(ей сега ще направя едно голямо обобщение)

животът е като неспирна детска игра или безкрайна импровизация
ако го правиш с кеф и ти се отдава – и публиката ти се радва
доказателството – чуй Ella – One note Samba (scat singing) 1969
(опитай парчето до край, жестоко е)

дъх на печени ябълки и канела се прокрадна в последните коментари на предния ми пост; в атол намерих приятел от детството, едно от първите гаджета, какво прави нет-а, а; с Гори книгата ни е на финалната права, wow; в офиса се смеем по много, колко е гот да си обиколен от готини хора; детските рожденни дни са забавни за децата

ето къс споделен офисен фолклор от деня: „За сватбата – опази боже, помилуй мя, дано не се случи такова бедствие, амин, во веки веков. Тогава ще да бъда с хавайска тениска (от тези, много шаренките, каквито носят старите хора от 60 години нагоре), електриковорозова коса (отново за пример – старите хора – може бииии 65 години нагоре?), къси панталонки тип „Елате ме вижте, а като се насмеете, си тръгнете!“, вратовръзка, която ще бъде единственото черно в облеклото, защото все пак траурен ден, жени се човек, не е шега работа, после ще бъде кубинската пура, за обувки – сандали римски тип (не от римско време, но никой не е съвършен). „Черешката“ в облеклото би било… хм, сигурно гайдата на гърба ми?“