мислехте, че няма да го напиша, но както ви казах още тогава – няма да скрия факта, че бях в чалга дискотека

дългият уикенд в Банско и (предполагам) шишето водка, което изпихме ни заведе в събота срещу неделя в 3 часа сутринта в единственото работещо по това време заведение там – дискотеката; естествено за мястото се оказва чалга дискотека и така за първи път аз се отзовах именно в чалга клуб

беше ми любопитно да съм на това място и макар всички да казват, че е неблагоразумно да се отзовем там именно в нашия състав – Албена, Елиза, Петър, Андрей и моя милост, опитахме да извлечем максимума от краткия си престой на това екзотично за нас място

чалга дискотеката:
– пълна с хора, предимно мъже, предимно яки (тук ние биехме на очи);
– бяха облечени няколко в бяло и почти всички – в черно (тук ние очевидно бяхме различни), с много сходни, типични дрехи; прическите на жените също бяха еднотипни – руси или черни коси, дълги, развяни – женки;
– повечето жени бяха излезли на лов, предполагам и повечето мъже; стояха пред чаши, клатеха се (няма дансинг, всеки си танцува където е кацнал) и след малко се събираха по двама и напускаха нанякъде;
– гледаха ни странно и не бяхме много желани (но не го показаха явно, макар да имат боеви традиции);
– имаше много охрана – едни още по-яки младежи, които гледаха на никъдето, но изпълнени с достолепие и спокойствие;
– входът – „за дамите – безплатно, за пазачите – по 3 лева“;
– имам много малко контакти с цялата тази „култура“ и в частност музиката й и не мога да кажа, че ме впечатлява по какъвто и да е начин (освен със секси жените в клиповете); интересното беше, че чух аналогична на нашата, но гръцка чалга;

лични изводи:
– минало ми е времето за дискотеки (и не ми липсва)
– никога не ми е било време за чалга (и слава богу)

уверих се в едно:
имат право тези, които споменават, че цялата ни държава е една чалга дискотека – лесно смилаеми популистки послания, които яко влизат в мозъците на еднакви хора, излети по калъп, хора без желанние за мисъл, хора без критерии, хора клатещи се в еднообразен до пукване ритъм, хора доволни да имат пиене (хляб) и голи секси мацки на екрана (зрелища) и до там

Андрей и Елиза направиха клипчета с телефоните си в дискотеката, но после едното се затри, а другото предполагам няма да види бял свят; оказа се спорно чия беше идеята да посетим това култово за Банско днес място, но при всички случаи ще си говорим дълго за него в компанията и ако чуем случайно фолк парче по улиците – ще звъним развълнувано на някой от бандата и ще се хвалим на шега 🙂

/е, чак до там да сложа линк към фолк парче за музикален фон няма да стигна/