и в детската. това не го разбирам.
но – всеки е свободен да избира. аз избрах. и имам цял куп интересни неща за правене – като например да порисувам с децата си, да омеся питки за вечеря, да излезем в парка, да блогна тук или да се посмеем на чаша вино с приятели, с които променяме света.
Follow